Кочани
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кочани.
Кочани Кочани | |
— град — | |
Църквата „Свети Георги“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Кочани |
Географска област | Кочанско поле |
Площ | 318,6 km² |
Надм. височина | 333 m |
Население | 28 330 души (2002) |
Кмет | Николчо Илиев (СДСМ) |
Основаване | около XIV век |
Пощенски код | 2300 |
Телефонен код | +389 (0)33 |
МПС код | КО (от 2008 г.) |
Официален сайт | www.kocani.gov.mk |
Кочани в Общомедия |
Ко̀чани (на македонска литературна норма: Кочани) е град в Северна Македония с население от 28 330 жители. Център на Община Кочани.
География
Градът се намира в източната част на Северна Македония, на 65 km от българската граница. Лежи в северната част на Кочанската котловина (южно от планината Осогово и северно от Плачковица) от двете страни на Кочанската река. Надморската височина на котловината е между 350 и 450 метра. Градът е известен в Северна Македония с ориза си и геотермалната вода.
Традиционно Кочани се е делял на три махали. Доклевец, източно от реката и Стришани, западно са били българските, а Турската махала е при гърлото на долината. Доклевец получава името си от заселил се в нея бежанец бошняк, който често употребявал странната за населението сръбска дума докле.[1] В Стришани пък тържествено всяка година са стригани градските овце.[2]
История
Кочани е съществувал под това име поне от средата на XIV век. В 1377 г. братята Йоан и Константин Драгаш издават в Кочани своята последна съвместна грамота в полза на манастира Хилендар. В района се е намирал манастир „Свети Димитър“.[3]
Според главния български учител в града в 1905 – 1906 г. З. Тасев градът в миналото е бил на север около днешните Горно и Долно Градче и е преместен на юг след оттеглянето на река Брегалница на юг. Наречен е Кочани, тъй като на мястото му преди са били кочини. Градът се увеличил с пълното изселване Папаладовци на север и Старо и Ново Власи.[1]
В XIX век Кочани е градче, каазийски център на едноименна кааза в Османската империя. В 1814 година по инициатива на поп Мойсей (Мойсо) от Плетвар е изградена църквата „Свети Георги“.[2] В самото градче българското и турското население са относително равни по брой, но в цялата кааза като цяло българите вземат превес по численост. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кочани има 5950 жители, от които 2800 българи християни, 2600 турци, 40 арнаути мохамедани, 150 власи и 360 цигани.[4]
Българите в града са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Кочане има 20 сръбски патриаршистки къщи, а в града и Кочанско има и 200 влашки гъркомански къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочани има 4232 българи екзархисти, 64 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 210 власи и 174 цигани. В града работят две основни и едно прогимназиално български училища, както и по едно основно гръцко, сръбско и влашко училище.[6]
Според учителя Тасев в 1907 година градът има „около 1000 къщи – 465 български, 20 влашки екзархистки, 6 влашки патриаршистки, 6 сръбски и около 500 турски и цигански. Населението се занимава главно със земеделие, занаяти и търговия. Главната търговия е в ръцете на гърците и власите... българите са повече земеделци. Икономически градът е много добре поставен поради природните богатства, които го окръжават: ориз, жито и др.“[2] В ръцете на българите е градската църква „Свети Георги“, а гърците патриаршисти си имат параклис.[2]
Училище в Кочани има още откогато е изградена „Свети Георги“, като най-стар учител е клисарят Стоян. В началото на XX век в града има две български училища – едното „Свети Кирил и Методий“ в Стришани, а другото „Свети Иван Рилски“ в Доклевец. Сградата на централното училище е изградена около 1856 година от поп Мано, внук на поп Мойсо.[2]
През септември 1910 година в града по време на обезоръжителната акция на младотурците са арестувани и бити първенците Костадин Попзахариев, Йордан Бацов, Андон Ананиев и отец Яне.[7]
През юли 1912 г. българите от Кочани са подложени на турски погром. Това дава повод за избухване на Балканската война през есента на същата година.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година Кочани попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочани живеят 1028 турци и 2318.[9]
Според преброяването от 2002 година Кочани има 8858 домакинства с 10 541 къщи[10] и 28 330 жители самоопределили се както следва:[11]
Националност | Всичко |
македонци | 25 730 |
албанци | 0 |
турци | 315 |
роми | 1951 |
власи | 193 |
сърби | 63 |
бошняци | 1 |
други | 77 |
В града функционират 4 основни, 2 средни училища, от които едното профилирано училище и един филиал на висше училище.
- Основни училища
- „Никола Карев“;
- „Св. св. Кирил и Методий“;
- „Раде Кратовче“;
- „Малина Попиванова“;
- Средни училища
- Гимназия „Люпчо Сантов“ [12] (имаща паралелки с икономически профил).
- Електро-машинно училище „Гошо Викентиев“.[13]
В Кочани се намира и Правният факултет на Щипския университет „Гоце Делчев“.[14]
Личности
От Кочани са българският офицер и революционер, войвода на ВМОК Александър Манов, пловдивският просветен деец Серафим Барутчийски. В Титова Югославия министър-председател и член на Председателството на СРМ става кочанчанецът Благой Попов. Александър Алексиев е виден писател в Северна Македония, а Благой Попов е математик академик. От Кочани са членовете на известния Кочани Оркестър.
Побратимени градове
Вижте също
Външни препратки
- Официален сайт на град Кочани
- Инфо-Кочани, вестник на община Кочани
- Стари снимки от Кочани
- Кочани през музика
- Кочани и Осоговската планина
Бележки
- ↑ а б Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български IIро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 69.
- ↑ а б в г д Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български IIро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 70.
- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 127, 226
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 132 – 133.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Енциклопедия „България“, Том I, Издателство на БАН, София 1978, стр. 188.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ СОУ „Љупчо Сантов“ – Кочани
- ↑ Средно општинско училиште Гошо Викентиев.
- ↑ Универзитет Гоце Делчев – Шип. Правен факултет.
|
|