Направо към съдържанието

Джоузеф Лармор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джоузеф Лармор
Joseph Larmor
Северноирландски теоретичен физик и математик
http://www.aprender-mat.info/history/photos/Larmor.jpeg

Роден
Починал
ПогребанХолиуд, Великобритания

Учил вКеймбриджки университет
ПартияКонсервативна партия
Работил вКеймбриджки университет (1885 – 1932)
Нуиг (1880 – 1885)
НаградиЧлен на Британското кралско научно дружество (1892)
Джоузеф Лармор в Общомедия

Сър Джоузеф Лармор (11 юли 1857 – 19 май 1942) е бил северноирландски физик и математик, който въвежда иновации в разбирането на електричеството, динамиката, термодинамиката и електронната теория на материята. Една от най-внушителните му разработки е Етер и Материя - книга по теоретична физика публикувана през 1900.

Биография

Роден е в Магерагал, Окръг Антрим. Син е на Хю Лармор - магазинер от Белфаст; и жена му - Ана Райт. Учи в Кралската Академична Институция в Белфаст, след което продължава с математика в Университет на Кралицата, Белфаст. След това в Колеж "Св. Йоан" в Кембридж, където става старши учител. След като преподава няколко години физика в Националният Университет на Ирландия в Галуей, той започва да преподава математика в Кембридж през 1885. През 1892 е приет като член на Кралското Научно Дружество в Лондон и става Почетен Сътрудник на Кралското Научно Дружество в Единбург през 1910.

През 1903 е назначен като Луказиански Професор по Математика в Кеймбридж - позиция която запазва до оттеглянето си през 1932. Никога не се жени.

Лармор предлага че етерът може да бъде репрезентиран като хомогенна течна среда, която е перфектно несвиваема и еластична. Лармор вярвал, че етерът е отделна форма на материята. Той комбинира моделът на Лорд Келвин за въртящ се жиростат (виж Вихрова теория на атома) с тази теория.

Паралелно с развиването на Лоренцовата теория за етера, Лармор публикува Лоренцови трансформации в Философските Трудове на Кралското Научно Дружество през 1897 - няколко години преди Хендрик Лоренц (1899, 1904) и 8 години преди Алберт Айнщайн (1905). Въпреки това Лармор не разполага с правилните скоростни трансформации, включително законът за събиране на скоростите, който е по-късно открит от Анри Поанкаре. Лармор предвижда феноменът на времеразширяване, поне за електрони в орбита, и потвърждава че ФитцГералд-Лоренцовото свиване (свиване на дължината) би се получило за тела чиито атоми са държани заедно от електромагнитни сили. В книгата си Етер и Материя (1900), той отново показва Лоренцови трансформации, времеразширяване и свиване на дължината (третирайки ги като динамични, вместо кинематични ефекти). Лармор се противопоставя на теорията на относителността на Алберт Айнщайн, въпреки че за кратко време я признава. Лармор отхвърля както изкривяването на пространството, така и специалната теория на относителността, до степен в която твърди че абсолютното време е от фундаментално значение за астрономията (Лармор 1924, 1927).

Лармор вярва в това че материята е съставена от частици движещи се в етера. Лармор също така вярва, че източникът на електрическия заряд е "частица" (която още през 1894 нарича електрон). В последствие, в това което изглежда като първото специфично предвиждане на времеразширяване, той пише: "... индивидуални електрони описват съответни части от техните орбити за време, по-кратко от това на [останалата] система в съотношение (1 – v2/c2)1/2" (Лармор 1897). Лармор вярва че потокът от заредени частици съставлява тока в проводника (но не е част от атома). Лармор изчислява скоростта на енергийното лъчение от ускоряващ електрон. Той обяснява разделянето на спектралните линии в магнитно поле чрез трептенията на електроните.

Удостоен е с рицарско звание от Крал Едуард VII през 1909.

През 1919, Лармор предлага че слънчевите петна са само-регенериращо се динамоподобно явление върху повърхността на слънцето.

Мотивиран от силната опозиция към Движение "Самоуправление за Ирландия", през февруари 1911 Лармор се кандидатира и бива избран за член на Парламента за Район Кеймбриджки университет заедно с либералосъюзническата партия. Остава в парламента до общите избори през 1922, когато Ирландският Въпрос е договорен. След пенсионирането си от Кембридж през 1932, Лармор се мести обратно в Северна Ирландия.

Той получава почетната титла Доктор на Законите (LL.D) от Глазгоуски университет през юни 1901. Връчена му е Награда Понцелет за 1918 от Френската академия на науките. Умира в Холивуд, Окръг Даун на 19-ти май, 1942.

Виж още

Външни препратки