През 1931 г. в ДАР-Божурище започва работа като конструктор възпитаника на Мичиганския университет в САЩ инж. Кирил Петков. Завършил блестящо висшето си образование със златна значка, той е специалист по аеродинамика и ненадминат специалист по якостни изчисления. Инж. Петков създава учебно-тренировъчния самолет ДАР-8 през 1935 г. по изпитаната и традиционна за времето бипланна схема.[1] Макар и предназначен за учебни и тренировъчни цели, създадения биплан изпълнява без ограничение фигурен пилотаж с един и двама пилоти. [2]
Самолетът е произведен в две модификации – с редови двигател Walter-Major-IV и с радиален деветцилиндров двигател Walter-Mars. Макар вторият да има по-висока скорост, с едно зареждане има намалена далечина на полета. По тази причина е произведен само прототип в един брой.[3]
За периода до 1940 г. Държавната аеропланна работилница е доставила 12 самолета от този тип. [4]
Крилата са дървена конструкция с обшивка от шперплат и импрегниран плат. Характерно е че крилата са конструирани с по-голямо удължение от приетото по това време. Горното крило е без стреловидност, съставено от центроплан и две полукрила. Крилото се крепи към тялото посредством стойки от тръби с елипсовидно сечение. Долното крило се състои от две полукрила, силово свързани с фюзелажа. Двете крила са свързани с N – стойки и обтягане със стоманени ленти. И двете крила имат елерони, като долните се задвижват „меко“ чрез твърди връзки от горните елерони.
Фюзелажът е изпълнен като ферма от тънкостенни стоманени тръби. Характеризира се с удължена аеродинамично обтекаема форма с елиптично сечение. В предната част и около кабината обшивката е от дуралуминиева ламарина, а останалата част е от импрегнирана тъкан. Носовата част е оформена с аеродинамичен обтекател. Кабината е двуместна открита с тандемно разположени седалки.
Устройството за излитане и кацане е триопорно с опашна подпора (бекил). Колесникът се състои от две независими амортизационни стойки и две V – стойки, свързани шарнирно в долната и горната си част. Спирачките на колелата са въздушни, задействани от ръчка на лоста за управление.
Двигателите влагани на тази самолетна конструкция са два – четирицилиндров редови двигател с въздушно охлаждане Walter-Major-IV и звездообразен деветцилиндров двигател с въздушно охлаждане Walter-Mars. Разликата в дължината и теглото на двигателите налага разработка на две моторни рами, както и варианти на самолетите, различаващи се в промяна общата дължина на самолета с 49 cm.
Въздушният винт е дървен двулопатен с постоянна (фиксирана) стъпка.
Оперението е изпълнено от метална конструкция с обшивка от плат. Кормилото за посока на вертикалния стабилизатор има дефлектор за корекция при евентуален стремеж за завиване в лява или дясна посока. [2]
↑ абКърлов, Кирил. Самолетостроенето в България, под редакцията и предговор на проф. Борис Бонев, Печат ИК „Ваньо Недков“ София, 2008, с.55, ISBN 978-954-9462-30-2
↑ абПетров, инж. Иван, ДАР-8 „Славей“, сп. Криле, година Х, бр. 7, 1990, с. 12 – 15
↑Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935 – 1945 г., част първа, Издателство „ЕЪР ГРУП 2000“, София, 2000, с. 60
↑Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935 – 1945 г., част първа, Издателство „ЕЪР ГРУП 2000“, София, 2000, с. 27