Джеймс Марк Болдуин
Джеймс Болдуин James Mark Baldwin | |
американски психолог | |
Джеймс Болдуин през 1917 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | САЩ |
Учил в | Принстънски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Учил при | Джеймс Маккош |
Работил в | Университет „Джонс Хопкинс“ Университет на Торонто Национален автономен университет на Мексико |
Известен с | Ефект на Болдуин;Адуализъм |
Награди | златен медал от Кралската академия по изкуствата и науките на Дания (1897) |
Джеймс Болдуин в Общомедия |
Джеймс Марк Болдуин (на английски: James Mark Baldwin) е американски философ и психолог, известен с Ефект на Болдуин и адуализъм.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 януари 1861 година в Колумбия, САЩ. Завършва Принстънския университет под супервизията на шотландския философ Джеймс Маккош. Той е съоснователи на департаментите по психология в Принстънския университет и в Университета на Торонто. Прави важни приноси към ранната психология, психиатрията и теорията за еволюцията.
През 1892 г. е заместник-председател на Международния конгрес по психология в Лондон, а през 1897 – 1898 г. е председател на Американската психологическа асоциация. Получава златен медал от Кралската академия по изкуствата и науките на Дания (1897) и е почетен президент на Международния конгрес по криминална антропология в Женева през 1896 г.
Умира на 73-годишна възраст в Париж на 8 ноември 1934 година.
Идеи
[редактиране | редактиране на кода]Джеймс Болдуин е сред най-известните ранни експериментални психолози (попада на 5-о място сред колегите си за най-важен психолог в Америка в изследване от 1902 г., извършено от Джеймс Кетъл). Неговата теория за когнитивното развитие оказва важно влияние по-късно на широко позната теория за развитието на Жан Пиаже.
Неговите приноси към ранните списания и институции по психология също са значителни. Болдуин е съосновател (с Джеймс Кетъл) на „Психологически преглед“ (на английски: Psychological Review), създаден, за да конкурира „Американски журнал по психология“ на Грандвил Стенли Хол. Той е и съосновател на Психологически монографии и Психологически индекс. Също така е основател-редактор на „Психологически бюлетин“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Отделно от статиите в „Психологически преглед“, той написва:
- Handbook of Psychology (1890), translation of Ribot’s, German Psychology of To-day (1886);
- Elements of Psychology (1893);
- Social and Ethical Interpretations in Mental Development (1898);
- Story of the Mind (1898);
- Mental Development in the Child and the Race (1896);
- Thought and Things (London and New York, 1906).
Също допринася много за Речника по психология и философия (1901 – 1905), на който той е главен редактор.
Online browse |
Link by |
Save | Vol. I (A-Laws) |
Vol. II (Le-Z) |
Vol. III (bibliog.) | |||
part I | part II | |||||||
Internet Archive | Flipbook, DjVu, DjVu's plaintext |
Book | pdf, DjVu, & .txt file |
All 3 volumes (but some hard to read) | ||||
Google Book Search Beta (editions may not yet be fully accessible outside USA.[1]) |
Images & plaintext |
Page | pdf & .txt file |
Vol. I | Vol. II | Vol. III, part I |
Vol. III, part II |
All results (not distinctly labeled) |
The Virtual Laboratory | Images | Page, Entry |
pdf (desired pages) |
|||||
Classics in the History of Psychology | html | Letter/ Entry |
html |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Автобиография на Джеймс Марк Болдуин, за първи път публикувана в Murchison, Carl. (Ed.) (1930). History of Psychology in Autobiography (Vol. 1, pp. 1 – 30).
- ((en)) Джеймс Марк Болдуин в текстове в Classics in the History of Psychology
- ((en)) Edited program MP3 and Full Interview MP3 of Robert Wozniak in conversation with Christopher Green, as they discuss the life and work of Baldwin, from This Week in the History of Psychology
- ((en)) Documentary film Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine. describing the public controversy that swirled around the hiring of a new professor of philosophy at the University of Toronto in 1889. The debate was focused on the prospect of an American, Baldwin, being hired over a Canadian competitor, James Gibson Hume, who later headed the Toronto philosophy department for 30 years.
|