Герасим Рилски
| Герасим Рилски | |
| български духовник | |
| Роден |
1830 г.
|
|---|---|
| Починал | 1892 г.
|
Герасим Рилски е български духовник и общественик, дългогодишен игумен на Араповския манастир.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1830 година в град Горна Джумая, тогава в Османската империя. Учи в метоха на Рилския манастир в родния си град, а по-късно в самия манастир, където става послушник. Изпратен е да учи в Русия в Киевската духовна семинария. Десет години е дякон в Москва, а по-късно свещеник в Тифлис.
Връща се в българските земи и става изповедник в пловдивския метох на Рилския манастир. В 1860 година става монах в новия Араповски манастир. Около 1873 година става игумен на манастира. Като игумен отец Герасим превръща манастира във важно културно средище – в манастирското училище се преподава на български, а не на гръцки и се обучават много свещеници и учители. В манастира е създадена голяма библиотека с руски и български книги и е отворена щампарница. Герасим Рилски подпомага бедни деца от родния си град да учат в манастира.
Герасим Рилски пътува често до Русия. При тези си пътувания се запознава с Христо Ботев, с когото поддържа връзки – в 1875 година му помага да закупи печатница. В приятелски отношения е и с Ангел войвода, който дава парите за изграждане на постройките около църквата и на отбранителната кула на манастира. Герасим Рилски е в приятелски отношения и с Иван Вазов. В 1878 година башибозук разрушава манастира и отец Герасим Рилски полага големи усилия за възстановяването му.
Отец Герасим умира в 1892 година в Пловдив.[1][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 204.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 152.
