Александър Херцен: Разлика между версии

Александър Херцен
Александр Иванович Герцен
	Александър Херцен Александр Иванович Герцен
Роден	25 март 1812 г. (стар стил) Москва, Руска империя
Починал	9 януари 1870 г. (стар стил) (57 г.) Париж, Франция
Погребан	Ница, Франция
Учил във	Физико-математически факултет на Московския университет
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Александър Херцен в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:29, 14 август 2021

Александър Иванович Херцен (на руски: Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен) е руски публицист, писател, революционер и социален философ. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.

Биография

Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в Москва. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.

През 1829 година Херцен постъпва в Московския университет. През 1834 година е осъден на 5-годишно изгнание в Сибир, а през 1840 година отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 година умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 година. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна Европа.

Херцен става свидетел на революцията от 1848 година в Париж и започва да се замисля за емиграция в САЩ. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на Швейцария. Живее в Женева и Ница, а през 1852 година заминава за Лондон.

Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 година Херцен се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.

Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „Земля и воля“. Сред творчеството му се открояват романът „Кой е виновен?“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“. Пише и литературна критика.

Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 година в Париж.

Библиография

„Былое и думы“ (1852 – 1868)
„Кто виноват?“, роман в две части (1846)
„Мимоездом“, разказ (1846)
„Доктор Крупов“, повест (1847)
„Сорока-воровка“, повест (1848)
„Повреждённый“, повест (1851)
„Трагедия за стаканом грога“ (1864)
„Скуки ради“ (1869)

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{без източници}}
-{{Личност
+{{Личност|философ}}
-| категория        = философ
-| описание         = руски писател
-| портрет          = Herzen ge.png
-| портрет-описание = Портрет от [[Николай Ге]], 1867 г.
-| вложки           = {{Личност/Философ
-| регион           = [[Западна философия]]
-| епоха            = [[Философия на XIX век]]
-| школа            = [[Аграризъм]]
-| интереси         = [[Политическа философия]]
-| идеи             =
-| текстове         =
-| образование      =
-| повлиян          =
-| повлиял          = }}
-}}
-'''Александър Иванович Херцен''' ({{lang|ru|Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен}}) е [[Русия|руски]] [[публицист]], [[писател]], [[революционер]] и [[социален философ]]. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 г. живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]].
+'''Александър Иванович Херцен''' ({{lang|ru|Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен}}) е [[Русия|руски]] [[публицист]], [[писател]], [[революционер]] и [[социален философ]]. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]].
 == Биография ==
+Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в [[Москва]]. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]].
-Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 г. в [[Москва]]. Негов баща е богатият руски помешчик Иван Алексеевич Яковлев (1767—1846) и немкинята Хенриете Вилхелмина Луиза Хааг ({{lang|de|Henriette Wilhelmina Luisa Haag}}), дъщеря на дребен чиновник, чиновник в хазната на Щутгарт. Майка му е 16-годишна, когато го ражда, при това без да е омъжена за Яковлев. Доколкото не е имало формален брак на родителите, синът получава фамилия, измислена от бащата: Герцен — син „на сърцето“ (von Herzen, от нем. Herz, „сърцето“).
 [[Файл:Gertsen 1860x by Levitsky.jpg|мини|200п|ляво|А. И. Херцен, ок. 1861 г.]]
-През 1829 г. Херцен постъпва в [[Московски държавен университет|Московския университет]]. През 1834 г. е осъден на 5-годишно изгнание в [[Сибир]], а през 1840 г. отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 г. умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 г. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна [[Европа]].
+През 1829 година Херцен постъпва в [[Московски държавен университет|Московския университет]]. През 1834 година е осъден на 5-годишно изгнание в [[Сибир]], а през 1840 година отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 година умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 година. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна [[Европа]].
-Херцен става свидетел на революцията от 1848 г. в [[Париж]] и започва да се замисля за [[емиграция]] в [[САЩ]]. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на [[Швейцария]]. Живее в [[Женева]] и [[Ница]], а през 1852 г. заминава за [[Лондон]].
+Херцен става свидетел на революцията от 1848 година в [[Париж]] и започва да се замисля за [[емиграция]] в [[САЩ]]. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на [[Швейцария]]. Живее в [[Женева]] и [[Ница]], а през 1852 година заминава за [[Лондон]].
-Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 г. се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.
+Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 година Херцен се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.
 [[Файл:Kolokol newspaper 1857.jpg|мини|260п|Вестник „Колокол“, 1857 г.]]
@@ Ред 33: / Ред 18: @@
 Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „[[Земля и воля]]“. Сред творчеството му се открояват романът „[[Кой е виновен?]]“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“. Пише и [[литературна критика]].
-Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 г. в [[Париж]].
+Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 година в [[Париж]].
 == Библиография ==