Направо към съдържанието

Болярин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Болярин е средновековна наследствена титла, носена от най-висшата прослойка на феодалната аристокрация на България, Русия, Влашко и Молдова между X и XVII век.

Произход на думата

[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че думата произхожда от езика на дунавските прабългари и оттам се внася в старобългарския – болꙗринъ. Разпространила се е и в други славянски езици, както и в някои романски. В старобългарския се изписва като болѧринъ, също и като боѧринъ, в староруския се изписва като боляринъ, а на съвременен руски – боярин.

Болярите в България

[редактиране | редактиране на кода]

През Първото българско царство болярите се делели на:

  • боили (първенци) и багаини (военни началници)
  • велики (големи) и мали (малки)
  • вътрешни и външни.

Според „Книга за церемониите“ на Константин VII, по времето на Симеон Велики великите боили са били шест на брой. Те участвали в Съвета на Великите боили, който решавал най-важните държавни дела. През Второто българско царство болярите също се делели на велики и мали в зависимост от имуществото си или функциите, които изпълнявали в държавната администрация.

Често титлата боляр се носела заедно с друга като кавхан, боритаркан, ичиргу боила, миник, челник, велик логотет, велик войвода, протовестиарий и др. Най-високопоставените участвали в Синклита (Болярски съвет), който съветвал българския владетел през Първата и Втората българска държава. Те се ползвали с многобройни привилегии и заемали най-висшите административни и военни длъжности. Това било предпоставка за концентриране на голяма власт в ръцете им, което водело до чести заговори срещу владетеля или отцепване на цели области от държавата и обявяването им за независими. Болярската титла е премахната и привилегиите отнети след покоряването на България от Османската империя.

Руски болярин от 17 век

Руските боляри, наричани бояре (ед.ч. боярин), притежавали значителна власт, поддържана чрез военната подкрепа, която оказвали на киевските князе. Властта и репутацията на много от тях скоро станали зависими от държавната служба, семейната история на службата и в по-малка степен от притежанието на земя.

Боярите заемали най-високите държавни постове и чрез Думата (държавния съвет) съветвали княза. Те получавали щедри поземлени дарения и били главните законодатели на Киевска Рус.

Когато политическият център на държавата е преместен в Москва през XIV и XV век, боярите запазват своето влияние. Със затвърждаването на властта на Великите Князе на Московието, боярите започват да губят своите позиции и влияние, особено при царете Иван III и Иван IV Грозни, които крайно ограничават властта на князете през XVI век. Старото им право да заменят службата при един господар с тази при друг е отменено, както и правото им да притежават земя без да се задължават да служат на царя.

Боярската дума се увеличава от тридесетина до към стотина души през XVII век, но през 1711 година е разпусната от цар Петър Велики.

Болярите във Влашко и Молдова

[редактиране | редактиране на кода]

Сред румънците болярската класа се оформила от първенците (cneaz или jude) на земеделските общности през раното Средновековие. Първоначално бойерите (на румънски: boier) били избирани, но по-късно те превърнали своите съдебни и административни правомощия в наследствени като постепенно ги разпрострели и върху други общности. След появата на по-сложни политически структури в района привилегированият статут на болярите подлежал на потвърждение от централната власт, която използвала това си право за да включва в бойерската класа индивиди, отличили се във военните си или граждански длъжности, чрез награждаването им със земя от държавните имоти.

Влашките бойери с течение на времето се разделили на 'велики' (тези които притежавали огромни и многобройни имоти и държали важни постове в централната администрация) и 'малки' (които имали малки имоти и по-маловажни длъжности). От началото на 15 век те станали най-важната политическа сила във Влашко и Молдова. В Трансилвания те били или асимилирани от унгарската аристокрация или загубили своят статут, превръщайки се в обикновени селяни.

Въпреки че през вековете тяхната власт се редувала с периоди на централизирано управление, болярите във Влашко и Молдова разширили своите привилегии – те имали неограничена власт върху жителите на своите владения, пълно право да налагат данъци и само боляри можели да заемат административни длъжности. Разделени на многобройни групировки, те често правели опити за сваляне на управляващите князе на тези две държави, процес често съпроводен със зверства и престъпления и от двете страни. От 16 век нататък членовете на големите болярски фамилии заменили на троновете на Влашко и Молдова традционните князе от династиите Basarab (Бесараб) и Muşat (Мушат).

На болярите е наречена улица „Болярска“ в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).