Димитър Катерински
| Димитър Катерински | |
| български революционер | |
| Роден |
26 октомври 1879 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 февруари 1972 г.
|
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Софийски университет |
| Подпис |  |
| Димитър Катерински в Общомедия | |
Димитър Николов Катерински е български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Катерински е роден в 1879 година в Свиленград в Османската империя, днес в България. Завършва българската гимназия „Доктор Петър Берон" в Одрин. Работи като учител в Свиленград от 1897 до 1901 година. Завършва българското педагогическо училище в Скопие в 1902 година. Влиза във ВМОРО. През учебната 1902 - 1903 преподава в родния си град, като същевременно оглавява градския и околийския революционен комитет. Участва като делегат на конгреса на Петрова нива, на който е единственият делегат обявил се против въстанието, и е поканен да напусне.[1]
След Илинденско-Преображенското въстание в 1907 година завършва философия в Софийския университет и работи като учител в Левка (1908/1909), Гюмюрджина, Пашмакли и София.
Избухването на Балканската война в 1912 година го заварва в Одрин, където е арестуван от османските власти и заточен в Измит. Член е на Тракийския научен институт.[2] От 1923 до 1944 година е директор на българското училище в Цариград.[3][4]
Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 123.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 212.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 74 – 75.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 403.
- ↑ ДАА, Фонд № 2100К, оп.1
