Джовани Сегантини

Джовани Сегантини
	Джовани Сегантини
италиански художник
	Автопортрет, 1893 г.
Роден	15 януари 1858 г. Арко, Тренто, Австрийска империя
Починал	28 септември 1899 г. (41 г.) Понтрезина, Граубюнден, Швейцария
Националност	Италия
Стил	живопис
Академия	Академия Бреша, Милано
Направление	символизъм
Уебсайт	www.segantini-museum.ch
	Джовани Сегантини в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Джовани.

Джовани Сегантини (на италиански: Giovanni Segantini) (1858 – 1899), е италиански художник, един от лидерите на символизма в живописта.

Биография и творчество

Роден е в Арко (Arco) по това време в Тирол на 15 януари 1858 г. От 1863 живее в Милано. През 1877 г. учи в Художествената академия, но скоро напуска. В известен смисъл е самоук. Той е повлиян от Жан-Франсоа Миле (Жан-F. Mille).

Живее и работи в алпийските планински села на (Brianza, 1882 – 1886; Savognin, 1887 – 1894; Maloja, 1895 – 1899).

Черпи опит и вдъхновение от живота на селяни и пастири. Работи с динамични мазки върху платното и създава собствен метод на живописване. С наситените мазки и богатата цветова гама въздействието на картините му е на границата между реалност и видение.

Ярките и наситени детайли в пейзажите му са преплетени с характерното за символистите влечение към окултни теми. („Съдбата на бедните майки“, 1894 г. – Музей на историята на изкуството, Виена; „Ангел на живота“, 1894 г. – Националната галерия на съвременното изкуство, Рим. „Любовта е източник на живот“, през 1896 г. – Галерията за модерно изкуство, Милано). Той е и музикант, композитор-любител, увлича се от образни асоциации между живопис и музика, (в посветената на Г. Доницети картина „Музикална алегория“ 1896 г.). Сегантини пише редица социално-утопични статии за изкуството на бъдещето, защитава художественото творчество в отговор на есе на Л.Н. Толстой „Какво е изкуството?“ (1890 г.)

Сегантини оставя незавършен „Алпийски триптих“, 1896 – 1899 и редица изразителни портрети – „Автопортрет, 1883 – 1884. Изолиран в швейцарското село Малоя (Maloja) в Енгадин, постоянно рисува етюди на открито.

Умира на 28 септември 1899 г. в Шафберг (Schafberg) близо до Понтрезина (Pontresina) Швейцария. Погребан е в Малоя. Надгробният камък носи надпис: „Arte et Amore vincono“ („Изкуството и любовта побеждават времето“).