Направо към съдържанието

Александер Клуге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александер Клуге
Alexander Kluge
германски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор
Александер Клуге през 1983 г.
Роден

Националност Германия
Учил вМарбургски университет
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Работилбелетрист, есеист, кинодраматург, режисьор
Литература
Периодот 1960 г.
НаградиНаграда Георг Бюхнер“ (2003)

Подпис
Уебсайтwww.kluge-alexander.de
Александер Клуге в Общомедия

Александер Клуге (на немски: Alexander Kluge) е германски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор.

Роден е на 14 февруари 1932 г. в Халберщат в семейството на лекар. Следва право, история и църковна музика в Марбург и Франкфурт на Майн, където слуша лекции при Теодор Адорно, а в Мюнхен защитава дисертация и става доктор по право (1956). Отначало работи като адвокат, а после добива известност като кинорежисьор и става професор в Висшето училище по пластично оформление в Улм.

Литературно творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Литературно име Александер Клуге си създава с прозаичния сборник „Животоописания“ (1962), в който с документална точност разказва за девет личности, свои съвременници, които живеят във Федералната република и разпространяват стария нацистки морал. В книгата си „Описание на една битка“ (1964) писателят съчетава различни документи, писма и интервюта с войници от Втората световна война, за да очертае чрез примера на Сталинградската битка вината на германския милитаризъм.

Александер Клуге през 2013 г.

Публикува също сборника с разкази „Списък на присъстващите при едно погребение“ (1967), новелата „Учебни процеси със смъртен изход“ (1973), двутомното издание „Хроника на чувствата“ (2000), събраните си прозаични творби „Празнината, която дяволът оставя“ (2003) и нови разкази под заглавие „Врата до врата с един друг живот“ (2006).

Александер Клуге е член на литературното сдружение Група 47, на ПЕН клуба на ФРГ, от 1972 г. на Академията на изкуствата на Берлин-Бранденбург, от 1982 г. на Немската академия за език и литература в Дармщат и от 1994 г. на Баварската академия за изящни изкуства.

  • Die Universitäts-Selbstverwaltung. Ihre Geschichte und gegenwärtige Rechtsform, (Dissertation), 1958
„Животописи“ (1962)
  • Lebensläufe, 1962
  • Schlachtbeschreibung, 1964
  • Lernprozesse mit tödlichem Ausgang, 1973
  • Gelegenheitsarbeit einer Sklavin. Zur realistischen Methode, 1975
  • Neue Geschichten. Hefte 1-18. >Unheimlichkeit der Zeit<, 1977
  • Die Patriotin. Texte/Bilder 1-6, 1979
  • Alexander Kluge und Oskar Negt: Geschichte und Eigensinn, 1981
  • Die Macht der Gefühle, 1984
  • Die Wächter des Sarkophags. 10 Jahre Tschernobyl, 1996
  • Chronik der Gefühle, 2000
  • Alexander Kluge und Oskar Negt: Der unterschätzte Mensch. Gemeinsame Philosophie in zwei Bänden, 2001
  • Die Kunst, Unterschiede zu machen, 2003
  • Die Lücke, die der Teufel lässt. Im Umfeld des neuen Jahrhunderts, 2003
  • Fontane – Kleist – Deutschland – Büchner: Zur Grammatik der Zeit, 2004
  • Tür an Tür mit einem anderen Leben. 350 neue Geschichten, 2006
  • Geschichten vom Kino, 2007
  • Soll und Haben. Fernsehgespräche (mit Joseph Vogl), 2008
  • Das Labyrinth der zärtlichen Kraft. 166 Liebesgeschichten, 2009
  • Das Bohren harter Bretter. 133 politische Geschichten, 2011
  • Das fünfte Buch: Neue Lebensläufe. 402 Geschichten (mit Thomas Combrink), 2012
  • Die Entsprechung einer Oase. Essay für die digitale Generation, 2013
  • „Wer ein Wort des Trostes spricht, ist ein Verräter.“ 48 Geschichten für Fritz Bauer, 2013
  • Nachricht von ruhigen Momenten (mit Gerhard Richter), 2013
  • 30. April 1945 – Der Tag, an dem Hitler sich erschoß und die Westbindung der Deutschen begann, 2014
  • Le Moment fugitif, 2014
  • Kongs große Stunde. Chronik des Zusammenhangs, 2015
  • Ferngespräche. Über Eisenstein, Marx, das Kapital, die Liebe und die Macht der zärtlichen Kraft (mit Rainer Stollmann), 2016
  • Weltverändernder Zorn: Nachricht von den Gegenfüßlern (mit Georg Baselitz), 2017
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.