яма
Облик
яма (български)
ед.ч. | яма | |
---|---|---|
членувано | яма·та | |
мн.ч. | ями | |
членувано | ями·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. ıама (Супр.). Трудно се възстановява слав. праформа. *ama/*jama? В старобълг. липсва вариант ама. Връзката със старогр. ἄμη „лопата, мотика“, δι-αμάω „разкопавам“, ἐξ-αμάω „изкопавам“, ἀμάρα „ров, бразда“ е съмнителна, тъй като ἀμάρα се отнася към хет. a-mi-ia-r(a) „канал“ и алб. amë „речно корито“, които са вероятно от субстратен средиземноморски език, а глаголите са производни на старогр. ἀμάω „кося, жъна“, ἀμητήρ „жетвар“ и са вероятно сродни със ст.в.нем. māen „кося“ (*h2meh1-), което изключва връзка със слав. форма. Любопитна е пущун. yūm „лопата“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- дупка, ров, трап, окоп, изкоп, хендек, канавка
- бездна, провала
- плячка, аванта, келепир, облага, изгода
- дупчица, трапчинка, вдлъбнатина
- канал
- изкопи