Григор Стаматов
| Григор Стаматов | |
| български журналист | |
 | |
| Роден |
7 февруари 1892 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Григор Кузманов Стаматов е български дипломат и журналист, деец на Българския земеделски народен съюз.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 февруари 1892 година в дебърското село Дренок.[1] Дядо му се занимава с революционна дейност, а татко му Кузман Стаматов - Кераджията загива като деец на ВМОРО, когато Григор е на две години, и е възпят в български и албански народни песни.[2] Григор Кузманов учи в Дебър, след което в Българската мъжка гимназия в Солун. След завършването си става български учител в Галичник.[1] Арестуван е по подозрение в революционна дейност, но по настояване на населението е освободен и бяга в Свободна България.[2]
В 1912 година при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение,[1][3] като служи в 1 рота на 1 дебърска дружина.[3] Участва в Първата световна война като военен кореспондент.[1]
След войните става деец на Българския земеделски народен съюз. На 24 февруари 1922 година правителството на Александър Стамболийски признава Албания за суверенна страна и за български пре. За свой представител в нея той изпраща Григор Стаматов. Чрез Стаматов българските власти се опитват да спечелят влияние в новата държава. Когато в Албания се обсъжда поземлена реформа, много хора дават за пример българската поземлена реформа.[2]
Участва като делегат от Дебърското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[4]
След Деветоюнския преврат в 1923 година Стаматов е арестуван и държан 45 дни в ареста. В ареста обмисля издаването на земеделски вестник,[1] който стартира на 14 август 1923 година под името „Родина“.[5] Във вестника публикува сведения за обезглавяването на Стамболийски, изобличителни речи на Петко Д. Петков срещу деветоюнския режим. Вестникът е често конфискуван, а Стаматов е арестуван и интерниран.[1] Вестникът спира на 16 юни 1924 година.[5]
Стаматов е отвлечен и убит на 20 април 1925 година по време на априлските събития заедно със Сергей Румянцев.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 98.
- ↑ а б в Юнската буржоазнодемократична революция в Албания 1924 г. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 86.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 237.
