Направо към съдържанието

Кавадарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кавадарци
Кавадарци
— град —
Знаме
      
Герб
Кавадарци
41.4328° с. ш. 22.0117° и. д.
Кавадарци
Северна Македония
41.4328° с. ш. 22.0117° и. д.
Кавадарци
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областТиквеш
Площ15,1 km²
Надм. височина285 m
Население29 188 души (2002)
Първо споменаване1519 г.
Пощенски код1430
Телефонен код+389 043
МПС кодVE
Официален сайтwww.kavadarci.gov.mk
Кавадарци в Общомедия

Кава̀дарци (в по-старата литература понякога и Тиквеш; на македонска литературна норма: Кавадарци) е град в Северна Македония, разположен на река Луда Мара в Повардарието, един от центровете на областта Тиквеш (Тиквешия). Кавадарци има около 30 000 души население и е център на едноименната община Кавадарци.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в средния дял на котловината Тиквеш е представлява неин административен, културен и стопански център. От Скопие Кавадарци отстои на 105 километра, а най-близък град е Неготино отдалечен на 10 километра. Чрез отличен път Кавадарци се свързва с Прилеп (51 километра), а от там с Битоля, Ресен и Охрид. Кавадарци е разположен на двата бряга на река Луда Мара, наричана също Ваташка река, на надморска височина от 230 до 270 метра.

История

[редактиране | редактиране на кода]

За първи път за Кавадарци се споменава през 1519 година в османски данъчен регистър на Кюстендилски санджак на Османската империя. Първоначално е средище на нахия в рамките на Струмишка каза, а от XVII век – на самостоятелна каза. Сведения за паланката Тиквеш дава и известният османски пътешественик Евлия Челеби, посетил този край през 1664 година. Той пише, че градчето е център на каза със 70 оживени села и има 300 покрити с керемиди къщи. Има четири махали, три джамии и една хубава баня. Има два хана за търговци и чаршия с около 74 дюкяна.[1]

В 1856 – 1857 година Панайотис Аравантинос пише:

„ Тиквеш – град и епархия в Македония... Градът и епархията са населени с българи и са под ведомството на световелешкия митрополит.[2] “

В града никога не е имало гръцко училище и в църквите винаги се е чело на български. В градчето е формирана българска църковна община, която се бори и с плъзналата в Тиквеш униатска пропаганда.[3]

В 1876 година в Кавадарци е открита поща.[4]

През 90-те години на XIX век Васил Кънчов посещава Кавадарци и пише, че градът:

Общ изглед към градчето
„ Има около 350 хр[истиянски] къщи и около 700 турски с 20 – 30 цигани. Има малък пазар, понеже селяните предпочитат по-свободния пазар в Неготино. Тук има много бегове и много са силни. По-голямата част от християн[ските] села (около 47) са чифлици на тия бегове. Най-прочут между тях е Махмуд бег.

Населението на Кавадарци е много плашливо. Общината беше съвсем разсипана и нямаше никакъв авторитет в конака.

Градът Кавадарци не е стар град, но види се, че е построен на старо място, защото при копането на бунарите много често се нахождат човешки кости на значителна дълбочина. Намерени са и няколко надгробни плочи. Една видох, тя имаше византийски надпис. Намервали се и делви. Недалеко от Кавадарци [има] остатки от стария град Тиквеш близо при матката на Църна.

Градецът върти търговия с вино, жито и афион, който тук се събира годишно повече от 20 х[иляди] оки. Кавадарци е станало каймакамлък в ново време.[5]

“

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кафадарци живеят 1940 българи християни, 3000 българи мохамедани, 120 цигани и 32 власи.[6]

На практика всички християнски жители на Кавадарци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 3040 българи екзархисти, 16 българи протестанти и 20 гърци и функционират едно българско основно и едно прогимназиално училище.[7] Българското просветно дело в града се развива възходящо. През 1901 година броят на учениците е 236, а през 1906 година – 364. Общият бюджет за издръжка на училищата е 25875 гроша за заплати на учителите, от които Екзархията поема 17200, а останалите общината. Главен учител е Христо Кръстев от Радовиш, който е завършил Кюстендилското педагогическо училище и е следвал две години педагогика в Йена, Германия. Учителският колектив се състои от 6 учители – всичките родом от Македония – Велес, Ваташа, Неготино. Повечето са завършили Солунската българска гимназия.[8] В Спомените си просветният деятел Георги Трайчев пише, че в края на XIX век помаците в града и околността не знаят турски, а отношенията между тях и останалите българи са „едни от най-дружелюбните“.[9] След Балканските войни 1912 – 1913 година – до 50-те години на XX век по-голямата част от мохамеданите в Кавадарци се изселват.

Кавадарци в 1915 година по време на Първата световна война

При избухването на Балканската война през 1912 година 31 души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

Поне 23 души родом от Кавадарци, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[12]

През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Кавадарци е един от центровете на Тиквешкото въстание, което избухва срещу налагането на новата сръбска власт. От 19 до 24 юни градът е освободен от въстаниците. На 25 юни 1913 година сръбски войски опожаряват голяма част от него, ограбват над 60 дюкяна и богати къщи, а 24 местни българи са убити.[13]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кавадар (Kavadar) като смесено българскохристиянско-турско селище.[14]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Благой М. Атанасов е български кмет на Кавадарци от 8 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кмет е Благой П. Дубровски (24 август 1942 - 22 юли 1943, 4 декември 1943 - 9 септември 1944).[15]

Стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Най-значителните отрасли са лозарството и винопроизводството, отразени и върху герба на града. Сред големите предприятия в града са Винарската изба „Тиквеш“, Металургическият комбинат за фероникел „ФЕНИ“, фабриката „Металекс“ и други. Работят и много по-малки винарски изби.

Демография

[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 година градът има 29 188 жители.[16]

Националност Всичко
македонци 28354 (97,14%)
албанци 2
турци 151
роми 368
власи 22
сърби 159
бошняци 4
други 128

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Кавадарчани
Милан Попмихайлов

Видни български дейци на ВМОРО от Кавадарци са Михаил Шкартов (1884 – 1936), Добри Даскалов (1882 – 1912), Атанас Божков (? – 1913) и Ефтим Темков. Атанас Калчев (около 1883 – 1944) е войвода на ВМРО, убит от комунистическата македонистка власт. Илия Чулев (1908 – 1950) е деец на ВМРО (обединена) и борец срещу македонистката власт, а Йордан Анастасов (1893 – 1976) също е деец на ВМРО (обединена) и български политик. Александър Ицев (р. 1921), Ангел Чемерски (1923 – 2005), Мито Хадживасилев (1922 – 1968) и Владимир Митков (р. 1931) са видни югославски политици. Ефтим Манев (1931 – 2010) е писател от Северна Македония. Стоян Андов (р. 1935) е председател на Събранието на Република Македония.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.267 – 268.
  2. ↑ Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 165.
  3. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 567.
  4. ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 56.
  5. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25-26.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
  8. ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2000, стр.272 – 273.
  9. ↑ Трайчев, Георги. Спомени от моето 40-годишно учителство, София 1930, с. 8
  10. ↑ Tikveş ile İlgili Notlar // balkanlar.net. Архивиран от оригинала на 2013-11-02. Посетен на 31 октомври 2013 г.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  12. ↑ ДВИА, ф. 39
  13. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, София 1981, с. 49 – 50
  14. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  15. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  16. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кавадарци&oldid=12377074“.