Грамотност

Грамотността е способността за четене и писане. Стандартите за грамотност са различни в различните общества. В съвременен контекст терминът предполага четене и писане на ниво, достатъчно за осъществяване на писмена комуникация. В някои случаи се включват и други умения, като елементарно смятане или компютърни умения.

Много изследователи смятат нивото на грамотност за ключово при оценката на човешкия капитал на даден регион. Причина за този възглед е фактът, че грамотните хора могат да бъдат обучавани много по-евтино от неграмотните. Смята се, че грамотността увеличава възможностите за намиране на работа и достъпа до по-високо образование. Например в Керала, Индия, женската и детската смъртност намаляват чувствително през 60-те години на 20 век, когато момичетата, изпратени на училище след образователната реформа от 1948, започват да създават семейства. От друга страна според някои по-нови изследвания подобни корелации може би се дължат не на грамотността, а на самото посещение на училище.

История

Историческата ретроспекция по отношение на грамотността започва с историята на азбуката. В условията на първобитната писменост, когато се е развивало идеографическото писмо, т.е. писмеността се е свеждала до рисунки като грамотност може да се определи разбирането на живописта. Този вид писменост е била достъпна и разбираема от всеки. Историята на грамотността започва в този момент, когато писмеността придобива условен характер и за нейното разбиране е било нужно специално обучение. В общи линии развитието на грамотността е от посока на секуларизация до демократизация - като в началото е била достояние на незначителна част от населението (обикновено духовни лица) до превръщането и в достъпна за широки маси от народа.

В Египет писмеността се намирала в ръцете на жреците. На тях се е предоставяло възможност да обучават други. Стигало се дотам, че изучаването на писмеността било изключително сложен процес и било нужно дълго време докато бъде овладяна от някого. В същото време изучаването и не било и широко достъпно. Грамотността в общи линии била разпространена сред жреците и висшата класа на Египет. В сравнително по-късни времена Платон споменава, че „голяма част от народа в Египет изучава букви и числа“. В тази епоха обаче в Египет вече се е развивало демотическо писмо, което представлявало опростена и лесно разбираема писменост.

Клинообразната писменост на асиро-вавилонците също е изисквала много време и труд за да бъде усвоена. Това затруднявало разпространението на грамотността сред народа, който тънел в пълно невежество. В древна Юдея писмеността била развита сравнително рано. Още през I век пр.н.е. във всяко юдейско селище е имало училище.

Поради кастовата структура на населението в Индия грамотността е била разпространена сред жреческото съсловие. За членовете на нисшите касти е било забранено и дори се е считало за тежък грях да четат, още повече да слушат четенето на Ведите. Умението жените да четат или пишат се е приемало за позорно. Разрешавало се единствено на танцьорките и баядерките да се учат да четат и пишат. Само две средни касти имали възможност да овладяват писмеността, но изцяло под ръководството на жреците.

Широко разпространение добила грамотността в Древна Гърция. Тук простолюдието могло да учи гръцката писменост и да чете текстове. По-слабо грамотни били жените, но въпреки това имало и девически училища. След жените в Гърция четмото и писмото се е предавало от майка на дъщери. В Древен Рим обаче, дори и в най-силните векове на развитие грамотността е била по-слабо разпространена от тази в Гърция. В годините на развитието на империята процентът на грамотност още повече се снижил.

Темпове на снижаване на неграмотността във Франция през 18 и 19 век.

През Средновековието разпространението на грамотността допълнително се снижило до неголяма група духовници и висши граждани, но мнозинството от духовенството било неграмотно. Най-голямо разпространение през тези векове на грамотността в Европа имало на Пиренеите. Това е свързано с епохата на разцвет на арабската култура. Ограничаването на грамотността стигнало до там, че дори рицарите презирали тези, които умеели да четат и пишат. Имали обкръжение от писари или дами, които да обслужват кореспонденцията им или счетоводните дела. В Германия дори поетите в началото не са били грамотни, а песните им се записвали от писари. Грамотността била по-разространена в градските среди, а селското население било почти невежо.

Съществена промяна в това отношение се появила по време на Реформацията. Печатането на книги създало възможност на народните маси да се ограмоти. Проблемът за въвеждането на задължително обучение започва да добива развитие във Франция през 16 век. През 1571 г. текст за задължително обучение бива внесен в наварските закони. Въпреки това обаче това не повишило съществено процента на грамотност в страната. Неграмотността ставала все по-голям проблем в редица страни. Неграмотни хора ставали управници в органите на местната власт. Например в Испания през 1860-те от 72151 общински съветника 12479 от тх не могли да четат и пишат. В числото на неграмотните влизали и 422 кмета на населени места.

Фактори за разпространението на грамотността

Географски особености

Разпространението на грамотността е крайно неравномерно както между различните слоеве на един и същи народ, така и между различните народи. От особена важност са географските особености, в които живее даден народ. Особеностите на релефа, климат, характера на флората и фауната създават условия за формиране на общества от номади, ловци или земеделци. Тези условия могат да бъдат благоприятни или не за формирането на степента на грамотност при отделните общества, а същевременно и потребността от нея.

За развитието на грамотността вероятно значение има и климата, имайки предвид че влиянието му се проявява твърде разнообразно. Дългите зими и нощи в страни като Финландия, Швеция и Норвегия съчетани с липсата на полска работа вероятно се отразява положително върху развитието на грамотността. Въпреки това обаче няма разработена ясна връзка между двата фактора.

Етнически състав на населението

Етническият състав е друг от факторите, които имат значения при формирането на грамотността сред населението. За да се получи ясна представа от неговото значение е нужно да се сравнят два народа поставени при сходни условия. Ясно забележим е този фактор в страни със смесено население където някои от етническите групи са по-грамотни от други. Свързани фактори са и това, че по-грамотната група е икономически по-развита, възможно е тя да е мнозинството от населението, има политическа сила и управлява страната или обучението в училищата се извършва на собствения и език. Последният фактор е от съществено значение при формирането на грамотността след мултиетническите държави. В случай, че обучението се извършва само на официалният за страната език възниква езикова бариера, която е предпоставка народностите, които не го владеят да бъдат нискограмотни. В други случаи обаче може да служи като средство за асимилация. В един от случаите например в Прусия по времето на Фридрих Велики, тази политика дава известни резултати.

Религия

Религията също има известно влияние върху разпространението на грамотността. В исторически врлемена духовенството е това, което устройва училища и ограмотява населението.

Юдеите например устройват своите училища в синагогите, мюсюлманите - към джамиите (медресе и мектеб). Младите католици е трябвало да учат за да прочетат катехизиса, но често проповядването на религия се е водило и устно от уроците на свещеника. Според протестантите общуването с Христос се свързва с непосредственото познаване на Библията. От тук следва и нуждата за това вярващият да бъде и грамотен. Протестант, който не е грамотен не се допуска до причастие и конфирмация.

Политически строй и икономическо развитие

Зависимостта между грамотността и икономическите условия лесно се поддава на изследване. Ако тези условия са сравнително тежки, то осигуряването на прехраната отнема време, което е за сметка на ограмотяването на индивида. Преди избухването на Великата френска революция през 1789 година бедността сред населението, неразривно е поддържала и невежеството му, което на свой ред повлиява отново на бедността му.

Огромно влияние върху развитието на грамотността определят са фактори, като например разпределението на собствеността върху земята в страната, разпределението на данъци и мита, и т.н. Всяка нередност, всяка несправедливост в това отношение е отразено в обедняването на хората, има негативен ефект върху развитието на грамотността, и се нуждаят от друго, по-мощно влияние за момента, за да компенсира вредите, причинени от икономически фактори.

Източници

• „Literacy“, статия в Уикипедия на английски [10 август 2005]
• Пейковска, П. Грамотността на българите в Австро-Унгария