Направо към съдържанието

Георги Ганев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ганев.

Георги Ганев
Деец на БРП (к)
Роден
Починал
9 октомври 1972 г. (70 г.)
Народен представител в:
V НС   

Георги Стефанов Ганев е деец на БРП (к) и БКП.

Роден е на 26 април 1902 г. в Първомай в учителско семейство. От 1918 г. е член на Комсомола, а от 1920 г. и на БКП. От 1924 г. е ръководител на район във Военната организация на БКП. На следващата година става секретар на Околийския комитет на БКП в Първомай. След атентата в църквата „Света Неделя“ е арестуван, но през 1929 г. е освободен. Тогава става секретар на ЦК на Международната организация за подпомагане на революцията (МОПР). Между 1929 и 1931 г. е сътрудник на ЦК на БКП. През 1931 г. е арестуван и лежи в затвора до 1937 г. От 1942 г. е секретар на ОК на БКП в Пловдив.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. оглавява политическата полиция (Отделение А, впоследствие Първи отдел на Държавна сигурност), която играе активна роля в политически терор при установяването на тоталитарния комунистически режим.[1] От 1949 г. е заместник-директор на Дирекция „Държавна сигурност“. Арестуван е през 1950 г. и осъден на 15 години затвор по процеса срещу Трайчо Костов[2]. Реабилитиран през 1956 г. По-късно работи в министерството на външната търговия и Комитета за държавен контрол. Депутат в V народно събрание. През 1972 г. става член на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП. С указ № 1718 от 25 юли 1972 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Награждаван е отделно с орден „Георги Димитров“ и „Народна република България“ – I ст. Умира на 9 октомври 1972 г. в София[3].

  1. Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 94.
  2. Иванов, Димитър. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013. София, Ciela, 2013. ISBN 978-954-28-1363-7.. с. 633.
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 169