Направо към съдържанието

Аксиния Джурова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аксиния Джурова
българска изкуствоведка

Родена

Националност България
Учила вСофийски университет
Московски държавен университет
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работила вСофийски университет
Семейство
БащаДобри Джуров[1]
МайкаЕлена Джурова
СъпругГеорги Христов – Гошми[1]
ДецаДобри
Калина[1]

Аксиния Добрева Джурова е български учен, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията. Тя е член-кореспондент на Българската академия на науките от 2008 г.

Дъщеря е на генерал Добри Джуров. Тя е кръстена на по-голямата си сестра, която умира през 1941 година[1]. Завършва Българска филология в Софийския университет (1965) и История и теория на изкуството в Московския държавен университет „Ломоносов“ (1969). Кандидат на изкуствознанието (днес: доктор по изкуствознание) (1974).

От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на БАН, защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен професор по история на изкуството в Софийския университет (Център по културознание).

От май 1986 г. е главен създател и първи директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. Била е зам.-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" за периода 1986-1989 г.[1] Член на ръководството на фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ от създаването ѝ. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания (Венеция).

Член на СНС към Научната комисия по изкуствознание и изкуства на Висша атестационна комисия към Министерски съвет в периода 2006 – 2010 г.[2]

През 2017 г. тя представя две изложби на българските автори: проф. Греди Асса и Георги Миленов в Българската галерия за съвременно световно изкуство в Рим – „Galleria della Luce di Roma“.

Сътрудничество на специалните служби

[редактиране | редактиране на кода]

С Решение № № 230 от 16 юни 2011 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 7 юли 1973 г. Джурова е сътрудничила на Разузнавателното управление на ГЩ на БНА (РУМНО). В качеството ѝ на секретен сътрудник, псевдонимът ѝ е бил „Анна“. Не е известно кога е била свалена от действащия оперативен отчет на РУ-ГЩ.[2]

Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.

  • Славянска ръкописна книга в Британския музей и Библиотека. С., 1978.
  • Асеманиево Евангелие, т. I, II. Ватикана, 1981.
  • 1000 години българска ръкописна книга. С., 1981.
  • Каталог на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. С., 1985.
  • Томичов псалтир, т. I-II. С., 1990.
  • Каталог на гръцките ръкописи в Центъра „Дуйчев“. Солун, 1994.
  • Каталог на славянските ръкописи в Института за източни науки (Orientalia Cristiana Analecta, 255) Рим, 1997.
  • Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997.
  • La Miniatura Bizantina. I manoscritti miniati e la loro diffusione, Milano, 2001.
  • Byzantinische Miniaturen. Schätze der Buchmalerei vom 4. bis zum 19. Jahrhundert. Regensburg, 2002.
  • Украсата на Ватиканския кирилски палимпсест Vat. Gr. 2502. С., 2002.
  • Духът на лъва, Токио 2000; (с Дайсаку Икеда). С., 2002.
  • Покров Пресвятия Богородици в Самоков (с Вася Велинова, Мария Полимирова, Иван Патев). С., 2002.
  • Поредица „Изчезващата памет. Срещи по пътя (том I-III). С. 2021.
  • Поредица "Изчезваща памет" (том IV-VII). С. 2021.
  1. а б в г Мила Гешакова. Чл. кор. проф. д. изк. н. Аксиния Джурова: Имали сме и по-тежки изпитания от прехода и сме излизали възрлодени // 24 часа, 23 септември 2017. Посетен на 11 юни 2023.
  2. а б Решение № 230 от 16 юни 2011 г. – Висша атестационна комисия // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 12 декември 2017.