2 cm FlaK 30
20 mm зенитно оръдие образец 30/38 г. 2 cm FlaK 30/38 | |
2 cm FlaK 30 в музей | |
История на производството | |
---|---|
Разработено | 1930 г. |
Страна на производство | Германия |
Производител | Rheinmetall (2 cm FlaK 30); Mauser (2 cm FlaK 38) |
История на службата | |
Години на експлоатация | 1934 – 1945 г. |
На въоръжение в | Германия Финландия |
Войни и конфликти | Втора световна война |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 20 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 1300/65 |
Маса на оръдието със затвора, kg | 450 |
Принцип на зареждане | Унитарно |
Скорострелност, изстрела/минута | 120 – 220 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -12°/+90° |
Ъгъл на завъртане, ° | 360° |
Максимална далечина на стрелбата, m | 2200 (ефективна) |
20 mm зенитно оръдие образец 30/38 г. в Общомедия |
2.0 cm FlaK 30/38 (на немски: 2,0 cm Flugzeugabwehrkanone 30/38 – 2-см зенитно оръдие образец 1930/1938 г.) са германски автоматични зенитни оръдия калибър 20 mm, разработени и произвеждани от фирмите „Рейнметал“/„Маузер“ съответно.
История
[редактиране | редактиране на кода]2 cm FlaK 30
[редактиране | редактиране на кода]Зенитното автоматично оръдие 2 cm FlaK 30 е разработено от фирмата „Рейнметал“ през 1930 г. Във Вермахта оръдията започват да постъпват от 1934 г. Първото си бойно изпитание преминават в хода на гражданската война в Испания – в състава на зенитното подразделение F/88 на германския легион „Кондор“[1], където се показват положително благодарение на своето сравнително малко тегло, простота на устройството, и възможността за бързо разглобяване и сглобяване[2].
Преди началото на Втората световна война, в началото на 1939 г. на всяка пехотна дивизия на вермахт по щат се полагат 12 20-мм зенитни оръдия FlaK 30 или FlaK 38[3].
В хода на войната 2 cm FlaK 30 се използва като зенитно оръдие и за водене на огън по наземни цели (в т.ч. и за поражение на лекобронирана техника: леки танкове, танкетки, бронетранспортьори, бронеавтомобили и т.н.)[4]. За това в боекомплекта на оръдието освен патрон с калибрен бронебоен снаряд Pz GR 39 (маса на патрона 0,33 кг, V0 =830 м/с) има и патрон с бронебоен подкалибрен снаряд (БПС) Pz GR 40, маса на патрона 0,285 кг, маса на снаряда 0,10 кг, V0 =900 м/с.
Също така, към момента на започване на кампанията във Франция, зенитните оръдия Flak 30, вече имат сглобяеми бронещитове с дебелина 6 мм за защита на разчета на оръдието от стрелковото оръжие на противника. Щитът се сглобява от много елементи с помощта на гайки-перки и нитове, и се закрепва към станината на оръдието. Щитът на ствола (казенната част) и за наводчика са отделни и се поставят отделно от основния бронещит.
В хода на войната на Балканите през пролетта на 1941 г. немските войски започват да поставят 20-mm зенитни оръдия Flak 30/38 в каросерията на полугъсеничните буксири Sd.Kfz.10/4 (при това оръдието не е сваляно от колесния лафет, а се крепи на платформата заедно с лафета).[5]
Оръдията се използват до края на Втората световна война.
2 cm FlaK 38
[редактиране | редактиране на кода]През 1938 г. изходя от резултатите в бойното използване в Испания фирмата „Маузер“ провежда модернизация на 2 cm FlaK 30 – модернизираният образец получава обозначението 2 cm FlaK 38 и е приет на въоръжение в немската армия.
Новата установка има същата балистика и боеприпаси, двете оръдия се поставят на еднотипни леки колесни лафети, осигуряващи в бойно положение кръгов обстрел с максимален ъгъл на възвишение 90°. Измененията в лафета са минимални – в частност за 2 cm FlaK 38 е въведена втора скорост в ръчните трансмисии за насочване. Основно всички изменения в модернизираните оръдия са насочени към увеличаване на темпа на стрелба, който нараства от 240 – 280 изстрела/минута до 420 – 480 и/м. Принципът на действие на механизмите на автомата FlaK 38 си остава същия – използване на силите на отката при къс ход на ствола. Увеличението на темпа на стрелба е достигнато за сметка на намаляване на теглото на подвижните части и увеличаване на тяхната скорост на движение, във връзка с което са въведени специални буфери амортисьори. Освен това въвеждането на копирен пространствен ускорител позволява да се съвмести отварянето на затвора с предаването върху него на кинетичната енергия.
Благодарение на своите нелоши ТТХ зенитните оръдия 2 cm FlaK 38 пораждат множество модификации за пехотните, планинските, моторизираните и танковите части на вермахта и войските на СС, с поставянето на щатните и олекотени лафети на или ЗСУ, в едностволни, сдвоени[6] или четирицевни варианти.[7] лафетни 20-мм зенитни установки FlaK 30 и FlaK 38 са поставяни на корабите и подводните лодки немския военноморски флот.[8]
Към 1 юни 1941 г. в Луфтвафе се наброяват 12 310 оръдия от двата типа, а също така 2041 оръдия се намират във Вермахта[9].
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Зенитната установка е оборудвана с механически изчисляващ прицел. Снабдена е с противооткатно устройство и магазинно (пълнително) подаване на боеприпасите. При превозване оръдието се поставя на двуколесно ремарке и се закрепя с две скоби и свързващ щифт. Нужни са само няколко секунди, за да се отстрани щифта, след което клипсите се разхлабват и системата заедно с каретата могат да се спуснат на земята.
Варианти и модификации
[редактиране | редактиране на кода]2 cm FlaK 30
[редактиране | редактиране на кода]- 2 cm FlaK 30 – буксируемо зенитно оръдие на колесен лафет за сухопътните войски;
- 2 cm FlaK C/30 – корабно зенитно оръдие на подставка-лафет C/35 (на немски: Lafette C/35);
- 2 cm KwK 30 – танково автоматично оръдие. Има променен ствол (удебелен почти по цялата дължина и с намалена дължина с 5 калибра) и много дребни изменения в конструкцията на тялото на оръдието, свързани основно с особеностите при използване на оръдията във вътрешността на танковете и бронираните машини. За използването в бронетехниката е разработен специален малък пълнител за 10 изстрела, вместо щатния за 20.
- G-Wagen I (E) leichte FlaK – зенитна установка на железопътна платформа. Производство е започнато през 1941 г., впоследствие са разработени два стандартизирани варианта: G-Wagen I (E) leichte FlaK и G-Wagen II (E) leichte FlaK. Използват се в състава на броневлаковете, а също и като подвижни зенитни батареи[10].
2 cm FlaK 38
[редактиране | редактиране на кода]- 2 cm FlaK 38 – буксируемо зенитно оръдие на колесен лафет за сухопътните войски;
- Gebirgs-FlaK 38 – зенитно оръдие за планинските части на олекотен лафет, осигуряващ транспортирането на оръдията в „насипно“ състояние;
- 2 cm FlaK C/38 – корабно зенитно оръдие;
- 2 cm FlaK-Zwilling 38 – корабна сдвоена зенитна установка;[6]
- 2 cm FlaK-Vierling 38 – четирицевна универсална зенитна установка;[7]
- 2 cm FlaK 38 на шаси Sd.Kfz. 251 – известен брой от тези машини са построени на шасито на преоборудвани бронетранспортьори Sd.Kfz. 251, те се използват в периода 1942 – 1944 г. във вермахта и луфтвафе на Източния фронт и на окупираната територия на СССР. На въоръжение не са приемани официално и за това нямат официално име;[11]
- Sd.Kfz. 251/17 – зенитна самоходна установка на шаси от бронетранспортьор Sd.Kfz. 251 Ausf. D, на която 20-мм зенитно оръдие Flak 38 е поставено в десантното отделение. Производството и бойната им употреба продължава в периода 1944 – 1945 г[12].
- Flakpanzer 38(t) – самоходна противовъздушна установка на шасси танка Pz.Kpfw.38(t)
- Flakpanzer IV „Wirbelwind“ – четирицевна зенитна самоходна установка на шасито на танк PzKpfw IV
- G-Wagen II (E) leichte FlaK – зенитна установка на железопътна платформа. Използват се в състава на бронираните влакове, а също и като подвижни зенитни батареи[10].
Страни-експлоататори
[редактиране | редактиране на кода]- Трети райх – приет на въоръжение от Луфтвафе и започва да постъпва на въоръжение през 1934 г., впоследствие се използва от Вермахта и кригсмарине;
- България – през 1939 г. оръдията започват да постъпват на въоръжение в българската армия, използват се под името Флак 30 „Райнметал“ М 1934. След преминаването на България на страната на Антихитлеровата коалиция, оръдията преминават на въоръжение в Българската Народна армия и се използват в бойните действия 1944 – 1945 г. против немските войски;[13]
- Финландия – в периода 1939 – 1943 г. 163 оръдия са доставени от Германия за финската армия, използват се под името 20 ItK/30 и 20 ItK/38;[14]
- Литва – през 1939 г. 150 бр. са закупени от Германия, използват се от въоръжените сили на Литва под името 20 mm LAP;
- Италия – през 1940 г. оръдията започват да постъпват на въоръжение в италианските войски, използват се под името 20/65 Mod. 30/38
Освен това тези оръдия в достатъчно големи бройки фирмата „Рейнметалл“ експортира в Холандия и Китай.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Артиллерия в Испании (перевод с английского) // „Военный зарубежник“, № 2, 1938. – С. 74 – 79
- ↑ Lehren des spanischen Krieges // „Deutsche Wehr“, 16.VI.1938. – s. 398 – 399
- ↑ М. Ноздрунов. Огневая и ударная мощь пехотных дивизий некоторых капиталистических государств // „Военная мысль“, № 10, октябрь 1939. – С. 39 – 54
- ↑ Light Flak // Intelligence Bulletin. vol. II No. 3, November 1943. Military Intelligence Service, War Department. Washington, D. C. – pages 33 – 36
- ↑ Reinhard Frank. German Light Tracked Prime Movers, 1934 – 1945. Schiffer Publishing Ltd., 1997. с. 14 – 21
- ↑ а б Спаренное 20-мм зенитное орудие Flak 38 // Walkarounds. Сайт моделистов ScaleModels.ru, 11 юни 2014. Посетен на 9 ноември 2016.
- ↑ а б Васильев В. В. О чём Ф. И. Голиков докладывал И. В. Сталину накануне войны? // „Военно-исторический журнал“, № 8, 2014. – С. 43 – 48.
„ ... част от 20-мм автоматични оръдия, състоящи на въоръжение в зенитните батареи на пехотните дивизии, са поставени на буксири с броневи щитове... на въоръжение в тези зенитни батареи има и четирицевни установки с 20-мм автоматични оръдия... “ - ↑ Техника и развитие оружия на войне // Итоги Второй мировой войны. Выводы побеждённых. – СПб., М.: АСТ—Полигон, 2002. – С. 297 – 334.
- ↑ Фонд 500 Опись 12526 Дело 183
- ↑ а б Werner Müller. 2 cm Flak im Einsatz 1935 – 1945. („Waffen-Arsenal. Waffen und Fahrzeuge der Heere und Luftstreitkräfte“. Band 142) Friedberg, Podzun-Pallas-Verlag GmbH, 1993. – s. 31.
- ↑ Peter Chamberlain, Hilary Louis Doyle. German Army semi-tracked vehicles 1939 – 45. M. Schuetzenpanzerwagen Sd.Kfz. 251. Handbook No. 2 part 3. Nottingham, 1972. – page 21.
- ↑ Peter Chamberlain, Hilary Louis Doyle. German Army semi-tracked vehicles 1939 – 45. M. Schuetzenpanzerwagen Sd.Kfz. 251. Handbook No. 2 part 3. Nottingham, 1972. – page 22.
- ↑ История на Отечествената война на България 1944 – 1945 (в 4 тт.). Том първи. – София: Военно издателство, 1981. – С. 311.
- ↑ 20 ItK/30 and 20 ItK/38 (BSW, Gustloff).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Артиллерия в Испании (превод от английски) // „Военный зарубежник“, № 2, 1938. – С. 74 – 79
- Васильев В. В. О чём Ф. И. Голиков докладывал И. В. Сталину накануне войны? // „Военно-исторический журнал“, № 8, 2014. – С. 43 – 48
- Техника и развитие оружия на войне // Итоги Второй мировой войны. Выводы побеждённых. – СПб., М.: АСТ—Полигон, 2002. – С. 297 – 334
- М. Ноздрунов. Огневая и ударная мощь пехотных дивизии некоторых капиталистических государств // «Военная мысль», № 10, октябрь 1939. – С. 39 – 54
- Спаренное 20-мм зенитное орудие Flak 38. Музей техники Вадима Задорожного. Walkarounds. Сайт моделистов ScaleModels.ru (11 июня 2014). Проверено 9 ноември 2016
- История на Отечествената война на България 1944 – 1945 (в 4 тт.). Том първи. – София: Военно издателство, 1981. – С. 311
- Lehren des spanischen Krieges // «Deutsche Wehr», 16.VI.1938. – s. 398 – 399
- Light Flak // Intelligence Bulletin. vol. II No. 3, November 1943. Military Intelligence Service, War Department. Washington, D. C. – pages 33 – 36
- Peter Chamberlain, Hilary Louis Doyle. German Army semi-tracked vehicles 1939 – 45. M. Schuetzenpanzerwagen Sd.Kfz. 251. Handbook No. 2 part 3. Nottingham, 1972. – page 21
- Peter Chamberlain, Hilary Louis Doyle. German Army semi-tracked vehicles 1939 – 45. M. Schuetzenpanzerwagen Sd.Kfz. 251. Handbook No. 2 part 3. Nottingham, 1972. – page 22
- Reinhard Frank. German Light Tracked Prime Movers, 1934 – 1945. Schiffer Publishing Ltd., 1997. pages 14 – 21
- Werner Müller. 2 cm Flak im Einsatz 1935 – 1945. („Waffen-Arsenal. Waffen und Fahrzeuge der Heere und Luftstreitkräfte“. Band 142) Friedberg, Podzun-Pallas-Verlag GmbH, 1993. – s. 31.
- 20 ItK/30 and 20 ItK/38 (BSW, Gustloff) (20-mm antiaircraft guns M/30 and M/38 [20-мм зенитные орудия M.30 и M.38]) (2,0 cm Flak 30 and 2,0 cm Flak 38). ANTIAIRCRAFT GUNS PART 1: Light Guns
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 2 cm/65 (0.79“) C/30/2 cm/65 (0.79") C/38 AA MG ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно 2 cm FlaK 30
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2 cm FlaK 30 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |