Грах
Обикновен грах | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Обикновен грах в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Гра̀хът (Pisum sativum) е биологичен вид, растение от семейство Бобови (Fabaceae). Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.
Ботаническа и биологическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Ботаническо описание[редактиране | редактиране на кода]
Обикновеният културен грах е едногодишно тревисто пролетно растение. Срещат се обаче и зимуващи форми, неправилно наречени зимни. Повечето от сортовете грах имат восъчен налеп върху стъблото, листата и чашките на цветовете.
Коренова система[редактиране | редактиране на кода]
Кореновата система на граха се състои от главен корен, който прониква дълбоко в почвата (до 1 метър и повече) и извлича хранителни вещества и влага от по-долните почвени пластове. От него излизат странични разклонения с много коренчета, разположени предимно в повърхностния почвен пласт (до 20 cm). По корените се намират грудкови бактерии (Rhizobium leguminosarum biovar viciae), които свързват атмосферния азот и го правят достъпен за граховите растения.[1]
Стъбло[редактиране | редактиране на кода]
Стъблото е гладко, кухо, с височина в зависимост от сорта – от 20 см до 2,5 m. По височина на стъблата сортовете се разделят на няколко условни групи: ниски – с височина до 45 cm, полуниски – 45 – 65 cm, средни – 65 – 95 cm, високи – над 95 cm. Стъблото е просто или щамбово, надебелено в горната си част, пълзящо, увивно или изправено. Повечето от сортовете, които се отглеждат в България, имат прости стъбла. Щамбови стъбла имат както ниските, така и високите сортове.[2]
Колкото стъблата на даден сорт са по-високи, толкова той по-лесно и по-рано поляга.
Листа[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Pea_tendrils.jpg/220px-Pea_tendrils.jpg)
Листата на граха са чифтоперести, с един до три чифта яйцевидни, повече или по-малко закръглени или продълговати листенца, с едри прилистници в основата. На някои листа вместо трети чифт има само по едно листенце. Листата завършват с мустачета, с помощта на които растенията се крепят взаимно.
Повечето от разновидностите с обагрени цветове имат в основата на прилистниците червеновиолетов пръстен, който личи още в ранния стадий на развитие на растението. При някои сортове освен петната по прилистниците се забелязват и червени кантове по листенцата, стъблата и бобовете. По-листата на белоцъфтящите разновидности няма оцветени петна или кантове.[3]
Цветове[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5f/White_pea_flower.jpg/220px-White_pea_flower.jpg)
Цветовете са закрепени на дълги дръжки, които излизат от пазвите на сложните листа. Те са събрани по 1 – 2, а при някои сортове по 3 и повече в едно съцветие. Цветът е бял или обагрен (розов, червен, виолетов, цикламен и др.) в зависимост от окраската на венчелистчетата, с устройство, типично за бобовите. Той има 5-листна чашка, 5-листно венче, 10 тичинки и едногнезден плодник, който завършва с дълго стълбче и близалце. Девет от тичинките са сраснали в основата си, а десетата е свободна.
Цветовете на щамбовите форми са разположени на силно скъсени и надебелени връхни междувъзлия по 3 – 4 и повече на едно съцветие. Щамбовите форми биват както с бели, така и с обагрени цветове, срещат се и полущамбови форми, които имат по стъблата си по един или два цвята на междувъзлие, а връхните междувъзлия са надебелени и скъсени групирани 3 – 4 и повече цвята по тях.[3]
Плод[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5b/NCI_peas_in_pod.jpg/180px-NCI_peas_in_pod.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Pisum_sativum_MHNT.BOT.2010.12.9.jpg/180px-Pisum_sativum_MHNT.BOT.2010.12.9.jpg)
Плодът на граха е чушка (боб), най-често зелена по цвят, а по-късно пожълтява.
По форма чушката бива права, извита (човкообразна), саблевидна и др.
От вътрешната страна чушките имат развит склерен химновлакнест (пергаментен) слой. Колкото по-добре е развит този слой, толкова чушките са по-податливи на разпукване. От друга страна обаче, такива чушки са по-устойчиви на аскохитоза.
Както при високите, така и при ниските сортове най-долната чушка се залага обикновено не по-ниско от 6-ия възел. В една чушка се срещат най-често от 4 до 7 семена, а по-рядко 3 – 19 и повече.
Семената имат различна форма, големина, цвят и повърхност. Големината на семената е сортово качество, което варира доста в зависимост от почвено-климатичните и агротехническите условия на отглеждане. По големина на семената сортовете обикновено се обособяват в три групи: едрозърнести с тегло на 1000 семена над 250 грама, среднозърнести с тегло на 1000 семена от 200 до 250 грама и дребнозърнести с тегло на 1000 семена под 200 грама. Формата и характерът на повърхността на семената са сортови качества, които варират в доста широки граници. По форма семената биват кръгли, овални, ъгловати и преходни, а по повърхност – гладки, набръчкани или преходни.[4]
Биологични особености[редактиране | редактиране на кода]
Температура[редактиране | редактиране на кода]
Пониците на пролетните сортове грах понасят кратки застудявания до –5, –6 °C. От разновидностите с обагрени цветове има сортове, които издържат на кратки застудявания до –18, –20 °C и се отглеждат като зимна култура в райони със сравнително кратки колебания на температурата през зимния период.[5]
Най-бързо расте грахът при температура около 25 °C. При по-ниска температура той също расте добре и се развива, но вегетационният му период се удължава, а при по-висока температура се скъсява. По темпа на растеж при понижени температури се наблюдават значителни сортови различия.[6]
грахът се развива най-добре при умерено влажни условия. Крайностите му влияят неблагоприятно.[7]
Валежи[редактиране | редактиране на кода]
През години с нормални валежи и температури броят на дните от поникването до цъфтежа на граховите растения е почти еднакъв с броя на дните от цъфтежа до узряването.
Обаче когато през април или май настъпи засушаване и температурите се повишат силно, периодът от поникването до цъфтежа се скъсява силно. А при валежи над нормалните през април и май и сравнително ниски температури този период се удължава.
Температурите и валежите влияят също на растенията и през периода цъфтене – узряване. При ниски температури и повече валежи този период обикновено се удължава и обратно, при засушаване и сравнително високи температури се скъсява.[6]
Почви[редактиране | редактиране на кода]
За създаване на условия за благоприятно развитие на грудковите бактерии, а оттам за правилно азотно хранене на граховите растения е необходима добре обработена и разрохкана почва с достатъчно влага и добра аерация. В суха почва и в отсъствие на въздух грудковите бактерии постепенно загиват.[8] Грахът се развива най-добре върху почви с рН = 6,0 – 7,0.[9]
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
Видът Pisum sativum принадлежи към рода Pisum, от семейството на бобовите (Fabaceae). В миналото към рода Pisum са класифицирани 6[1] и повече видове, но към момента се приема, че те са само два – Pisum sativum L. и Pisum fulvum Sm. Всички останали се определят като подвидове (subspecies) и разновидности (varietas)[10], които могат да създават фертилно поколение помежду си.
Видът Pisum sativum се характеризира с голямо генетичното разнообразие, което се проявява в многообразието на морфологичните черти на цветовете, листата, стъблата, чушките и семената. Това е причината за наличието на голямо подвидово деление.
Основните подвидове и разновидности са следните:
- Pisum sativum L. subsp. elatius (Steven ex M. Bieb.) Asch. & Graebn. Това е прародителят на съвременния културен грах, диворастящ в Източното Средиземноморие, Кавказ, Иран и Туркменистан.
- Pisum sativum L. subsp. transcaucasicum Govorov: култивирана форма в Северен Кавказ и в централните планини на Задкавказието.
- Pisum sativum L. subsp. abyssinicum (A. Braun) Govorov: форма, която се отглежда в Етиопия и Йемен.
- Pisum sativum L. subsp. asiaticum Govorov: Тази форма се отглежда в Близкия и Средния Изток до Монголия, Северозападен Китай, Тибет и Северна Индия и в Египет.
- Pisum sativum L. subsp. sativum: най-важният подвид, който произлиза от одомашняването на Pisum sativum L. subsp. elatius. Има три основни разновидности и многобройни сортове.
- Pisum sativum L. subsp. sativum var. arvense (L.) Poir.: полски фуражен грах
- Pisum sativum L. subsp. sativum var. sativum: градински грах подходящ за храна на хората.
- Pisum sativum L. subsp. sativum var. macrocarpon: кулинарен грах със съедобни чушки.
История[редактиране | редактиране на кода]
Дивият грах е разпространен в Средиземноморския басейн и Близкия изток. Най-ранните археологически находки на грах са от неолитната епоха в Сирия, Турция и Йордания. В Египет от ок. 4800 – 4400 пр.н.е. в района на делтата на река Нил и ок. 3800 – 3600 пр.н.е. в Горен Египет.[11]
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Кулинарна[редактиране | редактиране на кода]
Хранително вещество | Стойност | Мерна е-ца |
---|---|---|
Вода | 86.6 | г. |
Енергийност | 218 | kJ |
Енергийност | 52 | kcal |
Белтъчини | 5.42 | г. |
Въглехидрати | 14.45 | г. |
Мазнини | 0.4 | г. |
Хранителни влакнини | 5.1 | г. |
Витамин С | 40 | мг. |
Бета каротен | 449 | μг. |
Научна[редактиране | редактиране на кода]
В средата на ХІХ век наблюденията на Грегор Мендел върху граха поставят основите на съвременната наука генетика.
Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]
Агротехника[редактиране | редактиране на кода]
Място в сеитбообращението[13]
Грахът се развива успешно след всички култури освен след бобовите. Най-често се засява след култури със слята повърхност – пшеница, ечемик, овес и др. Добре се развива и след окопни култури, торени с оборски и минерални торове – царевица, захарно цвекло, картофи и др. На същото поле не бива да се връща по-рано от 5 – 6 години. Грахът е много добър предшественик за почти всички култури, с изключение на бобовите. Играе важна роля в сеитбообращението, като обогатява почвата с азот.
Обработка на почвата[14]
При есенно засяване на зимуващите форми грах подготовката на почвата се извършва в зависимост от предшественика. Ако той е житно със слята повърхност (пшеница, ечемик, овес), веднага след прибирането на реколтата площта се изорава на 23 – 25 cm дълбочина с плуг с предплужник с едновременно брануване, дискуване или валиране. До сеитбата повърхността на почвата се поддържа в рохкаво състояние и чиста от плевели чрез повърхностни обработки.
При пролетните сортове след прибиране на житната или окопната култура почвата се изорава на 23 – 25 cm с плуг с предплужник, за да не се извадят на повърхността на почвата заораните плевели. Едновременно с дълбоката оран трябва да се бранува. Рано напролет предсеитбено се извършва едно култивиране на дълбочина 8 – 10 cm. По този начин почвата се разрохква и едновременно се заравнява и се унищожават поникналите или покълналите плевели.
Торене[15]
Грахът реагира на фосфорно торене при почти всички почви. Фосфорът участва в синтеза на някои от белтъчините и е важна съставна част и на скорбялата на граха.
Граховите растения си набавят азот от въздуха с помощта на грудковите бактерии. Младите грахови растения обаче също имат нужда от азот, тъй като корените им са още слаби и грудковите бактерии не са добре развити.
При леките почви наторяването през есента с калиеви торове или дървесна пепел повишава добивите.
Полезно е и микроторенето с микроелементи, като молибден, бор, йод, кобалт и др., много от които се намират в достатъчно количество в почвата, но често някои не достигат или се намират в недостъпна за растенията форма и това се отразява отрицателно върху добива.
Сеитба
Срок за засяване. Зимните сортове се засяват към края на септември и началото на октомври. Най-подходящото време за засяване на пролетните сортове грах България е втората половина на февруари – първите дни до средата на март.[16]
Начин на засяване. Най-високи добиви се получават, когато грахът се засява на тесни междуредия – 7,5 cm. Увеличаването на междуредията води до намаляване на добивите.[17]
Дълбочина на засяване. При поникването семеделите на граха остават в почвата и затова е за предпочитане по-дълбокото заравяне. При засяване на граха на структурни черноземни почви дълбочината може да бъде от 6 до 10 cm в зависимост от размера на зърното. На леки песъчливи и структурни глинести почви се сее по-плитко – на 5 – 7 cm, а на безструктурни тежки почви дълбочината достига до 5 – 6 cm.
При ранна сеитба се предпочита по-малка дълбочина, а при по-късно засяване се отива към по-голяма дълбочина. Когато зимното влагозапасяване е слабо и повърхностният почвен пласт не е уплътнен добре, особено при засяване на едрозърнести сортове, може да се засява и до 10 cm дълбочина.
Много важно е семената да се разположат равномерно във влажен почвен пласт, на еднаква дълбочина в почвата, за което има голямо значение и добре подравнената повърхност на почвата. Заравнената повърхност на почвата улеснява и механизираното прибиране на реколтата.
Посевна норма. Когато грахът се засява в най-подходящия срок, на богата и торена почва, чиста от плевели, най-високи добиви се получават при оптимална посевна норма, като може да се използват и ниски посевни норми до 80 бр. кълняеми семена на m². Когато не са налице оптимални условия, посевната норма не бива да слиза под 130 семена за m². За условията на зърнопроизводните райони в България най-подходящи са посевни норми от 120 до 130 броя кълняеми семена на m². Това значи едрозърнестите сортове да се засяват с 32 – 35 кг семе на декар, среднозърнестите – с 26 – 32 кг и дребнозърнестите – с 23 – 25 кг.[18]
Борба с плевелите[19]
Граховите посеви ежегодно заплевеляват силно. Борбата с плевелите се води по агротехнически и химически път.
Плевелните семена най-често поникват по-рано от граха понеже са по-дребни и по-плитко заровени. В такива случаи 4 – 5 дни след засяването на граха се извършва едно брануване с леки или средни брани. При наличност на почвена кора брануването се извършва с ротационна мотика. Така се унищожават голяма част от покълналите и поникналите плевели.
След поникването и израстването на граховите растения на 8 – 10 cm височина, ако са се появили нови плевели, брануването се повтаря. За да се предотвратят обаче наранявания и изскубване на растенията, брануването на посевите трябва да се извършва напреко на редовете, непременно в слънчеви дни, и то в топлите часове на деня (след 10 часа), когато растенията имат намален тургур и не се чупят лесно.
За борба с плевелите в граховите посеви се използват и най-различни хербициди.
Прибиране на реколтата
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/10/Pisum_sativum_r%C3%A9colte_manuelle.jpg/180px-Pisum_sativum_r%C3%A9colte_manuelle.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/27/Erbsenernte-im-Marchfeld.jpg/180px-Erbsenernte-im-Marchfeld.jpg)
При градинско отглеждане, грахът се прибира ръчно, неколкократно, при достигане на технологична зрялост на чушките, т.е. когато семената са изпълнили добре чушките, но не са твърди.[20]
Грахът за зърно се прибира разделно. Много е важно да се определи най-подходящият момент за коситба, тъй като чушките по растенията не зреят едновременно. Когато долните чушки започнат да зреят, върховете на стъблата и връхните чушки са още зелени. Коситбата започва, когато 2 – 3 от долните чушки пожълтеят, а зърната са затвърдели, добили формата и цвета, характерни за сорта. При закъснение дори само с няколко дни, загубите на зърно могат да достигнат до 50% и повече. Овършаването на откосите става с комбайни, преустроени за тази цел.[21]
На пазара се предлагат и специализирани комбайни за прибиране на грах.
Болести и неприятели[редактиране | редактиране на кода]
Болести[редактиране | редактиране на кода]
Аскохитоза (листни петна)[22] (Ascochyta pisi Libert). Тази болест причинява големи загуби в дъждовни години и то предимно на къснозрелите сортове. Причинителят на болестта напада всички надземни части на растенията – стъбла, листа и чушки, като образува дребни моравожълти петна с жълто-кафяви краища и закръглена или удължена форма. По-късно по средата на тези петна се появяват черни точици – плодните тела на причинителя на болестта. Петната по чушките са вдлъбнати. От чушките заразата преминава по семената, които стават носители на причинителите на болестта.
Брашнеста мана[22] (Erysiphe polygoni De Candolle). Проявява се най-силно в дъждовно и топло време. И при тази болест най-много страдат къснозрелите сортове. При късна проява на болестта загубите от нея са незначителни, особено при ранните сортове.
Тази болест напада най-вече листата и стъблата, но твърде често преминава и по зелените чушки. Нападнатите части на растенията се покриват с бял прашест налеп. Плодните тела на причинителя на болестта представляват черни точици, които по-късно се образуват по нападнатите части на растенията.
Причинителят на болестта презимува по остатъците от болните растения, които служат като източник за разпространението му през следващата година.
Ръжда[23] [Uromyces pisi (Perss.) De Bary]. Тази болест напада граха и секирчето. Тя се явява почти ежегодно, но в незначителни размери. Във влажни години се проявява особено силно и от нея най-много страдат нискостъблените сортове грах.
Гъбата се проявява като ръждиви купчинки по листата и стъблото на растенията, които по-късно стават чернокафяви. Тези купчинки са спорите на гъбата, чрез които тя се разпространява. Посредниците на тази ръжда са някои видове млечки.
Неприятели[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a1/Sitona.lineatus.jpg/180px-Sitona.lineatus.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Aphis.fabae.jpg/180px-Aphis.fabae.jpg)
Ивичест грахов хоботник[23] (Sitona lineata L.). Малко сиво бръмбарче, което зимува като възрастно насекомо под растителните остатъци на полето или в почвата. Рано напролет след затопляне на времето, бръмбарите излизат и започват да се хранят с най-младите и най-нежни листа на растенията. В отделни години при масово нападение могат да унищожат цели посеви, ако своевременно не се вземат мерки за борба с бръмбарите.
Много големи повреди нанасят ларвите на хоботниците по грудковите бактерии на корените. Така се намалява количеството на свързания азот, а с това и добивите на граха, както и на следващата култура след него.
Грахът се напада също и от много други хоботници, от които по-важни са: люцерновият листов хоботник (Phytonomus variabilis Hrbst.) и цвекловият хоботник (Tanimecus palliatus).
Черна бобова листна въшка[23] [Doralis (Aphis) fabae Scop]. Напада младите нежни части на растенията – листата по вегетационния връх, стъблото непосредствено под него и младите завръзи.
При по-голямо размножение въшките покриват целите растения.
От листните, въшки най-много страдат късните сортове.
Въшките представляват дребни насекоми– от 1,5 до 2,6 mm. Хранят се, като смучат сок от нападнатите части на растението.
Когато е нападнат от въшки, вегетационният връх на растенията престава да расте. Листата се свиват, пожълтяват и изсъхват. Младите завръзи се свиват и не дават семена. Тази въшка се размножава девствено през лятото и полово през есента. Зимува във вид на яйце върху основните гостоприемници: чашкодрян, жасмин, смин и др. През пролетта от яйцата се излюпват женски индивиди, които раждат по 100 малки. При второто поколение вече се появяват крилати девствени женски, които се настаняват върху граха, баклата, фия м др. Тук се развиват много поколения от безкрили девствени женски. При засушаване размножението им може да приеме епидемичен характер и добивът от цели посеви да се сведе до нула.
През есента се развиват девствени крилати женски, които се преселват на основните си гостоприемници и тук раждат по 10 – 12 ларви. От тези ларви се развиват полови индивиди женски и мъжки). Оплодените женски снасят яйца, които презимуват.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/Bruchus_pisorum01.jpg/180px-Bruchus_pisorum01.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b5/Cydia.nigricana.jpg/180px-Cydia.nigricana.jpg)
Грахов зърнояд[24] (Bruchus pisorum L.). Малко черно бръмбарче със сиви или бели ивици по гърба и крилата, които му придават сив цвят. До започване на цъфтежа на граха бръмбарчетата се хранят с цветовете на диворастящите бобови растения. След като граховите растения бутонизират и започват да цъфтят, бръмбарът започва масово да ги посещава и да се храни с органите на цвета (прашец, венчелистчета). Снася яйцата си върху младите чушки. Излюпената от яйцето ларва пробива крехката стена на младата чушка, прониква в нея и започва да се храни с ендосперма на зърното.
Бръмбарът зимува в семената или извън тях – в складовите помещения, под стрехи и в други закрити места. Напролет бръмбарите започват да летят. При зацъфтяване на граховите растения се заселват върху тях.
Грахов молец[25] (Laspeyresia dorsana L.). Повреди нанася гъсеницата на молеца, която нагризва зърната отвън, обезформява ги и ги прави негодни за посев. Екскрементите ѝ са свързани с паяжина. От молеца най-много страдат късните сортове и късните посеви.
Възрастното насекомо представлява пеперуда.
Молецът презимува като какавида в почвата. Пеперудите започват да летят обикновено в началото на юни. Снасят яйцата си по чушките. От яйцата се излюпват гъсеници, които проникват в чушките и започват да нагризват зърната.
Хранителни качества[редактиране | редактиране на кода]
Суров грах Peas, green, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Фудулов, стр. 34
- ↑ Фудулов, стр. 35
- ↑ а б Фудулов, стр. 36
- ↑ Фудулов, стр. 37
- ↑ Фудулов, стр. 39
- ↑ а б Фудулов, стр. 42
- ↑ Фудулов, стр. 48
- ↑ Фудулов, стр. 66
- ↑ Фудулов, стр. 67
- ↑ ((en)) Pisum sativum и неговите подвидове в Germplasm Resources Information Network (GRIN)[неработеща препратка]
- ↑ ((en))Zohary, Daniel, Hopf, Maria. Domestication of Plants in the Old World. Oxford, University Press, 2000. ISBN 0-19-850356-3. с. 105 – 107.
- ↑ ((en))База данни за характеристиките на хранителните продукти // Министерство на земеделието на САЩ (www.usda.gov). Архивиран от оригинала на 2015-03-03. Посетен на 23 юни 2009.
- ↑ Фудулов, стр. 62
- ↑ Фудулов, стр. 63
- ↑ Фудулов, стр. 65
- ↑ Фудулов, стр. 69
- ↑ Фудулов, стр. 70
- ↑ Фудулов, стр. 77
- ↑ Фудулов, стр. 83
- ↑ Алипиева, Минка и Веселина Василева. 666 съвета за любителя градинар. 2. изд. София, Земиздат, 1979, 299 с. (с. 189 – 192)
- ↑ Фудулов, стр. 88
- ↑ а б Фудулов, стр. 122
- ↑ а б в Фудулов, стр. 123
- ↑ Фудулов, стр. 124
- ↑ Фудулов, стр. 125
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Фудулов, Димитър. Грах – полски и фуражен. Варна, ДИ, 1964, 133 с.