Кочани

Вижте пояснителната страница за други значения на Кочани.

---

Кочани
Църквата „Свети Георги“
Кочани 41.916667, 22.4125
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Кочани
Географска област	Кочанско поле
Площ	318,6 km²
Надм. височина	333 m
Население	28 330 души (2002)
Пощенски код	2300
Телефонен код	+389 (0)33
МПС код	КО (от 2008 г.)
Официален сайт	www.kocani.gov.mk
Кочани в Общомедия

Ко̀чани (Шаблон:Lang-mk) е град в Република Македония с население от 28 330 жители. Център на Община Кочани.

География

Градът се намира в източната част на Република Македония, на 65 km от българската граница. Лежи в северната част на Кочанската котловина (южно от планината Осогово и северно от Плачковица) от двете страни на Кочанската река. Надморската височина на котловината е между 350 и 450 метра. Градът е известен в Република Македония с ориза си и геотермалната вода.

История

Кочани в 1942 г.

Центърът на Кочани

„Паметникът на Свободата“ в Кочани

Кочани е съществувал под това име поне от средата на 14 век. През 1377 г. братята Йоан и Константин Драгаш издават в Кочани своята последна съвместна грамота в полза на манастира Хилендар. В района се е намирал манастир „Свети Димитър“.

В 19 век Кочани е градче, каазийски център на едноименна кааза в Османската империя. В самото градче българското и турското население са относително равни по брой, но в цялата кааза като цяло българите вземат превес по численост. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кочани има 5 950 жители, от които 2800 българи християни, 2600 турци, 40 арнаути мохамедани, 150 власи и 360 цигани.

Българите в града са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочани има 4 232 българи екзархисти, 64 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 210 власи и 174 цигани. В града работят две основни и едно прогимназиално български училища, както и по едно основно гръцко, сръбско и влашко училище.

През септември 1910 година в града по време на обезоръжителната акция на младотурците са арестувани и бити първенците Костадин Попзахариев, Йордан Бацов, Андон Ананиев и отец Яне.

През юли 1912 г. българите от Кочани са подложени на турски погром. Това дава повод за избухване на Балканската война през есента на същата година.

След Междусъюзническата война в 1913 година Кочани попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочани живеят 1028 турци и 2318.

Според преброяването от 2002 година Кочани има 8 858 домакинства с 10 541 къщи и 28 330 жители самоопределили се както следва:

Националност	Всичко
македонци	25 730
албанци	0
турци	315
роми	1 951
власи	193
сърби	63
бошняци	1
други	77

В града функционират 4 основни, 2 средни училища, от които едното профилирано училище и един филиал на висше училище.

Основни училища

• „Никола Карев“;
• „Св. св. Кирил и Методий“;
• „Раде Кратовче“;
• „Малина Попиванова“;

Средни училища

• Гимназия „Люпчо Сантов“ (имаща паралелки с икономически профил).
• Електро-машинно училище „Гошо Викентиев“.

В Кочани се намира и Правният факултет на Щипския университет „Гоце Делчев“.

Личности

От Кочани са българският офицер и революционер, войвода на ВМОК Александър Манов, пловдивският просветен деец Серафим Барутчийски. В Титова Югославия министър-председател и член на Председателството на СРМ става кочанчанецът Благой Попов. Александър Алексиев е виден писател в Република Македония, а Благой Попов е математик академик. От Кочани са членовете на известния Кочани Оркестър.

Побратимени градове

• Йенифоча, Турция
• Казанлък, България
• Сигетсентмиклош, Унгария

Външни препратки

• Официален сайт на град Кочани
• Инфо-Кочани, вестник на община Кочани
• Стари снимки от Кочани
• Кочани през музика
• Кочани и Осоговската планина

Бележки

• Портал „Македония“