Босфор

Босфор
	Босфор
	Местоположение в Истанбул
	Босфор в Общомедия

Босфор (на турски: İstanbul Boğazı – Истанбул Боазъ) е проток между Европа и Азия, свързващ Черно и Мраморно море. Заедно с Дарданелите, той свързва Черно море с Егейско море, което от своя страна е част от Средиземно море. Протокът разделя европейската част на Турция (Румелия) от азиатската (Анадола). Това е най-тесният проток в света, използван за международно корабоплаване. От двете му страни е разположен най-големият турски град Истанбул.

Намира се във вилает Истанбул. Бреговете му са гъсто населени: от 2-те му страни е разположен мегаполисът Истанбул, други селища от вилаета, множество вили и места за отдих, пристанища и предприятия.

Етимология

Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος, Боспорос – Пътят на юницата или Говежди брод^[1]. Според легендата, спасилата се от магията красавица Ио, любовница на Зевс, превърната в юница (крава) от Хера, възвърнала човешкия си образ веднага щом избягала от Азия и минала в Европа (в древността това е басейнът на р. Марица – Еврос), а самият проток, разделящ двата континента, бил наречен Пътят на юницата – Боспорос. ^[2]^[3]

Жителите на Истанбул го наричат просто „Боаз“ (проход, пролив), а местата от града, откъдето се виждат водите му – Boğaziçi (Боазичи е също име на известен университет в града).

История

Босфорът се намира в сеизмично активна зона и неговата геологическа история не е изяснена докрай. Установено е, че през последните 500 000 години връзката между Средиземно и Черно море се е прекъсвала и възстановявала повече от 10 пъти^[4] Предмет на особен интерес е последното свързване, тъй като е било представено като катастрофално събитие, описвано като „потопът в Черно море“^[5]. Данните от различни изследвания (въглерод-14, биоразнообразие, изотопен състав) се съгласуват само приблизително, но консенсусът клони към датировка за събитието около 7000 г. пр.н.е., като разликата в нивата на водите от север и юг е била около 40 m.^[6]

География

Дължината на протока е 31 km. Максималната ширина в северната му част е 3700 m, а минималната – 750 m (между крепостите Анадолухисар и Румелихисар. Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 m. Представлява древна речна долина, потопена в морето през антропогена. Бреговете му са предимно високи и стръмни. Има удобни естествени пристанища, най-доброто от които е в залива Златния рог на европейския му бряг, близо до изхода му в Мраморно море. Най-малката дълбочина на фарватера му е 33 m, а максималната до 80 m. В протока има 2 течения – повърхностно, в което водата тече от Черно към Мраморно море и пренася годишно около 325 km³ черноморска вода със соленост 18‰ и дълбочинно, което тече в обратната посока, от юг на север. То пренася около 175 km³ вода от Мраморно в Черно море със соленост 38‰.^[7]

Проливът Босфор е един от най-труднопроходимите проливи в света заради интензивното движение на преминаващи кораби, фериботи, малки съдове, течение до 6 възела и резки изменения на времето през есенно-зимния период. Много корабопритежатели препоръчват на капитаните да използват лоцмани за преминаване през Босфора.

Над Босфора са изградени три моста:

Босфорският мост (1560 m) е завършен през 1973 г.
Фатих Султан Мехмет (1510 m) е завършен през 1988 г. и е разположен на 5 km северно от „Боазичи“
Явуз Султан Селим (2164 m) е завършен през март 2016 г. и е разположен на 15 km северно от „Фатих Султан Мехмед“

Под Босфора минават два тунела:

На 29 октомври 2013 г. е открит железопътният тунел „Мармарай“, минаващ под Босфора и съединяващ европейската и азиатска части на Истанбул. Дължината му е 13,6 km, a максималната дълбочина – 56 m.
На 22 декември 2016 г. е открит автомобилният тунел „Евразия“ между районите Казлъчешме и Гьозтепе (дължина 14,5 km, от които 5,4 km под пролива, на дълбочина 106 m). ^[8]

Стратегическо значение

Босфорът е единственият път за България, Грузия, Румъния, Русия (югозападна част) и Украйна за достигане до Егейско и Средиземно море. Следователно суверенитетът над проливите е важен въпрос за тези страни, както и за Турция, държавата, през която Босфорът всъщност протича.

Турция не получава такси за преминаване на кораби през пролива. Армията на Турция има широки правомощия в съответствие с условията на Конвенцията от Монтрьо. От 2021 г. командването на Босфора е разположено на брега на Босфора и военните кораби, свързани с командването, са закотвени във водите на Босфора.

Разположен на полуостров в пресечната точка на Черно море, Босфора и Мраморно море, Истанбул исторически е бил един от най-защитените и най-трудните за превземане градове от римско време до Османската империя. Разделен от Босфора, той е един от малкото междуконтинентални градове в света.

Галерия

Изглед към европейската част на Истанбул от южната част на Босфора.
Изглед към европейската част на Истанбул от Босфора.
Изглед от входа на Босфора от Мраморно море, както се вижда от Топкапъ сарай.
Панорамен изглед към Босфора, както се вижда от европейска страна, с Фатих Султан Мехмет (мост) (1988) на ляво и Босфорски мост (1973) вдясно.
Панорама на Истанбул с моста Фатих Султан Мехмет (1988).
Дворецът Долмабахче на Босфора.
Изглед от Топкапъ сарай на Босфора.
Изглед към Босфора от хотел Мармара, Таксим.
Румелихисар (Румелийскa крепост) в далечината и един от трите моста, които минават над протока.
В Истанбул има 620 исторически къщи край Босфора от османски времена. Показаната е на Ахмет Расим паша.
Историческа сграда.
Историческа сграда.
Историческа сграда.
Рибни ресторанти по крайбрежието на Босфора.
Османски къщи Ялъ по крайбрежието на Босфора.
Османски къщи Ялъ по крайбрежието на Босфора.
Османски къщи Ялъ по крайбрежието на Босфора.