Георги Кукурешков

Георги Кукурешков
български офицер от артилерията
Роден	9 април 1867 г.(1867-04-09) Панагюрище, Османска империя
Починал	21 април 1930 г. (на 63 г.)
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ „За заслуга“ За военна заслуга
Военна служба
Звание	полковник

Георги Манчов Кукурешков (Кукурѣрешковъ до 1945) е български офицер, полковник, началник на отделение в 8^-и артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1^-ви гаубичен полк и 1^-ва артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Георги Кукурешков е роден на 9 април 1867 г. в Панагюрище. През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 27 април 1887 г., произведен е в чин подпоручик и назначен на служба в 8^-и пехотен приморски полк. Малко след това е зачислен в 4^-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1895 г. в чин капитан.

През 1902 г. като капитан от 4^-ти артилерийски полк е командирован за обучение в Офицерска артилерийска школа – полски отдел, Царское село, Русия, която завършва още същата година. През 1900 г. капитан Кукурешков служи като командир на 2^-ра батарея от 4^-ти артилерийски полк, през 1904 е произведен в чин майор като продължава да командва поверената му батарея, от 1909 г. е командир на батарея от 2^-ри артилерийски полк, а от 1911 командва отделение от същия полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник.

Подполковник Кукурешков лов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като началник на отделение в 8^-и артилерийски полк, а след Междусъюзническата война командва 1^-ви гаубичен полк. На 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Кукурешков командва първоначално 1^-ви гаубичен полк, след което 1^-ва артилерийска бригада. През 1917 г. като командир на 1^-ви гаубичен полк съгласно заповед № 679 г. по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас, но орденския съвет решава, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, като съгласно заповед № 466 от 1921 г. по Министерството на войната наградата е променена на Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас. През 1918 г. като командир на 1^-ва артилерийска бригада е награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата , която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1918 година.

През 1919 г. полковник Кукурешков е уволнен от служба. Умира на 21 април 1930 г.

Полковник Георги Кукурешков е женен за дъщерята на полковник Никола Капитанов (1862 – 1950) и внучка на капитан Манол Войвода – Радка (1886 – 1962). Синът му Виктор (р. 1918) е поручик от артилерията и участник във Втората световна война (1941 – 1945). Къщата на Никола Капитанов и Георги Кукурешков се намира в София на ул. Николай Лилиев № 5 и е дело на арх. Михаил Пушкаров.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (1895)
• Майор (1904)
• Подполковник (22 септември 1912)
• Полковник (1 октомври 1915)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1886 – 1887)
• Офицерска артилерийска школа – полски отдел, Царское село, Русия (1902)

Награди

• Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
• Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1918, 1921)
• Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (1921)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 150.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 128 – 129.