Водна
| Водна | |
  Водна  Водна | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 54 души[1] (15 март 2024 г.) 2,99 души/km² |
| Землище | 18,143 km² |
| Надм. височина | 212 m |
| Пощ. код | 3831 (2007) |
| Тел. код | 09337 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 11720 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Грамада Милчо Башев (Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2015) |
Во̀дна е село в Северозападна България. Намира се в община Грамада, област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Водна се намира на 4 километра от град Грамада.
История
[редактиране | редактиране на кода]През лятото на 1950 година 3 семейства (13 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство, наречено на името на комунистическия диктатор Георги Димитров.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 73 | 100,00 |
| Българи | 71 | 97,26 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 2 | 2,73 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Природна забележителност е пещерата „Куртова пещера“, намираща се в местността Краварника с поглед към село Ивановци. Също така и многобройните чешми и кладенчета в землището, от където идва и името на селото.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Сборът на село Водна се провежда всяка година на църковния празник „Свети Дух“ – 50 дни след Великден
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 173, 205.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
