Кочани: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м →Памет |
||
(Не са показани 48 междинни версии от 23 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Кочани|Кочани (пояснение)}} |
{{към пояснение|Кочани|Кочани (пояснение)}} |
||
{{Селище инфо| |
{{Селище инфо|Северна Македония |
||
| име = Кочани |
| име = Кочани |
||
| име-местно = Кочани |
| име-местно = Кочани |
||
| вид = град |
| вид = град |
||
| знаме = |
|||
| герб = Coat of arms of Kočani Municipality.svg |
| герб = Coat of arms of Kočani Municipality.svg |
||
| изглед = Kochani-St-George-Church.JPG |
| изглед = Kochani-St-George-Church.JPG |
||
Ред 12: | Ред 11: | ||
| област = [[Кочанско поле]] |
| област = [[Кочанско поле]] |
||
| карти-обратен-ред = да |
| карти-обратен-ред = да |
||
| карта3 = |
| карта3 = Северна Македония Кочани |
||
| карта3-текст = Кочани |
| карта3-текст = Кочани |
||
| площ = |
| площ = 18.6 |
||
| височина = 333 |
| височина = 333 |
||
| население = 28 |
| население = 28 330 |
||
| население-година = 2002 |
| население-година = 2002 |
||
| кмет = Николчо Илиев ([[СДСМ]]) |
| кмет = Николчо Илиев ([[СДСМ]]) |
||
| основаване = XIV век |
| основаване = около XIV век |
||
| пощенски-код = 2300 |
| пощенски-код = 2300 |
||
| телефонен-код = +389 (0)33 |
| телефонен-код = +389 (0)33 |
||
| мпс-код = КО (от 2008 г.) |
| мпс-код = КО (от 2008 г.) |
||
}} |
}} |
||
''' |
'''Ко̀чани''' ({{lang|mk|Кочани}}) е [[град]] в [[Северна Македония]] с население от 28 330 жители. Център на Община [[Кочани (община)|Кочани]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Градът се намира в източната част на [[ |
Градът се намира в източната част на [[Северна Македония]], на 65 km от [[България|българската]] граница. Лежи в северната част на Кочанската котловина (южно от планината [[Осогово]] и северно от [[Плачковица]]) от двете страни на [[Кочанска река (Северна Македония)|Кочанската река]]. Надморската височина на [[котловина]]та е между 350 и 450 метра. Градът е известен в Северна Македония с ориза си и геотермалната вода. |
||
Традиционно Кочани се е делял на три махали. Доклевец, източно от реката и Стришани, западно са били българските, а Турската махала е при гърлото на долината. Доклевец получава името си от заселил се в нея бежанец бошняк, който често употребявал странната за населението сръбска дума ''докле''.<ref name="Извори 69"/> В Стришани |
Традиционно Кочани се е делял на три [[Махала|махали]]. [[Доклевец]], източно от реката и Стришани, западно са били българските, а Турската махала е при гърлото на долината. Доклевец получава името си от заселил се в нея бежанец бошняк, който често употребявал странната за населението сръбска дума ''докле''.<ref name="Извори 69"/> В Стришани тържествено всяка година са стригани градските овце.<ref name="Извори 70">{{cite book |title= Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български II<sup>ро</sup>-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 70 }}</ref> |
||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:BASA-2072K-1-499-11-Kočani, 1942.JPG|ляво|мини|250п|Кочани в 1942 г.]] |
[[Файл:BASA-2072K-1-499-11-Kočani, 1942.JPG|ляво|мини|250п|Кочани в 1942 г.]] |
||
[[ |
[[Файл:Kocani center.jpg|мини|250п|Центърът на Кочани]] |
||
[[ |
[[Файл:Spomenik_na_Slobodata_Kocani_Macedonia.jpg|250п|мини|„Паметникът на Свободата“ в Кочани]] |
||
Кочани е съществувал под това име поне от средата на |
Кочани е съществувал под това име поне от средата на XIV век. В 1377 г. братята [[Йоан Драгаш|Йоан]] и [[Константин Драгаш]] издават в Кочани своята последна съвместна грамота в полза на манастира [[Хилендар]]. В района се е намирал манастир „[[Свети Димитър (Кочани)|Свети Димитър]]“.<ref>Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 127, 226</ref> |
||
Според главния български учител в града в 1905 |
Според главния български учител в града в 1905 – 1906 г. З. Тасев градът в миналото е бил на север около днешните [[Горно Градче|Горно]] и [[Долно Градче]] и е преместен на юг след оттеглянето на река Брегалница на юг. Наречен е Кочани, тъй като на мястото му преди са били кочини. Градът се увеличил с пълното изселване Папаладовци на север и Старо и Ново Власи.<ref name="Извори 69">{{cite book |title= Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български II<sup>ро</sup>-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 69}}</ref> |
||
В XIX век Кочани е градче, каазийски център на едноименна кааза в Османската империя. В 1814 година по инициатива на поп Мойсей (Мойсо) от Плетвар е изградена църквата „[[Свети Георги (Кочани)|Свети Георги]]“.<ref name="Извори 70"/> В самото градче българското и турското население са относително равни по брой, но в цялата кааза като цяло българите вземат превес по численост. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от |
В XIX век Кочани е градче, каазийски център на едноименна кааза в Османската империя. В 1814 година по инициатива на поп Мойсей (Мойсо) от Плетвар е изградена църквата „[[Свети Георги (Кочани)|Свети Георги]]“.<ref name="Извори 70"/> В самото градче българското и турското население са относително равни по брой, но в цялата кааза като цяло българите вземат превес по численост. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Кочани има 5950 жители, от които 2800 [[българи]] [[християни]], 2600 [[турци]], 40 [[арнаути]] [[мохамедани]], 150 [[власи]] и 360 [[цигани]].<ref>{{МЕС|225|2_32}}</ref> |
||
Българите в града са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Кочане'' има 20 сръбски патриаршистки къщи, а в града и Кочанско има и 200 влашки гъркомански къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в |
Българите в града са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Кочане'' има 20 сръбски патриаршистки къщи, а в града и Кочанско има и 200 влашки гъркомански къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кочани има 4232 българи екзархисти, 64 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]], 5 [[гърци]], 210 [[арумъни|власи]] и 174 цигани. В града работят две основни и едно прогимназиално български училища, както и по едно основно гръцко, сръбско и влашко училище.<ref>{{Бранков|132 – 133}}</ref> |
||
Според учителя Тасев в 1907 година градът има „около 1000 къщи |
Според учителя Тасев в 1907 година градът има „около 1000 къщи – 465 български, 20 влашки екзархистки, 6 влашки патриаршистки, 6 сръбски и около 500 турски и цигански. Населението се занимава главно със земеделие, занаяти и търговия. Главната търговия е в ръцете на гърците и власите... българите са повече земеделци. Икономически градът е много добре поставен поради природните богатства, които го окръжават: ориз, жито и др.“<ref name="Извори 70"/> В ръцете на българите е градската църква „Свети Георги“, а гърците патриаршисти си имат параклис.<ref name="Извори 70"/> Председател на Кочанската българска община е протойерей [[Трифон Стоянов]] от Скопие.<ref name="Михайлов 873">{{Михайлов|4|873}}</ref> |
||
Училище в Кочани има още откогато е изградена „Свети Георги“, като най-стар учител е клисарят Стоян. В началото на XX век в града има две български училища |
Училище в Кочани има още откогато е изградена „Свети Георги“, като най-стар учител е клисарят Стоян. В началото на XX век в града има две български училища – едното „Свети Кирил и Методий“ в Стришани, а другото „Свети Иван Рилски“ в Доклевец. Сградата на централното училище е изградена около 1856 година от поп Мано, внук на поп Мойсо.<ref name="Извори 70"/> |
||
През септември 1910 година в града по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]] са арестувани и бити първенците [[Костадин Попзахариев]], Йордан Бацов, Андон Ананиев и отец Яне.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.</ref> |
През септември 1910 година в града по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]] са арестувани и бити първенците [[Костадин Попзахариев]], Йордан Бацов, Андон Ананиев и отец Яне.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.</ref> |
||
През юли 1912 г. [[Кочанско клане|българите от Кочани са подложени на турски погром]]. Това дава повод за избухване на [[Балканската война]] през есента на същата година.<ref>Енциклопедия „България“, Том I, Издателство на БАН, София 1978, стр. 188.</ref> |
През юли 1912 г. [[Кочанско клане|българите от Кочани са подложени на турски погром]]. Това дава повод за избухване на [[Балканската война]] през есента на същата година.<ref>Енциклопедия „България“, Том I, Издателство на БАН, София 1978, стр. 188.</ref> 73 души от Кочани се записват доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|854}}</ref> |
||
По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в гр. Кочани са погребани 298 български военнослужещи.<ref>ДВИА – В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 42.</ref> |
|||
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Кочани попада в [[Сърбия]]. |
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Кочани попада в [[Сърбия]]. |
||
Ред 55: | Ред 56: | ||
Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Кочани живеят 1028 турци и 2318.<ref>Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.</ref> |
Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Кочани живеят 1028 турци и 2318.<ref>Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.</ref> |
||
Поне 18 души родом от Кочани, в редиците на българската армия, загиват на фронта във [[Войни за национално обединение на България|войните за национално обединение на България]].<ref>ДВИА, ф. 39</ref> |
|||
⚫ | Според преброяването от 2002 година Кочани има |
||
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, [[Божин Грубешлиев|Божин Дим. Грубешлиев]] от Енидже Вардар е български кмет на Кочани от 8 август 1941 година до 25 юли 1942 година. След това кметове са Йордан Пан. Панчев от София (25 юли 1942 – 22 юли 1943) и Михаил Ст. Караколев от Пловдив (22 юли 1943 – 4 април 1944).<ref name="Списък на кметовете">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/strumski_spisok_na_kmetovete_1941_1944.pdf | заглавие = Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година | достъп_дата = 3 април 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Струмски | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |
|||
⚫ | Според преброяването от 2002 година Кочани има 8858 домакинства с 10 541 къщи<ref>[http://www.kocani.gov.mk/linkovi/naselenie.htm Официален сайт на Община Кочани] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090126182155/http://kocani.gov.mk/linkovi/naselenie.htm |date=2009-01-26 }}.</ref> и 28 330 жители самоопределили се както следва:<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-11-04 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> |
||
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 |
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 |
||
Ред 62: | Ред 67: | ||
|- |
|- |
||
| [[македонци]] |
| [[македонци]] |
||
| 25 |
| 25 730 |
||
|- |
|- |
||
| [[албанци]] |
| [[албанци]] |
||
Ред 71: | Ред 76: | ||
|- |
|- |
||
| [[роми]] |
| [[роми]] |
||
| 1951 |
|||
| 1 951 |
|||
|- |
|- |
||
| [[власи]] |
| [[власи]] |
||
Ред 96: | Ред 101: | ||
;Средни училища |
;Средни училища |
||
* Гимназия „Люпчо Сантов“ |
* Гимназия „Люпчо Сантов“<ref>{{Citation |title=СОУ „Љупчо Сантов“ – Кочани |url=http://www.ljupcosantov.mt.net.mk/ |accessdate=2008-10-15 |archivedate=2009-03-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090306215243/http://www.ljupcosantov.mt.net.mk/ }}</ref> (имаща паралелки с икономически профил). |
||
* Електро-машинно училище „Гошо Викентиев“.<ref>[http://www.gvko.edu.mk/ Средно општинско училиште Гошо Викентиев |
* Електро-машинно училище „Гошо Викентиев“.<ref>[http://www.gvko.edu.mk/ Средно општинско училиште Гошо Викентиев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090205152833/http://gvko.edu.mk/ |date=2009-02-05 }}.</ref> |
||
В Кочани се намира и Правният факултет на [[Щипски университет|Щипския университет „Гоце Делчев“]].<ref>[http://pra.ugd.edu.mk/ Универзитет Гоце Делчев – Шип. Правен факултет |
В Кочани се намира и Правният факултет на [[Щипски университет|Щипския университет „Гоце Делчев“]].<ref>[http://pra.ugd.edu.mk/ Универзитет Гоце Делчев – Шип. Правен факултет] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080923055439/http://pra.ugd.edu.mk/ |date=2008-09-23 }}.</ref> |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
{{основна|Кочанчани}} |
{{основна|Кочанчани}} |
||
От Кочани са българският офицер и революционер, войвода на ВМОК [[Александър Манов]], пловдивският просветен деец [[Серафим Барутчийски]]. В [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] министър-председател и член на [[Председателство на Социалистическа |
От Кочани са българският офицер и революционер, войвода на ВМОК [[Александър Манов]], пловдивският просветен деец [[Серафим Барутчийски]]. В [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] министър-председател и член на [[Председателство на Социалистическа Северна Македония|Председателството на СРМ]] става кочанчанецът [[Благой Попов (политик)|Благой Попов]]. [[Александър Алексиев]] е виден писател в Северна Македония, а [[Благой Попов (математик)|Благой Попов]] е математик академик. От Кочани са членовете на известния [[Кочани Оркестър]]. |
||
== Други == |
|||
На Кочани е наречена улица в квартал „[[Гео Милев (квартал)|Гео Милев]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951212|title=Кочани}}). |
|||
== Побратимени градове == |
== Побратимени градове == |
||
* [[ |
* [[Файл:Flag of Turkey.svg|25px]] [[Йенифоча]], [[Турция]] |
||
* [[ |
* [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|25px]] [[Казанлък]], [[България]] |
||
* [[ |
* [[Файл:Flag of Hungary.svg|25px]] [[Сигетсентмиклош]], [[Унгария]] |
||
== Вижте също == |
|||
*[[Списък на градовете в Република Македония]] |
|||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.kocani.gov.mk/ Официален сайт на град Кочани] |
|||
* [http://www.kocani.gov.mk/vesnik/index.html Инфо-Кочани, вестник на община Кочани] |
|||
* [http://old-kocani.webs.com/ Стари снимки от Кочани] |
|||
* [http://kocanimusic.250free.com/kmf1.html Кочани през музика] |
|||
* [http://osogovskata-planina.free.bg/ Кочани и Осоговската планина] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 124: | Ред 122: | ||
{{Община Кочани}} |
{{Община Кочани}} |
||
{{Градове в |
{{Градове в Северна Македония}} |
||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Кочани| ]] |
[[Категория:Кочани| ]] |
Текуща версия към 16:20, 29 май 2024
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кочани.
Кочани Кочани | |
— град — | |
Църквата „Свети Георги“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Кочани |
Географска област | Кочанско поле |
Площ | 18.6 km² |
Надм. височина | 333 m |
Население | 28 330 души (2002) 1523 души/km² |
Кмет | Николчо Илиев (СДСМ) |
Основаване | около XIV век |
Пощенски код | 2300 |
Телефонен код | +389 (0)33 |
МПС код | КО (от 2008 г.) |
Официален сайт | www.kocani.gov.mk |
Кочани в Общомедия |
Ко̀чани (на македонска литературна норма: Кочани) е град в Северна Македония с население от 28 330 жители. Център на Община Кочани.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира в източната част на Северна Македония, на 65 km от българската граница. Лежи в северната част на Кочанската котловина (южно от планината Осогово и северно от Плачковица) от двете страни на Кочанската река. Надморската височина на котловината е между 350 и 450 метра. Градът е известен в Северна Македония с ориза си и геотермалната вода.
Традиционно Кочани се е делял на три махали. Доклевец, източно от реката и Стришани, западно са били българските, а Турската махала е при гърлото на долината. Доклевец получава името си от заселил се в нея бежанец бошняк, който често употребявал странната за населението сръбска дума докле.[1] В Стришани тържествено всяка година са стригани градските овце.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Кочани е съществувал под това име поне от средата на XIV век. В 1377 г. братята Йоан и Константин Драгаш издават в Кочани своята последна съвместна грамота в полза на манастира Хилендар. В района се е намирал манастир „Свети Димитър“.[3]
Според главния български учител в града в 1905 – 1906 г. З. Тасев градът в миналото е бил на север около днешните Горно и Долно Градче и е преместен на юг след оттеглянето на река Брегалница на юг. Наречен е Кочани, тъй като на мястото му преди са били кочини. Градът се увеличил с пълното изселване Папаладовци на север и Старо и Ново Власи.[1]
В XIX век Кочани е градче, каазийски център на едноименна кааза в Османската империя. В 1814 година по инициатива на поп Мойсей (Мойсо) от Плетвар е изградена църквата „Свети Георги“.[2] В самото градче българското и турското население са относително равни по брой, но в цялата кааза като цяло българите вземат превес по численост. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кочани има 5950 жители, от които 2800 българи християни, 2600 турци, 40 арнаути мохамедани, 150 власи и 360 цигани.[4]
Българите в града са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Кочане има 20 сръбски патриаршистки къщи, а в града и Кочанско има и 200 влашки гъркомански къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочани има 4232 българи екзархисти, 64 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 210 власи и 174 цигани. В града работят две основни и едно прогимназиално български училища, както и по едно основно гръцко, сръбско и влашко училище.[6]
Според учителя Тасев в 1907 година градът има „около 1000 къщи – 465 български, 20 влашки екзархистки, 6 влашки патриаршистки, 6 сръбски и около 500 турски и цигански. Населението се занимава главно със земеделие, занаяти и търговия. Главната търговия е в ръцете на гърците и власите... българите са повече земеделци. Икономически градът е много добре поставен поради природните богатства, които го окръжават: ориз, жито и др.“[2] В ръцете на българите е градската църква „Свети Георги“, а гърците патриаршисти си имат параклис.[2] Председател на Кочанската българска община е протойерей Трифон Стоянов от Скопие.[7]
Училище в Кочани има още откогато е изградена „Свети Георги“, като най-стар учител е клисарят Стоян. В началото на XX век в града има две български училища – едното „Свети Кирил и Методий“ в Стришани, а другото „Свети Иван Рилски“ в Доклевец. Сградата на централното училище е изградена около 1856 година от поп Мано, внук на поп Мойсо.[2]
През септември 1910 година в града по време на обезоръжителната акция на младотурците са арестувани и бити първенците Костадин Попзахариев, Йордан Бацов, Андон Ананиев и отец Яне.[8]
През юли 1912 г. българите от Кочани са подложени на турски погром. Това дава повод за избухване на Балканската война през есента на същата година.[9] 73 души от Кочани се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
По време на Междусъюзническата война в гр. Кочани са погребани 298 български военнослужещи.[11]
След Междусъюзническата война в 1913 година Кочани попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочани живеят 1028 турци и 2318.[12]
Поне 18 души родом от Кочани, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[13]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Божин Дим. Грубешлиев от Енидже Вардар е български кмет на Кочани от 8 август 1941 година до 25 юли 1942 година. След това кметове са Йордан Пан. Панчев от София (25 юли 1942 – 22 юли 1943) и Михаил Ст. Караколев от Пловдив (22 юли 1943 – 4 април 1944).[14]
Според преброяването от 2002 година Кочани има 8858 домакинства с 10 541 къщи[15] и 28 330 жители самоопределили се както следва:[16]
Националност | Всичко |
македонци | 25 730 |
албанци | 0 |
турци | 315 |
роми | 1951 |
власи | 193 |
сърби | 63 |
бошняци | 1 |
други | 77 |
В града функционират 4 основни, 2 средни училища, от които едното профилирано училище и един филиал на висше училище.
- Основни училища
- „Никола Карев“;
- „Св. св. Кирил и Методий“;
- „Раде Кратовче“;
- „Малина Попиванова“;
- Средни училища
- Гимназия „Люпчо Сантов“[17] (имаща паралелки с икономически профил).
- Електро-машинно училище „Гошо Викентиев“.[18]
В Кочани се намира и Правният факултет на Щипския университет „Гоце Делчев“.[19]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]От Кочани са българският офицер и революционер, войвода на ВМОК Александър Манов, пловдивският просветен деец Серафим Барутчийски. В Титова Югославия министър-председател и член на Председателството на СРМ става кочанчанецът Благой Попов. Александър Алексиев е виден писател в Северна Македония, а Благой Попов е математик академик. От Кочани са членовете на известния Кочани Оркестър.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Кочани е наречена улица в квартал „Гео Милев“ в София (Карта).
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български IIро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 69.
- ↑ а б в г д Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български IIро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 70.
- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 127, 226
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 873.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Енциклопедия „България“, Том I, Издателство на БАН, София 1978, стр. 188.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
- ↑ ДВИА – В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 42.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ ДВИА, ф. 39
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007
- ↑ СОУ „Љупчо Сантов“ – Кочани, архив на оригинала от 6 март 2009, https://web.archive.org/web/20090306215243/http://www.ljupcosantov.mt.net.mk/, посетен на 15 октомври 2008
- ↑ Средно општинско училиште Гошо Викентиев Архив на оригинала от 2009-02-05 в Wayback Machine..
- ↑ Универзитет Гоце Делчев – Шип. Правен факултет Архив на оригинала от 2008-09-23 в Wayback Machine..
|
|