Александър Херцен: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Руски писатели; Добавяне на Категория:Руски автобиографи, ползвайки HotCat |
|||
| (Не са показани 14 междинни версии от 11 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ⚫ | |||
{{без източници}} |
|||
| ⚫ | |||
| име = Александър Херцен |
|||
| име-оригинал = |
|||
| категория = философ |
|||
| описание = руски писател |
|||
| портрет = Herzen ge.png |
|||
| портрет-описание = Портрет от [[Николай Ге]], 1867 г. |
|||
| роден-място = [[Москва]], [[Русия]] |
|||
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]] |
|||
| вложки = {{Личност/Философ |
|||
| регион = [[Западна философия]] |
|||
| епоха = [[Философия на XIX век]] |
|||
| школа = [[Аграризъм]] |
|||
| интереси = [[Политическа философия]] |
|||
| идеи = |
|||
| текстове = |
|||
| образование = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = }} |
|||
}} |
|||
'''Александър Иванович Херцен''' ({{lang |
'''Александър Иванович Херцен''' ({{lang|ru|Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен}}) е [[Русия|руски]] [[публицист]], [[писател]], [[революционер]] и [[социален философ]]. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]]. |
||
== Биография == |
|||
| ⚫ | |||
Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в [[Москва]] като извънбрачно дете на земевладелеца Иван Яковлев от [[Протестантство|протестантка]] с [[Евреи|еврейски]] произход. Баща му му дава фамилното име „Херцен“ ({{lang|de|на=от|Herz}}, „сърце“), тъй като го смята за „дете на своето сърце“.<ref>{{cite | фамилия-част = Garnett | име-част = Constance | заглавие-част = note 1 | фамилия = Herzen | име = Alexander | заглавие = My Past and Thoughts | място = Berkeley | издател = University of California Press | дата = 1982 | език = en | страница = 3}}</ref> |
|||
| ⚫ | От младежка възраст Херцен влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]]. |
||
През [[1829]] г. Херцен постъпил в [[Московски държавен университет|Московския университет]]. През [[1834]] г. бил осъден на 5-годишно изгнание в [[Сибир]], а през [[1840]] г. отново го изпратили там, този път за една година. През [[1846]] г. умрял бащата на Херцен и той получил голямо наследство, позволило му да напуснае през [[1847]] г. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна [[Европа]]. Херцен станал свидетел на революцията от [[1848]] г. в [[Париж]] и започнал да се замисля за [[емиграция]] в [[САЩ]]. Но ако заминел за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересувала, и затова Херцен станал гражданин на [[Швейцария]]. Живеел в [[Женева]] и [[Ница]], а през 1852 г. заминал за [[Лондон]]. Там основал Волната руска типография, която станала първата свободна руска типография в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославил като революционер. През [[1864]] г. Херцен се върнал в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации. |
|||
[[Файл:Gertsen 1860x by Levitsky.jpg|мини|200п|ляво|А. И. Херцен, ок. 1861 г.]] |
|||
| ⚫ | Издава |
||
През 1829 година Херцен постъпва в [[Московски държавен университет|Московския университет]]. През 1834 година е осъден на 5-годишно изгнание в [[Сибир]], а през 1840 година отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 година умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 година. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна [[Европа]]. |
|||
Херцен става свидетел на революцията от 1848 година в [[Париж]] и започва да се замисля за [[емиграция]] в [[САЩ]]. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на [[Швейцария]]. Живее в [[Женева]] и [[Ница]], а през 1852 година заминава за [[Лондон]]. |
|||
| ⚫ | |||
Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 година Херцен се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации. |
|||
| ⚫ | |||
[[Файл:Kolokol newspaper 1857.jpg|мини|260п|Вестник „Колокол“, 1857 г.]] |
|||
[[Файл:Alexander Herzen blue plaque, Judd Street, London.JPG|мини|260п|Паметна плоча на лондонската ''Judd Street'']] |
|||
| ⚫ | Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „[[Земля и воля]]“. Сред творчеството му се открояват романът „[[Кой е виновен?]]“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“.<ref>{{cite web | last = Grimes | first = William | year = 2007 | url = https://www.nytimes.com/2007/02/25/books/review/Grimes.t.html | title = Rediscovering Alexander Herzen | work = nytimes.com | publisher = nytimes.com | accessdate = 2022-03-04 | lang = en}}</ref> Пише и [[литературна критика]]. |
||
| ⚫ | |||
== Библиография == |
|||
* „Былое и думы“ (1852 – 1868) |
|||
* „Кто виноват?“, роман в две части (1846) |
|||
* „Мимоездом“, разказ (1846) |
|||
* „Доктор Крупов“, повест (1847) |
|||
* „Сорока-воровка“, повест (1848) |
|||
* „Повреждённый“, повест (1851) |
|||
* „Трагедия за стаканом грога“ (1864) |
|||
* „Скуки ради“ (1869) |
|||
== Бележки == |
|||
<references/> |
|||
{{нормативен контрол}} |
|||
| ⚫ | |||
[[Категория:Руски философи]] |
|||
[[Категория:Руски революционери]] |
[[Категория:Руски революционери]] |
||
[[Категория:Руски социалисти]] |
[[Категория:Руски социалисти]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Философи от 19 век]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Социална философия]] |
||
[[Категория:Политически философи]] |
|||
[[Категория:Агностици]] |
|||
[[Категория:Руски мемоаристи]] |
|||
[[Категория:Руски публицисти]] |
[[Категория:Руски публицисти]] |
||
[[Категория:Руски романисти]] |
|||
[[Категория:Руски есеисти]] |
[[Категория:Руски есеисти]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Руски издатели на вестници]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Възпитаници на Московския университет]] |
||
[[Категория:Родени в Москва]] |
[[Категория:Родени в Москва]] |
||
[[Категория:Починали в Париж]] |
|||
[[Категория:Починали от пневмония]] |
|||
Текуща версия към 14:29, 25 февруари 2023
| Александър Херцен Александр Иванович Герцен | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Ница, Франция |
| Учил във | Физико-математически факултет на Московския университет |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Александър Херцен в Общомедия | |
Александър Иванович Херцен (на руски: Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен) е руски публицист, писател, революционер и социален философ. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в Москва като извънбрачно дете на земевладелеца Иван Яковлев от протестантка с еврейски произход. Баща му му дава фамилното име „Херцен“ (от немски: Herz, „сърце“), тъй като го смята за „дете на своето сърце“.[1]
От младежка възраст Херцен влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.
През 1829 година Херцен постъпва в Московския университет. През 1834 година е осъден на 5-годишно изгнание в Сибир, а през 1840 година отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 година умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 година. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна Европа.
Херцен става свидетел на революцията от 1848 година в Париж и започва да се замисля за емиграция в САЩ. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на Швейцария. Живее в Женева и Ница, а през 1852 година заминава за Лондон.
Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 година Херцен се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.
Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „Земля и воля“. Сред творчеството му се открояват романът „Кой е виновен?“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“.[2] Пише и литературна критика.
Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 година в Париж.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Былое и думы“ (1852 – 1868)
- „Кто виноват?“, роман в две части (1846)
- „Мимоездом“, разказ (1846)
- „Доктор Крупов“, повест (1847)
- „Сорока-воровка“, повест (1848)
- „Повреждённый“, повест (1851)
- „Трагедия за стаканом грога“ (1864)
- „Скуки ради“ (1869)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Garnett, Constance. note 1 // Herzen, Alexander. My Past and Thoughts. Berkeley, University of California Press, 1982. p. 3. (на английски)
- ↑ Grimes, William. Rediscovering Alexander Herzen // nytimes.com. nytimes.com, 2007. Посетен на 2022-03-04. (на английски)
|
