Александър Херцен: Разлика между версии

Александър Херцен
Александр Иванович Герцен
	Александър Херцен Александр Иванович Герцен
Роден	25 март 1812 г. (стар стил) Москва, Руска империя
Починал	9 януари 1870 г. (стар стил) (57 г.) Париж, Франция
Погребан	Ница, Франция
Учил във	Физико-математически факултет на Московския университет
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Александър Херцен в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 14:29, 25 февруари 2023

Александър Иванович Херцен (на руски: Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен) е руски публицист, писател, революционер и социален философ. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.

Биография

Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в Москва като извънбрачно дете на земевладелеца Иван Яковлев от протестантка с еврейски произход. Баща му му дава фамилното име „Херцен“ (от немски: Herz, „сърце“), тъй като го смята за „дете на своето сърце“.^[1]

От младежка възраст Херцен влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в Англия. Определян като „баща на руския социализъм“, той е и идеологически предшественик на селските популистки движения на народничеството и есерите.

През 1829 година Херцен постъпва в Московския университет. През 1834 година е осъден на 5-годишно изгнание в Сибир, а през 1840 година отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 година умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 година. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна Европа.

Херцен става свидетел на революцията от 1848 година в Париж и започва да се замисля за емиграция в САЩ. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на Швейцария. Живее в Женева и Ница, а през 1852 година заминава за Лондон.

Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 година Херцен се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.

Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „Земля и воля“. Сред творчеството му се открояват романът „Кой е виновен?“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“.^[2] Пише и литературна критика.

Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 година в Париж.

Библиография

„Былое и думы“ (1852 – 1868)
„Кто виноват?“, роман в две части (1846)
„Мимоездом“, разказ (1846)
„Доктор Крупов“, повест (1847)
„Сорока-воровка“, повест (1848)
„Повреждённый“, повест (1851)
„Трагедия за стаканом грога“ (1864)
„Скуки ради“ (1869)

Бележки

↑ Garnett, Constance. note 1 // Herzen, Alexander. My Past and Thoughts. Berkeley, University of California Press, 1982. p. 3. (на английски)
↑ Grimes, William. Rediscovering Alexander Herzen // nytimes.com. nytimes.com, 2007. Посетен на 2022-03-04. (на английски)

[1] Garnett, Constance. note 1 // Herzen, Alexander. My Past and Thoughts. Berkeley, University of California Press, 1982. p. 3. (на английски)

[2] Grimes, William. Rediscovering Alexander Herzen // nytimes.com. nytimes.com, 2007. Посетен на 2022-03-04. (на английски)

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Личност|философ}}
-{{без източници}}
-{{Личност
-| категория        = философ
-| описание         = руски писател
-| портрет          = Herzen ge.png
-| портрет-описание = Портрет от [[Николай Ге]], 1867 г.
-| вложки           = {{Личност/Философ
-| регион           = [[Западна философия]]
-| епоха            = [[Философия на XIX век]]
-| школа            = [[Аграризъм]]
-| интереси         = [[Политическа философия]]
-| идеи             =
-| текстове         =
-| образование      =
-| повлиян          =
-| повлиял          = }}
-}}
-'''Александър Иванович Херцен''' ({{lang|ru|Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен}}) е [[Русия|руски]] [[публицист]], [[писател]], [[революционер]] и [[социален философ]]. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 г. живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]].
+'''Александър Иванович Херцен''' ({{lang|ru|Алекса́ндр Ива́нович Ге́рцен}}) е [[Русия|руски]] [[публицист]], [[писател]], [[революционер]] и [[социален философ]]. От младежка възраст влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]].
 == Биография ==
+Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 година в [[Москва]] като извънбрачно дете на земевладелеца Иван Яковлев от [[Протестантство|протестантка]] с [[Евреи|еврейски]] произход. Баща му му дава фамилното име „Херцен“ ({{lang|de|на=от|Herz}}, „сърце“), тъй като го смята за „дете на своето сърце“.<ref>{{cite | фамилия-част = Garnett | име-част = Constance  | заглавие-част = note 1 | фамилия = Herzen | име = Alexander | заглавие = My Past and Thoughts | място = Berkeley | издател = University of California Press | дата = 1982 | език = en | страница = 3}}</ref>
-Роден е на 6 април (25 март стар стил) 1812 г. в [[Москва]]. Негов баща е богатият руски помешчик Иван Алексеевич Яковлев (1767—1846) и немкинята Хенриете Вилхелмина Луиза Хааг ({{lang|de|Henriette Wilhelmina Luisa Haag}}), дъщеря на дребен чиновник, чиновник в хазната на Щутгарт. Майка му е 16-годишна, когато го ражда, при това без да е омъжена за Яковлев. Доколкото не е имало формален брак на родителите, синът получава фамилия, измислена от бащата: Герцен — син „на сърцето“ (von Herzen, от нем. Herz, „сърцето“).
+От младежка възраст Херцен влиза в конфликт с властите, като след 1852 година живее в изгнание в [[Англия]]. Определян като „баща на руския [[социализъм]]“, той е и идеологически предшественик на селските [[популизъм|популистки]] движения на [[народничество]]то и [[Партия на социалистите-революционери|есерите]].
 [[Файл:Gertsen 1860x by Levitsky.jpg|мини|200п|ляво|А. И. Херцен, ок. 1861 г.]]
-През 1829 г. Херцен постъпва в [[Московски държавен университет|Московския университет]]. През 1834 г. е осъден на 5-годишно изгнание в [[Сибир]], а през 1840 г. отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 г. умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 г. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна [[Европа]].
+През 1829 година Херцен постъпва в [[Московски държавен университет|Московския университет]]. През 1834 година е осъден на 5-годишно изгнание в [[Сибир]], а през 1840 година отново го изпращат там, този път за една година. През 1846 година умира баща му и той получава голямо наследство, позволило му да напусне през 1847 година. Русия и да се отправи на пътешествие в Западна [[Европа]].
-Херцен става свидетел на революцията от 1848 г. в [[Париж]] и започва да се замисля за [[емиграция]] в [[САЩ]]. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на [[Швейцария]]. Живее в [[Женева]] и [[Ница]], а през 1852 г. заминава за [[Лондон]].
+Херцен става свидетел на революцията от 1848 година в [[Париж]] и започва да се замисля за [[емиграция]] в [[САЩ]]. Но ако замине за Америка, той би се отделил от революционната дейност, която живо го интересува, и затова става гражданин на [[Швейцария]]. Живее в [[Женева]] и [[Ница]], а през 1852 година заминава за [[Лондон]].
-Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 г. се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.
+Основава в Лондон Волната руска типография, която става първата свободна от цензура руска печатница в Европа, бореща се с политическия гнет в Русия. Благодарение на това Херцен се прославя като революционер. През 1864 година Херцен се връща в Женева, за да бъде по-близо до радикално настроените европейски организации.
 [[Файл:Kolokol newspaper 1857.jpg|мини|260п|Вестник „Колокол“, 1857 г.]]
 [[Файл:Alexander Herzen blue plaque, Judd Street, London.JPG|мини|260п|Паметна плоча на лондонската ''Judd Street'']]
-Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „[[Земля и воля]]“. Сред творчеството му се открояват романът „[[Кой е виновен?]]“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“. Пише и [[литературна критика]].
+Издава алманаха „Полярна звезда“ и вестник „Колокол“ (заедно с Н. П. Огарьов). Съдейства за създаването на „[[Земля и воля]]“. Сред творчеството му се открояват романът „[[Кой е виновен?]]“, повестта „Крадливата сврака“, мемоарното съчинение с политически обзор „Минало и размисли“.<ref>{{cite web | last = Grimes | first = William  | year = 2007 | url = https://www.nytimes.com/2007/02/25/books/review/Grimes.t.html | title = Rediscovering Alexander Herzen | work = nytimes.com | publisher = nytimes.com | accessdate = 2022-03-04 | lang = en}}</ref> Пише и [[литературна критика]].
-Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 г. в [[Париж]].
+Александър Херцен умира на 21 януари (9 януари стар стил) 1870 година в [[Париж]].
 == Библиография ==
@@ Ред 44: / Ред 30: @@
 * „Трагедия за стаканом грога“ (1864)
 * „Скуки ради“ (1869)
+== Бележки ==
+<references/>
 {{нормативен контрол}}
 {{СОРТКАТ:Херцен, Александър}}
+[[Категория:Руски философи]]
 [[Категория:Руски революционери]]
 [[Категория:Руски социалисти]]
-[[Категория:Руски философи]]
 [[Категория:Философи от 19 век]]
 [[Категория:Социална философия]]
-[[Категория:Теоретици в политологията]]
+[[Категория:Политически философи]]
 [[Категория:Агностици]]
 [[Категория:Руски мемоаристи]]
@@ Ред 63: / Ред 53: @@
 [[Категория:Починали в Париж]]
 [[Категория:Починали от пневмония]]
-[[Категория:Погребани на Пер Лашез]]