Старчевско-Кришка култура
- Вижте пояснителната страница за други значения на Старчево.
Старчевско-Кришката култура (Starčevo-Kultur, Starčevo–Kőrös–Criş culture, Körös-Criș-Kultur) е датирана от 6200 до 5600 г. пр.н.е. и се смята за една от най-важните дунавски култури на ранния неолит (Новокаменна епоха).
Наречена е на намерените разкопки в Старчево при Панчево, (Сърбия). Разпространена е на териториите на съвременна Северна Сърбия (Старчево), Румъния (Криш), Южна Унгария (Кёрёш), Северна Хърватия (около град Беловар), в части на Босна, Северна Македония.[1][2] и в Гърция (при-Сескло). Има връзка и с ранната Новокаменна епоха (Караново I). [3][4][5].
- Карта с показани територии от ок. 4500 г. пр.н.е. с древни балкански неолитски култури
-
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Vladimir Milojčić: Chronologie der jüngeren Steinzeit Mittel- und Südosteuropas. Berlin 1949
- D. Arandjelović-Garašanin: Starčevačka kultura. Ljubljana 1954
- Allan McPherron, Dragoslav Srejović: Divostin and the Neolithic of Central Serbia. Pittsburgh 1988
- Holger Schubert: Die bemalte Keramik des Frühneolithikums in Südosteuropa, Italien und Westanatolien. Rahden/Westf. 1999, ISBN 3-89646-319-5
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- The Starčevo culture Архив на оригинала от 2018-03-02 в Wayback Machine.
- Древнейшие земледельцы Юго-Восточной и Центральной Европы Архив на оригинала от 2014-02-04 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Istorijski atlas, Intersistem Kartografija, Beograd, 2010, page 11.
- ↑ www.donau-archaeologie.de // Архивиран от оригинала на 2018-03-02. Посетен на 2014-02-02.
- ↑ Jakovljević, G. Arheološka topografija Bilogore, Bjelovarski zbornik ‘89, Bjelovar, 1989, pp. 108 – 119
- ↑ Dimitrijević, S. Das Neolithikum in Syrmien, Slawonien und Nordwestkroatien – Einführung in den Stander Forschung, Archeologica Iugoslavica X, Belgrade, 1969, p 39 – 76 (45, 47)
- ↑ Dimitrijević, S. Sjeverna zona – Neolitik u centralnom i zapadnom dijelu sjeverne Jugoslavije, Praistorija jugoslavenskih zemalja II, Sarajevo, 1979, pp. 229 – 360 (252 – 253)
