Направо към съдържанието

Александър Херцен: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м корекции
 
(Не са показани 19 междинни версии от 14 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност|философ}}
| име = Александър Херцен
| име-оригинал =
| категория = философ
| описание = руски писател
| портрет = Herzen ge.png
| портрет-описание = Портрет от [[Николай Ге]], 1867 г.
| роден-място = [[Москва]], [[Русия]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Философия на XIX век]]
| школа = [[Аграризъм]]
| интереси = [[Политическа философия]]
| идеи =
| текстове =
| образование =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}


'''Александър Иванович Херцен''' ({{lang-ru|Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен}}) е [[Русия|руски]] [[публицист]], [[писател]] и [[социален философ]].
'''Александър Иванович Херцен''' ({{lang|ru|Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен}}) е [[Русия|руски]] [[публицист]], [[писател]], [[революционер]] и [[социален философ]]. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]].


== Биография ==
⚫
Той е роден на [[6 април]] (25 март стар стил) [[1812]] година в [[Москва]]. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]].
Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в [[Москва]] като извънбрачно дете на земевладелеца Иван Яковлев от [[Протестантство|протестантка]] с [[Евреи|еврейски]] произход. Баща му му дава фамилното име „Херцен“ ({{lang|de|на=от|Herz}}, „сърце“), тъй като го смята за „дете на своето сърце“.<ref>{{cite | фамилия-част = Garnett | име-част = Constance | заглавие-част = note 1 | фамилия = Herzen | име = Alexander | заглавие = My Past and Thoughts | място = Berkeley | издател = University of California Press | дата = 1982 | език = en | страница = 3}}</ref>


⚫
От младежка възраст Херцен влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]].
⚫
Александър Херцен умира на [[21 януари]] (9 януари стар стил) 1870 година в [[Париж]].


[[Файл:Gertsen 1860x by Levitsky.jpg|мини|200п|ляво|А. И. Херцен, ок. 1861 г.]]
⚫
{{DEFAULTSORT:Херцен, Александър}}
През 1829 година Херцен постъпва в [[Московски държавен университет|Московския университет]]. През 1834 година е осъден на 5-годишно изгнание в [[Сибир]], а през 1840 година отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 година умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 година. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна [[Европа]].
⚫
[[Категория:Руски писатели]]

Херцен става свидетел на революцията от 1848 година в [[Париж]] и започва да се замисля за [[емиграция]] в [[САЩ]]. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на [[Швейцария]]. Живее в [[Женева]] и [[Ница]], а през 1852 година заминава за [[Лондон]].

Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 година Херцен се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.

[[Файл:Kolokol newspaper 1857.jpg|мини|260п|Вестник „Колокол“, 1857 г.]]
[[Файл:Alexander Herzen blue plaque, Judd Street, London.JPG|мини|260п|Паметна плоча на лондонската ''Judd Street'']]
Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „[[Земля и воля]]“. Сред творчеството му се открояват романът „[[Кой е виновен?]]“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“.<ref>{{cite web | last = Grimes | first = William | year = 2007 | url = https://www.nytimes.com/2007/02/25/books/review/Grimes.t.html | title = Rediscovering Alexander Herzen | work = nytimes.com | publisher = nytimes.com | accessdate = 2022-03-04 | lang = en}}</ref> Пише и [[литературна критика]].

⚫
Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 година в [[Париж]].

== Библиография ==
* „Былое и думы“ (1852 – 1868)
* „Кто виноват?“, роман в две части (1846)
* „Мимоездом“, разказ (1846)
* „Доктор Крупов“, повест (1847)
* „Сорока-воровка“, повест (1848)
* „Повреждённый“, повест (1851)
* „Трагедия за стаканом грога“ (1864)
* „Скуки ради“ (1869)

== Бележки ==
<references/>

{{нормативен контрол}}

⚫
{{СОРТКАТ:Херцен, Александър}}
[[Категория:Руски философи]]
[[Категория:Руски философи]]
[[Категория:Личности (Москва)]]
[[Категория:Руски революционери]]
⚫
[[Категория:Московски държавен университет]]
[[Категория:Руски социалисти]]
[[Категория:Руски социалисти]]
[[Категория:Философи от 19 век]]
[[Категория:Социална философия]]
[[Категория:Политически философи]]
[[Категория:Агностици]]
[[Категория:Руски мемоаристи]]
[[Категория:Руски публицисти]]
⚫
[[Категория:Руски романисти]]
[[Категория:Руски есеисти]]
[[Категория:Руски есеисти]]
[[Категория:Руски издатели на вестници]]
{{писател-мъниче}}
⚫
[[Категория:Възпитаници на Московския университет]]
{{русия-мъниче}}
[[Категория:Родени в Москва]]
[[Категория:Починали в Париж]]
[[Категория:Починали от пневмония]]

Текуща версия към 14:29, 25 февруари 2023

Александър Херцен
Александр Иванович Герцен
Роден
Починал
ПогребанНица, Франция
Учил въвФизико-математически факултет на Московския университет
Подпис
Уебсайт
Александър Херцен в Общомедия

Александър Иванович Херцен (на руски: Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен) е руски публицист, писател, революционер и социален философ. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в Москва като извънбрачно дете на земевладелеца Иван Яковлев от протестантка с еврейски произход. Баща му му дава фамилното име „Херцен“ (от немски: Herz, „сърце“), тъй като го смята за „дете на своето сърце“.[1]

От младежка възраст Херцен влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.

А. И. Херцен, ок. 1861 г.

През 1829 година Херцен постъпва в Московския университет. През 1834 година е осъден на 5-годишно изгнание в Сибир, а през 1840 година отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 година умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 година. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна Европа.

Херцен става свидетел на революцията от 1848 година в Париж и започва да се замисля за емиграция в САЩ. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на Швейцария. Живее в Женева и Ница, а през 1852 година заминава за Лондон.

Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 година Херцен се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.

Вестник „Колокол“, 1857 г.
Паметна плоча на лондонската Judd Street

Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „Земля и воля“. Сред творчеството му се открояват романът „Кой е виновен?“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“.[2] Пише и литературна критика.

Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 година в Париж.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Былое и думы“ (1852 – 1868)
  • „Кто виноват?“, роман в две части (1846)
  • „Мимоездом“, разказ (1846)
  • „Доктор Крупов“, повест (1847)
  • „Сорока-воровка“, повест (1848)
  • „Повреждённый“, повест (1851)
  • „Трагедия за стаканом грога“ (1864)
  • „Скуки ради“ (1869)

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Garnett, Constance. note 1 // Herzen, Alexander. My Past and Thoughts. Berkeley, University of California Press, 1982. p. 3. (на английски)
  2. ↑ Grimes, William. Rediscovering Alexander Herzen // nytimes.com. nytimes.com, 2007. Посетен на 2022-03-04. (на английски)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Херцен&oldid=11698071“.