Любен Гройс
| Любен Гройс | |
| български театрален режисьор | |
| Роден | Любен Георгиев Гройс
|
|---|---|
| Починал | 4 февруари 1982 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Работил | театрален режисьор |
| Семейство | |
| Съпруга | Гергана Кофарджиева |
Любен Георгиев Гройс е български театрален режисьор, драматург, поет и преводач.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Русе на 9 март 1934 г. През 1960 г. завършва ВИТИЗ, специалност режисура при Георги Костов. Дебютира в Родопския драматичен театър в Смолян в постановката „Сто часа“ от Митрофанов. Режисьор е в театрите в Смолян, Варна, Централен куклен театър, Пловдив, „Сълза и смях“. Член е на Ваймарското Шекспирово научно дружество. Умира на 4 февруари 1982 г. в София.[2][3]
Постановки
[редактиране | редактиране на кода]Любен Гройс е автор на множество постановки, по-значимите са:[2][3]
- „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир
- „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир
- „Отело“ от Уилям Шекспир
- „Мнимият болен“ от Молиер
- „Тартюф“ от Молиер
- „Мизантроп“ от Молиер
- „Нора“ от Хенрик Ибсен
- „Вампир“ от Антон Страшимиров
- „Свекърва“ от Антон Страшимиров
- „Албена“ от Йордан Йовков
- „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън
- „Медея“ от Еврипид
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Никола Вандов, Любен Гройс - големият български режисьор, напусна света и нашия театър преди 20 години Архив на оригинала от 2005-01-14 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 5, 8 февруари 2002 г.
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1631 – 1632.
- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 105. (на български)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Любен Гройс в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Любен Гройс в Литературен свят
|
