Дойрански говор

Дойранският говор е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в пограничните области на Република Гърция и Република Северна Македония – в района на Дойранското езеро. На север граничи с малашевския говор, на запад — с гевгелийския, а на юг — с кукушко-воденския.

Македонската диалектология го систематизира като част от солунско-воденския диалект на т. нар. македонски език.

Характерни особености

• Праславянското *tj застъпено като шч – лèшча (леща), къ̀шча (къща). Среща се и застъпване с к’ – ки (ще),
• Праславянското *dj застъпено като йдж – вèйджа (вежда), сàйжди (сажди).
• Редукцията на широките гласни, когато са неударени и не са в краесловие:
  • а⇒ъ – òблък (облак), бòчвъта (бъчвата).
  • е⇒и – нивèста (невяста), дибèл (дебел)
  • о⇒у – вуйнѝк (войник), крòснуто (кросното)
• Застъпник на стб. ѫ е ъ: път, съ̀бота
• Застъпници на стб. ъ и ь:
  • о: сон (сън), бòчва (бъчва). Като в неударена краесловна сричка се получава редукция о⇒у: плѝтук (плитък), вòсук (восък).
  • ъ: къ̀сно (късно), дъ̀ска (дъска)
• Сонантното л има изговор ъл: въ̀лк, жълт, жъ̀лчка (жлъчка), гъ̀лтка (глътка).
• Изпадане на х в началото на думата: òро (хоро), ỳбуф (хубав), лàдно (хладно)
• Членно окончание -о за м. р. ед. ч.: чувèко (човекът), кòйно (конят).
• Членно окончание -то за мн. ч.: вулòвито (воловите), кòйнто (конете).
• Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време при всички спрежения: пèчум (пека), нòсум (нося), вѝкум (викам). Прави впечатление основата -у- за всички глаголи в сегашно време.
• Повелително наклонение за 2 л. мн.ч. с наставка -йте: стрижèйте (стижете), кусèйте (косете), чъкàйте (чакайте)
• Употреба на деепричастия: имàйки (имайки), нусèйки (носейки).
• Лични местоимения: он (той), òна (тя), òни (те)

Вижте също

• Кукушко-воденски говор

Литература

• Пеев, К. Дойранскиот говор – Македонистика, 2, 1979, 3 – 191.