Димитър Павлов (общественик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Павлов.
| Димитър Павлов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Димитър Павлов Грозданов е български общественик, просветен и църковен деец от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Павлов е роден на 8 ноември 1840 година в Щип, тогава в Османската империя, днес Северна Македония. Баща му Павел Грозданов (? – 1857) е ученик на Неофит Рилски в Кюстендил и е български учител в Щип между 1841 и 1857 година.[2] Учи в пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ и в Робърт колеж.
Като учител работи в родния си град между 1857 и 1863 година, след това 2 години учи в Пловдивската гимназия при Йоаким Груев и Найден Геров. Работи като учител в Ново село, Щипско (1865 – 1868 и 1875 – 1878), а между 1870 и 1875 година в българското училище в Цариград. Павлов е делегат на Първия български църковно-народен събор от 1871 година от Търновска епархия. Остава за известно време в Цариград и сътрудничи на Петко Славейков. След 1878 година се връща в Щип и до 1890 година е учител и училищен директор в Щип, и сектерар на българските общини в Щип и Скопие.[3] От 1895 до 1898 година преподава френски език и псалтика в българското педагогическо училище в Скопие и е директор на ученическия пансион.[4][5]
По-късно Димитър Павлов се преселва в София.
Павлов е виден църковен певец и автор на духовни напеви. В ръкописната псалтика на Васил Икономов са запазени три песни на Павлов с Хрисантова нотация.[6]
Умира на 3 март 1919 година в София.[7] Негов син е академик Тодор Павлов.[8]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Златан | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гроздан Златанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Павел Грозданов (? - 1857) | Агния Поликарева | Апостол Поликарев (1830 - след 1871) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Павлов (1840 - 1919) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Павлов (1890 - 1977) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вера Павлова-Давидова (1912 - 2003) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.337.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 254.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 166.
- ↑ Завоев, Петър. „Град Щип. Минало и просвета до революционните борби“, Македонски преглед, г.III, 1927, № 3, стр. 50 – 53.
- ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1102. (на македонска литературна норма)
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 484.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 193.
