Направо към съдържанието

История на лангобардите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Historia gentis Langobardorum)
История на лангобардите
Historia Langobardorum
Страница от препис на Historia Langobardorum от 11 век (Университетска библиотека в Залцбург)
АвторПавел Дякон
Създаден8 век
Видисторическа книга
История на лангобардите в Общомедия

„История на лангобардите[1] (на латински: Historia gentis Langobardorum) е главната книга на Павел Дякон, писана през късния 8 век към края на неговия живот.

Historia Langobardorum, 1480

Непълната история от 6 книги е писана след 787 г. и не по-късно от 796 г., вероятно в Монтекасино.

Описва историята на лангобардите от 568 г. до смъртта на крал Лиутпранд през 747 г. Съдържа много информации за Византия, франките и други, вкл. за българите на Алцек. В Историята се разказва от погледа на лангобардски патриот и се описват особено връзките между лангобардите и франките.

За извори Павел Дякон ползва Origo Gentis Langobardorum, Liber pontificalis, изчезналата Historiola на Секундус от Тренто, както и изчезналите „Анали на Беневенто“. Ползва също Беда Достопочтени, Григорий Турски и Исидор Севилски.

От „Историята“ съществуват около 100 ръкописа. Използва се от по-късните историци и често е допълвана. Напечатана е за пръв път в Париж през 1514 г.