Направо към съдържанието

Простране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.
Простране
Прострање
— село —
41.3564° с. ш. 20.9928° и. д.
Простране
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областПреко Турла
Надм. височина995 m
Население31 души (2002)
Пощенски код6255
Простране в Общомедия

Простране или Пространие (срещат се и формите Спростране/Спространие, тъй като н е палатализиран, се среща и днес неправилното изписване Пространье на македонска литературна норма: Прострање; на албански: Prostranja) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География

Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар. Разположено е на 995 m надморска височина и е отдалечено от Кичево на 24 km.[1]

История

В XIX век Простране е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от началото на XIX век, за „Света Богородица“ няма данни кога е градена, „Света Петка“ е от 1920 година, а „Свети Атанасий“ е изградена в 1970-те години върху основите на по-стара църква.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Спространи е на хълмисто, защитено място, на което става хубаво грозде. Жителите се занимават и с хлебарство. Селото има около 70 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Спространье живеят 560 българи-християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Простране е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 109 къщи.[5]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спростране има 560 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война 7 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности

Родени в Простране
  • Богоя Илиев Траянов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Богоя Стоянов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Григор Симеонов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[10]
  • Иван Крагуев (1888 – 1951), български революционер от ВМОРО
  • Илия Мойсов Вълканов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Йордан Силянов Спасенов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Коста Войнев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Михаил Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[12] и на Димко Могилчето[13]
  • Спиро Иванов Настев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Стойко Неданов Ангелев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Спиро Цветковски (1844 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Христо Спиров Крагуев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1-ва рота на 6-а охридска дружина, Интендантство на МОО[15]
Свързани с Простране

Бележки

  1. ↑ Прострање // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 15 ноември 2018.
  2. ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  3. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007 
  9. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  11. ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  14. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Простране&oldid=12148206“.