Цифрови медии

Цифровият носител (среща се още и като дигитална медия) е носител, на който информацията се съхранява в цифров вид, тоест колекция от цифрови записи. Например файл със снимка на вашия компютър е цифров носител, но фотографският филм не е цифров носител.

Предимство на този носител е във възможността за компактното съхранение, работа с компютърен софтуер и лесно свързване към компютър, без да е необходима примерна карта и способността да предава по интернет и домашна компютърна мрежа. Всъщност Уикипедия сама по себе си е цифрова медия на енциклопедия, първоначално отпечатвана върху книги, но този термин обикновено се отнася до три основни типа:

Изображения - във формати GIF, JPEG, PNG, TIFF и други, които обикновено идват от цифров фотоапарат, скенер или софтуер за графично редактиране.
Музика - MP3 формат Ogg WAV ASF.
Видео - Предлага се от AVI или MP4 или MPEG-2 видеокамери или VOD филми във формати DIVX XVID MKV и софтуер за заснемане на PVR телевизор или за редактиране на филми. Вижте повече във видеото.

Дигитални медии („формати за представяне на информация“), каквито са цифрово аудио, цифрово видео и др. могат да бъдат създадени, пренасочени и разпространени чрез цифрови машини за обработка на информация. Цифровите медии търпят голяма промяна в сравнение с аналоговите.

Асоциацията за индустрия в цифровите медии във Флорида, Digital Media Alliance Florida, определя цифровите медии като „творческо сближаване на цифровите изкуства, наука, технология и бизнес за изразяване между хората, комуникация, социални взаимоотношения и образование“.^{[източник? (Поискан преди 1825 дни)]}

Конвертиране на сигнали

Основна статия: Цифрово-аналогов преобразувател

Преобразуването на аналоговия сигнал в цифрова информация, посредством преобразувател на този сигнал се нарича семплинг. Според теорията на информацията, семплинг представлява редуциране на информация. Повечето цифрови медии са базирани върху превода на аналогови данни в цифрови данни и обратното (виж дигитален запис, дигитално видео, телевизията, сравнена с цифровата телевизия).

Обработка на данни

Основна статия: Обработка на сигнали

За разлика от аналоговите данни, цифровите се подлагат на обработка много по-лесно и крайният резултат може да бъде възпроизвеждан неограничено без да се загуби качеството. Математическите операции могат да се прилагат към произволна цифрова информация независимо от тяхната интерпретация (можете да добавите „2“ към данните, „65“ и да представите като резултат на шестнадесетично число „43“ или с буквата „С“). Ето защо е възможно да се използва една и съща операция за свиване на информация върху текстовия, картинния или звуков файл. Основите на действията по цифрова информация са описани в цифрова обработка на сигнали.

Примери

Следващият списък от цифрови медии се основава по-скоро на техническите им характеристики. Други гледни точки могат да доведат до различно разпределение.

Изкуство

Основна статия: Дигитално изкуство

Дигитално изкуство е всяко едно изкуство, при което, компютрите участват в производството или показването на произведенията. Такова изкуство може да бъде изображение, звук, анимация, видео, CD-ROM, DVD-ROM, видеоигри, уеб сайт. Сега, много от традиционните дисциплини са въвели цифровите технологии и в резултат на това, границата между традиционните произведения и новите медийни произведения, създадени посредством компютри е размита. Например, един художник може да съчетава традиционната живопис с алгоритъм на изкуство и други цифрови технологии. Често самата среда е разглеждана като изкуство. Въпреки това, този вид изкуство започва да се среща в художествените музеи под формата на експонати.

В миналото създателите на комикси като цяло предпочитали да скицират с молив преди да повторят рисунката с туш, използвайки химикалки и четки. Илюстраторите в списанията често работели с туш, акрил или маслени бои. Към днешна дата, голяма част от хората на изкуството създават дигитални произведения на изкуството.

Художниците, занимаващи се с цифрово изкуство, правят това, с което векове наред хората на изкуството са се занимавали, използвайки и приемайки културата за създаване на художествените образи. Създадената по този начин култура се отразява, както върху изкуството, така и върху персоналния образ на художниците. Така нашата култура става все по-дигитализирана, художниците, занимаващи се с цифрово изкуство са начело в изследването и определянето на тази нова култура. Цифровите художници използват средство, което почти изцяло е нематериално, чиято информация описва цвета и яркостта на всеки отделен пиксел на екрана на компютъра. Като цяло чрез изображението, състоящо се от чиста светлина се осъществява обратната връзка, казваща на художника какво е направено и едновременно запаметено на хард диска интерфейси, съответстващи на широкото разнообразие от четки, обективи и други инструменти, които традиционните художници използват, за да оформят произведенията си.

Цифровото изкуство е създадено и запаметено в нематериална форма в паметта на компютърните системи и може да бъде направено физически под формата на хартиена разпечатка или някакво друга отпечатана форма. В допълнение, цифровото изкуство може да бъде споделено и оценено директно върху екрана на компютъра в създадена галерия или едновременно във всяка точка на земното кълбо чрез достъп до Интернет мрежа. Бидейки нематериално, дигиталното изкуство има своите предимства и с изобретяването на висококачествени разпечатващи цифрови техники, които могат също да бъдат произвеждани и предлагани на пазара.

Списъкът от цифрови художници продължава да расте:

Вижте също

Допълнителна информация

Момчилова, Мария (2015), Конвергенция на комуникационните платформи: кросмедия – трансмедия – омнимедия, Научна конференция на Русенски университет „Ангел Кънчев“, Том 54, Серия 5.2, стр. 191 – 196.
Тодоров, Александър Б. (2010), Дигитална конвергенция: развитие и икономически проблеми, Научна конференция на Русенски университет „Ангел Кънчев“, Том 49, Серия 5.1, стр. 183 – 187.
Coy, Wolfgang (2005): Analog/Digital. In: Warnke, Martin et al. (2005): Hyperkult II – Zur Ortsbestimmung analoguer und digitaler Medien (in German), Bielefeld: transcript Verlag, ISBN 3-89942-274-0
Nelson, Ted (1990): Literary Machines, Sausalito: Mindful Press.
Pflüger, Jörg (2005): Wo die Quantität in Qualität umschlägt. In: Warnke, Martin et al. (2005): Hyperkult II – Zur Ortsbestimmung analoguer und digitaler Medien (in German), Bielefeld: transcript Verlag, ISBN 3-89942-274-0

Външни препратки

"The Digital Media Winners of 2007" – Annual MP3 Newswire award
"Topics in Digital Media Spring 2010"-New York University
"Topics In Digital Media Fall 2009" – New York University