Направо към съдържанието

Битка при Курск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Курск
Втора световна война
Танкове Тигър повеждат атака в северния сектор
Информация
Период5 юли – 23 август 1943 г.
МястоКурска област, РСФСР, СССР
Резултатрешаваща победа за СССР
Страни в конфликта
Германска империя (1933 – 1945) Германска империя (1933 – 1945)Съюз на съветските социалистически републики СССР
Командири и лидери
Ерих фон Манщайн
Гюнтер фон Клуге		Съюз на съветските социалистически републики Георгий Жуков
Съюз на съветските социалистически републики Александър Василевски
Жертви и загуби
Операция Цитадела: [a]
    • 54182 войници[1][b][2]
    • 252 – 323 унищожени танкове и щурмови оръдия,[3][4]
    • 600[5]–1612 повредени танкове и щурмови оръдия[6][7]
    • 159 самолета[8][9]
    • 500 оръдия[8]
  • Битка при Курск: [c]
    • 111132 войници[10][d]
    • По приблизителна оценка между 760[11] и 1200[12] унищожени танка и щурмови оръдия
    • 681 самолета (за 5 – 31 юли) [13][e]
Операция Цитаделата: [a]
  • 177847 войници[14][2]
  • 1614[15]–1956[16] повредени и унищожени танкове и самоходни оръдия
  • 459[17] ~ 1000 самолета[18]
  • Битка при Курск:[c]
    • 254470 убити, изчезнали или заловени
      608 833 ранени или болни[19][f] (74% wounded and 26% sick[20])
    • Общо 863000 (~710 000 по време на бойни действия)
    • 6064 танка и самоходни оръдия унищожени или повредени [21][g][4]
    • 1626[17]–1961 самолета[16]
    • 5244 оръдия[17]
    		•
    Битка при Курск в Общомедия
    Източният фронт по време на битката при Курск. Оранжевата зона показва отстъпените от Червената армия територии по време на битката при Харков, а зелената зона – настъплението на германската армия при Курск.
    Карта на бойните действия
    Карта на бойните действия

    Битката при Курск е една от големите операции на Източния фронт. В нея вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета.[22] Това е последната голяма немска офанзива срещу Червената армия. Част от битката при Курск е и най-голямата танкова битка в историята.

    Поражението при битката при Сталинград (1942 – 1943 г.) и последвалото зимно руско настъпление водят до образуването на издатина, в контролираната от германските войски територия, с ширина около 192 км и дължина 120 км около град Курск. Адолф Хитлер вижда в редуцирането ѝ възможност за връщане на загубения престиж и изгубената стратегическа инициатива. Битката при Курск се води от 5 юли до 23 август 1943 г. в района на Курската дъга. Немските офанзивни операции приключват на 13 юли. Според съветските историци битката при Курск приключва на 23 август, след превземането на Харков.[22]

    Планове

    [редактиране | редактиране на кода]

    Германски план (Операция „Цитадела“)

    [редактиране | редактиране на кода]

    Германският план, наречен операция „Цитадела“, включва атака в 2 направления – по северната и южната граница на издатината. 2-те настъпления трябва да се срещнат зад съветските войски, защитаващи издатината. Нападението в северна посока е под ръководството на фелдмаршал Гюнтер фон Клуге, командващ на група армии „Център“. Водена от два танкови корпуса 9-а армия, под командването на Валтер Модел, атакува в близост до Орел. Нападението в южна посока е под ръководството на Ерих фон Манщайн, главнокомандващ на група армии „Юг“. Там 4-та танкова армия на Херман Хот атакува в посока север край Белгород.[22]

    Първоначално Адолф Хитлер отлага началната дата на операцията за след 1 май, след това за юни, а накрая за юли. Целта е натрупване на танкови формации, в състава на които влизат новите танкове Пантера и Тигър, както и самоходните противотанкови оръдия Елефант.[22]

    Съветски план

    [редактиране | редактиране на кода]

    Съветското командване получава сведения за подготовката на германското настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт с командващ генерал Константин Рокосовски, а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт с командващ генерал Николай Ватутин. В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв – Степният фронт с командващ генерал-полковник Иван Конев, чиято цел е извършване на контранастъпление в подходящ момент.[22] Координацията на действията се осъществява от представителите на Главното командване – маршалите Георгий Жуков и Александър Василевски.

    Въоръжение и човешки ресурси

    [редактиране | редактиране на кода]

    В района на Курската дъга са съсредоточени 50 германски дивизии (от тях 19 са танкови и моторизирани[22]), 2 танкови бригади, 3 независими танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на 9-а, 2-ра танкова, 4-та танкова армия и оперативна група „Кемпф“. Германските войски, включени в настъплението, наброяват 900 000 души, около 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и щурмови оръдия и 2000 самолета.[22] Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии.

    В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават сложни отбранителни съоръжения. За целта са привлечени близо 300 000 цивилни. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,2 млн. души (1 272 700[23]), около 20 000 оръдия и минохвъргачки, около 3600 танка и самоходни оръдия и около 2800 самолета.[22] В бойните действия участват 6 армии, 5 танкови и 1 механизиран корпус, 19 дивизии и 1 бригада. В рамките на битката при Курск са проведени 2 отбранителни операции – в направленията Орел – Курск и Белгород – Курск.[23]

    Военни действия

    [редактиране | редактиране на кода]

    Германските войски започват настъплението на 5 юли 1943 г. За 5 дни в северната част на Курската дъга силите на Вермахта успяват да проникнат на 10 – 12 км в отбраната на Червената армия. В южната част немските войски успяват да се представят по-добре, но успяват да проникнат само на около 35 км.[22]

    На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка – германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли германските войски отстъпват Орел, който е окончателно освободен на 5 август.

    В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за превземане на Украйна.

    Загуби

    [редактиране | редактиране на кода]

    След Курската битка около 30 германски дивизии излизат от строя, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. От тях убитите са около 70 000 души.[24] Загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета.[24]

    По време на битката при Курск, между 5 юли и 23 август, Червената армия губи 70 330 войници, а са ранени още 107 517. При съпътстващите я съветски контранастъпателни операции (операции Кутузов и Румянцев) загиват 225 058, а са ранени 501 316 души.[23]

    Битката при Курск извършва коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и съществено влияе върху хода на Втората световна война. След нея стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване.[24]

    Използвана литература

    [редактиране | редактиране на кода]
    • Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1576079996.

    Бележки

    [редактиране | редактиране на кода]
    1. ↑ Frieser 2007, с. 153, 200.
    2. ↑ а б Beevor 2012, с. 485.
    3. ↑ Glantz House, с. 276.
    4. ↑ а б Frieser 2007, с. 200.
    5. ↑ U.S. Army Concepts Analysis Agency, Kursk Operation Simulation and Validation Exercise – Phase III (KOSAVE II), p. 5 – 14 through 5 – 15.
    6. ↑ Operation Barbarossa: the Complete Organisational and Statistical Analysis, and Military Simulation Volume I
    7. ↑ Armoured Warfare: A Military, Political and Global History. Alaric Searle
    8. ↑ а б Frieser 2007, с. 154.
    9. ↑ Clark 2012, с. 408.
    10. ↑ Frieser 2007, с. 197, 200.
    11. ↑ Frieser 2007, с. 201: Exact numbers are unknown; the entire German eastern front lost 1331 tanks and assault guns for July and August, so the number of 760 is an estimate.
    12. ↑ Roman Töppel, Kursk 1943: Die größte Schlacht des Zweiten Weltkriegs, Paderborn 2017, p. 203.
    13. ↑ Bergström 2008, с. 120.
    14. ↑ Krivosheev 2001, с. Kursk.
    15. ↑ Krivosheev 2001, с. Weapons and military equipment. Production and loss.
    16. ↑ а б Frieser 2007, с. 150.
    17. ↑ а б в Krivosheev 2001.
    18. ↑ G.A. Koltunov and B.G Solotiev, (Kurskaya Bitva, p.366 16-ya Vozdusnye Sily v Volykoy Otechestvennoy Voyne p. 186) .
    19. ↑ Krivosheev 1997, с. 132 – 134.
    20. ↑ N. Ivanov, A. Georgievsky and O. Lobastov. „Soviet health care and military medicine in the Great Patriotic War of 1941 – 1945“. P 205
    21. ↑ Krivosheev 1997, с. 262.
    22. ↑ а б в г д е ж з и Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1576079996. с. 850 – 1.
    23. ↑ а б в Курская Стратегическая Оборонительная Операция // Архивиран от оригинала на 2008-05-05. Посетен на 9 септември 2008 г.
    24. ↑ а б в Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1576079996. с. 853.
    1. ↑ а б Операция Цитадела обхваща германската офанзива от 4 до 16 юли, а съветските загуби са за периода 5 до 23 юли.
    2. ↑ Разпределението на загубите упоменати в Frieser 2007. е както следва: 9063 убити по време на бойни действия, 43159 ранени по време на бойни действия и 1960 изчезнали по време на бойни действия.
    3. ↑ а б Битката при Курск обхваща периода между 4 юли и 23 август и включва германската офанзива (операция Цитадела) и последвалите съветски контраофанзиви.
    4. ↑ Разпределението на загубите упоменати в Frieser 2007. е както следва: 86064, от които 25515 са загинали или изчезнали; Белгородско-Харковска операция 25068, от които 8933 загинали или изчезнали.
    5. ↑ Данните за 5 – 31 юли са от логистичния щаб на Луфтвафе (Generalquartiermeister der Luftwaffe).
    6. ↑ Разпределението на загубите упоменати в Krivosheev 1997. е както следва: Операция Цитадела: 177847; Операция Кутузов: 429890; Операция Румянцев: 255566.
    7. ↑ Разпределението на загубите упоменати в Krivosheev 1997. е както следва: Операция Цитадела: 1614; Операция Кутузов: 2586; Операция Румянцев: 1864.

    Външни препратки

    [редактиране | редактиране на кода]
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Курск&oldid=12338401“.