Направо към съдържанието

Демотическа писменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Демотическа писменост
Информация
Типлогографска
Езициегипетски език
Период на използванеок. 650 г. пр. н. е. –
5 век от н. е.
Родителски системи
Йератическа писменост
  • Демотическа писменост
Производни писменостимериотска азбука, коптска азбука
Посока на писанеот дясно наляво
ISO 15924Egyd, 070
Демотическа писменост в Общомедия

Демотическата писменост (от старогръцки: δημοτικός – „народен“) е древноегипетска писменост, произлизаща от северните форми на йератическата писменост, която се използва в делтата на Нил, и етапът на египетския език, който се пише с тази писменост, след новоегипетския и предшестващ коптския език. Терминът е използван за пръв път от гръцкия историк Херодот, за да го различи от йератическото писмо и йероглифите.

Демотическата азбука се нарича от египтяните „документална писменост“, което Климент Александрийски нарича „буквена писменост“ (на старогръцки: επιστολογραφική), докато ранните западни изследователи като Томас Йънг я наричат „народен египетски“ (на английски: Enchorial Egyptian). Писмеността се използва в продължение на над хиляда години и през това време възникват ред етапи на развитие. Пише се и се чете от дясно наляво, докато по-ранните йероглифи могат да се изписват от горе надолу, от ляво надясно или от дясно наляво.

Ранната демотическа писменост се развива Долен Египет към края на 25-ата династия, особено срещаща се върху стели в Серапеум и Сакара. Обичайно се датира между 650 и 400 г. пр. н. е., тъй като повечето текстове, написани на ранен демотически датират от 26-ата династия и последвалото управление като сатрапия в рамките на Ахеменидското царство, което е познато още като 27-ата династия. След обединяването на Египер при Псамтик I демотическото писмо заменя йератическото в Горен Египет, особено при управлението на Амасис II, когато става официална писменост на администрацията и правосъдието. През този период йероглифите и йератическата писменост се запазват в употреба при религиозните текстове и литературата.

Среден етап (птолемейски)

[редактиране | редактиране на кода]
Остракон с демотически надпис, Птолемейски Египет, ок. 305 – 30 г. пр. н. е. Представлява молитва към бог Амон за излекуване на слепотата на човек.

Следващият етап в развитието на писмеността (ок. 400 – 30 г. пр. н. е.) възниква по време на управлението Птолемейския Египет. След 4 век. пр. н. е. демотическата писменост има по-висок статут, което може да се види чрез повишаващата му се употреба в литературата и религиозните текстове. Към края на 3 век пр. н. е. койне гръцкият е по-важен, тъй като е административният език на държавата. Демотическото писмо губи по-голямата част от употребата си в правосъдието.

Късен етап (римски)

[редактиране | редактиране на кода]

След началото на римското управление в Египет, демотическото писмо все по-рядко се използва в обществения живот. Все пак, съществуват редица литературни текстове, написани на демотически (ок. 30 пр. н. е. – 452 от н. е.), особено от 1 и 2 век от н. е., макар количеството на демотическите текстове да намалява с бързо темпове към края на 2 век. В контраст с начина, по който латинския елиминира езиците на малцинствата в западната част на империята и разширяването на койне гръцкия, който води до изчезването на фригийския, той не замества изцяло демотическия.[1] След това демотическият се използва само за няколко остракони, послеписи на гръцки текстове, надписи на мумии и графити. Последният пример за демотическа писменост е датиран от 11 декември 452 г. и представлява графити върху стените на храм на Изида на остров Филе.

Демотическият език се развива от новоегипетския език и споделя доста общи черти с наследилия го коптски египетски език. В ранните етапи на демотическия, той вероятно представлява устен диалект за времето си. Но с увеличаването на употребата му в литературата и религиозните текстове, писменият език започва да се отличава все повече от устната форма, което води до значителна диглосия между късните демотически текстове и устният език по това време, което е сходно с употребата на класическия египетски език по време на птолемейския период.

Розетският камък е открит през 1799 г. На него се разчитат три писмености на един и същ текст: гръцка, демотическа и йероглифи. В средата на камъка се намират 32 реда на демотически. Тази писменост е разшифрована преди йероглифите, започвайки с усилията на Антоан Изак Силвестр дьо Саси. Изследователите накрая успяват да разшифроват и йероглифите. Египтолозите, лингвистите и папиролозите, които се специализират в изучаването на демотическия етап на египетската писменост се наричат демотисти.

Таблицата по-долу показва някои изведени сходства между йероглифите, демотическата писменост и оцелялата коптска писменост.

Йероглифи Демотическа азбука Коптска азбука
SA
Ϣ š
f
Ϥ f
M12
Ϧ x
F18
Y1
Ϩ h
U29
Ϫ
k
Ϭ q
D37
t
Ϯ ti
  1. Haywood, John. Historical atlas of the classical world, 500 BC–AD 600. Barnes & Noble Books, 2000. ISBN 0-7607-1973-X. с. 28.