Направо към съдържанието

Аул на хан Омуртаг

(пренасочване от Аул на Хан Омуртаг)
Аул на хан Омуртаг
Една от църквите в района на аула
Една от църквите в района на аула
Местоположение
43.1853° с. ш. 26.8983° и. д.
Аул на хан Омуртаг
Местоположение в България Област Шумен
Страна България
ОбластОбласт Шумен
Археология
ВидДворец
ПериодIV-IX век
ЕпохаГотски период
Първа българска държава
Аул на хан Омуртаг в Общомедия
Копие на Чаталарския надпис в музея на град Плиска

Аулът на хан Омуртаг (или Омуртагов аул [1]) е военно укрепление (укрепен дворец), изграждането на който се свързва със строителните дейности на хан Омуртаг през 822 година. Той е произведение на Плисковско-Преславската култура. Смята се, че това е дворецът, споменат в Чаталарския надпис. Аулът се свързва и с предходен културен пласт датиран в IV-V век, който говори за готско присъствие в района. През 1976 г. тук е открита църква от IV век със запазени останки от най-ранните християнски стенописи по българските земи.

Археологическите проучвания на аула започват през 1957 година под ръководството на ст.н. с. Вера Антонова и ст.н. с. Цветана Дремсизова-Нелчинова от Народния музей – гр. Коларовград (Регионален исторически музей – гр. Шумен Архив на оригинала от 2018-04-14 в Wayback Machine.) и продължават до началото на 80-те. От 2002 година работата е подновена под ръководството на н.с. Тодор Балабанов от филиала на Археологическия институт към БАН в гр. Шумен.

Аулът е разположен в местността „Хисар кале“ в землището на община Велики Преслав на около 2 km южно от село Хан Крум и река Камчия и на около 10 km от градовете Шумен и Велики Преслав. До него се достига по черен път обслужващ по-скоро местните земеделски стопани отколкото археологическия обект. Освен указателните табели по пътя между Велики Преслав и Шумен липсват други такива, които да насочват към двореца. С изключение на един от обектите мястото е необлагородено и в процес на археологическо проучване.

Голямата архиепископална църква разкрита под могила

Датирането на готското присъствие в района се дължи на д-р Тодор Балабанов. В района са разкрити пет църкви. Проучванията показват, че това е готски ариански епископски център. Под могила е открита голяма епископска църква. В близост до могилата има и друга готска църква датирана също от IV век. В нея са открити и най-ранните християнски стенописи в България. Смята се, че тази църква е лична и вероятно е била на готския епископ Вулфила, създал древногерманската азбука и превел Библията на готски. Тук са открити следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствена деформация на черепа, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на хунските нашествия в края на V век.

Аулът е изграден през 822 г. по време на управлението на хан Омуртаг. Построен по модела на столицата на първата българска държава Плиска. Южната част на голямата готска църква е пресечена от палисада. Разкрито е пространство около половин декар, което според учените е представлявало езическо култово съоръжение, където са правени жертвоприношения. Открит е каменен блок, върху който е оформен канал за изтичане на кръвта на жертвените животни. Открити са и кости на кучета и зайци вероятно принесени в жертва. Все още не е изяснена ролята на аула във военната система на първата българска държава.

  1. Голяма енциклопедия България, т. 8, Българска Академия на науките, Научно информационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, с. 3194. ISBN 978-954-8104-30-2 (т. 8)