Направо към съдържанието

Амфибол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амфибол

Амфиболите са група минерали, която включва около 60 вида сложни силикати с ромбична или моноклинна симетрия. Наименованието им произлиза от гръцки и означава „несигурен“, „двузначещ“, поради това, че трудно ги разграничавали от другите минерали.[1][2] Основни катиони в състава им са Mg, Mn, Fe, Ca, Na, които се заместват изоморфно, поради което химизмът на амфиболите се мени в широки граници. Имат верижна структура, която се състои от ленти – двойни вериги, което определя хабитуса им – късо- до дългопризматични кристали, иглести и влакнести (познати като азбести), както и характерната цепителност под ъгъл 124°.[3]

Амфиболът NaCa2(Mg,Fe2+Al)5Si8O22(ОН)2 е основният скалообразуващ минерал в повечето магмени и метаморфни скали. Притежава моноклинна сингония, образува призматични кристали, често и срастъци. Среща се като зърнести и радиално–лъчести агрегати. Има съвършена цепителност в две посоки под ъгъл 124°, твърдост по Моос 5,5 – 6, относително тегло 3,1 – 3,4. Черно-зелен до черен на цвят.

  1. амфибол // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 3 май 2024.
  2. Костов-Китин, Владислав. Амфиболова супергрупа Amphibole Supergroup // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 58.
  3. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 26.
  • Основни скалообразуващи минерали, школа „Земята – позната и непозната“, лекция на Лариса Нешева, уредник в музея „Земята и хората“