Димитър Добрович

Димитър Добрович
	Димитър Добрович
български художник
	Портрет на Добрович в „Юбилеенъ сборникъ на Българското Народно Читалище „Зора“ въ Сливенъ 1860 – 1910 г.“ София, Придворна печатница, 1910
Роден	1816 г. Сливен, Османска империя
Починал	2 март 1905 г. (89 г.) Сливен, България
Националност	България
Учил в	Атинска школа за изящни изкуства
Кариера в изкуството
Стил	Академизъм, реализъм
Академия	Художествено техническо училище в Атина,; Римска художествена академия „Св. Лука“
Учители	Пиер Бонерот, Рафаело Чеколи
Направление	иконопис, живопис
Семейство
Братя/сестри	Йордан Пехливанов
	Димитър Добрович в Общомедия

Димитър Георгиев Добрович Пехливаноолу (на гръцки: Δημήτριος Δομβριάδης, Димитриос Домвриадис^[1]) е първият български художник с академично образование. Твори през Възраждането.

Биография

Димитър Добрович е роден на през 1816 г. Сливен. ^[1]

Между 1833 и 1838 г. Добрович учи в гръцкото училище в Куручешме, Истанбул – Патриаршеската велика гръцка народна школа, известна като Куручешменската гимназия. Поради избухването на чумна епидемия напуска града. ^[1] В Куручешме се сближава с Георги Стойков Раковски и възприема революционните идеи.

От 1838 до 1848 г. живее в Атина^[1], където учи в гимназията. Започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот и до 1845 г. продължава да учи в току-що създадената от крал Отон I Кралска художествена школа (на гръцки: Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών). Школата е преструктурирана в художествена академия и до 1848 г. учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Започва да рисува портрети, негови творби са откупени и са в колекцията на Националната пинакотека в Атина и става известен като Димитриос Добриадис (на гръцки: Δημήτριος Δομβριάδης). ^[1]

През 1848 г. Добрович заминава за Рим и постъпва в тамошната художествена академия „Св. Лука“ (на италиански: Accademia di San Luca). Там професори са му Томазо Минарди (1787 – 1871) и Филипо Агрикола (1795 – 1857). Участва в движения на студенти, последователи на Гарибалди. ^[1]

До 1892 г. живее в Рим. Картините му са повлияни от европейския романтизъм. Изработва своя „елеофотографска“ техника, която улеснява процеса на копирането и създава много копия. Творбите му от този период са подписани като Д. Добриадис и Д. Добровиц. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредничи в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали. Същевременно е признат лидер сред гръцките художници в Рим. ^[1]

През 1853 г. се дипломира и така става първият български художник с академично образование.

Завръща се в България през януари 1893 г., където се установява в Сливен. На 2 юли 1893 г. е открита негова изложба в сградата на Народното събрание. През 1894, 1897 и 1898 участва в художествените изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Умира на 2 март 1905 г. в Сливен. ^[1]

Творчески път

Още в младостта си Добрович се ориентира към портрета и битовата живопис.

Докато живее в Атина, рисува икони за гръцки църкви, а някои от запазените му творби от този период са:

„Портрет на гръцки владика“ (1842 – 1843),^[2]
„Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи“ (1842 – 1847, притежание на Националната галерия),
„Портрет на момиче“ (ок. 1850, в НГ),
„Портрет на църковния писател Евгениос Вулгарис“.

Възгледите му на зрял художник се формират под влиянието на късния италиански романтизъм. Рисува сцени от ежедневието на италианския народ: картините „Предачка“, „Италианска селянка“, „Италианска селянка с делва на главата“, „Селска девойка с кози“ и др.

По-късно работи с маслени бои. Демонстрира интерес към реализма в изобразителното изкуство с картини като рисуваната от натура „Болно момиче“. В късните си години прави портрети на Георги Миркович, Георги Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър. При завръщането си в България през 1893 г. излага самостоятелна изложба с живописни платна и цветни стереофотографски копия на картини на италианските художници Гуидо Рени, Карло Долчи и др.

На името на Димитър Добрович е наречена художествената галерия в родния му град Сливен.