Белетаж
Белетаж (от френски: bel étage – красив/прекрасен етаж) или също пиано нобиле (от италиански: piano nobile – „великолепен/благороден етаж“) описва в архитектурата на барока и класицизма представителния етаж на сграда, в който са разположени балните, тържествени зали и помещения.[1]
Предназначен е за прием на гости и провеждане на специални събития. Белетажът се отличава с височината си, фасадата, размерите на прозорците и декоративното обзавеждане в сравнение с останалите етажи.[2] На белетажа се стига през парадно стълбище, разположено във вътрешността на сградата или извън нея.
И двете форми на термина, френската и италианската, идват от 17 век.
Праистория
[редактиране | редактиране на кода]
Представителна зала на горния етаж, която заема цялата дължина и ширина на сградата, какъвто е случая в двореца в Каср-ибн-Вардан (Сирия) от 564 г., е вероятно първото свидетелство за белетаж по Източното Средиземноморие, където е било типично предимно в кули и жилищни сгради.[3] Тази находка може да се тълкува преди всичко като знак за разнообразието на дворцовото строителство през късния римски период. Във всеки случай, в римската античност не е съществувало систематично изграждане на белетажи в господарските здания.[4]
За епохата на Ранното средновековие сред строежите на папите в Рим има писмено доказателство за представително помещение на горния етаж на една кула, построена при папа Захарий (741 – 752 г.).[5] За строителството на отбранителни и дворцови сгради в Северна Италия през Ранното средновековие може да бъде установена последователност на римските строителни традиции.[6]
При изследване на Франкската империя в областта на сакралното строителство трябва да се разгледа по-специално Пфалцката църква в Аахен.[7] За разлика от двата образеца – Сан Витале и Баптистерий на православните в Равена –, в Аахен се наблюдава издигане на аркадата на по-високо ниво, което ѝ придава и по-висок ранг. Освен това на запад от Пфалцката църква за пръв път в Европа се появява т. нар. „Вестверк“ – централно помещение, издигната над входно антре, отворено към църковното помещение и обзаведено с трон. Този строителен компонент първоначално се е появил издигнат във вид на кула. Дали този компонент играе централна роля в произхода на белетажа не може да бъде доказано. Но поради факта, че висшето духовенство произхожда от благородството, такава връзка е правдоподобна.
Залата на пфалца в Падерборн вероятно е била построена върху подобен фундамент с подземие, вероятно като този на Ахенския пфалц.[8] За византийските и ислямските територии също не могат да бъдат намерени ясни индикации за съществуването на белетажи в периода на Ранното средновековие. Дори Алхамбра в Гранада (1-вата половината на 14 век) все още е доминирана от хоризонтално-йерархична представителност.[9]
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-старият белетаж се намира в донжона в Лош (департамент Ендър е Лоар, Франция) и датира от между 1012/13 г. и 1030/35 г.[10] Това е четириетажна кула, чиито приземен етаж е служил като хранилище/хамбар/склад, а първият етаж над него е служил за представителни цели, а етажите по-горе са служили като жилища. Сградата спада към архитектурната разновидност „замък“, която през 9 век започва да възниква по франкските земи. Първоначалния стълбовиден начин на строеж с дървени материали започва около началото на 11 век постепенно да бъде замествана от устойчиво, масивно строителство, така че оттогава е възможно да се намери архитектурно доказателство за съществуването на белетажи.[11] В някои региони начинът на строене на средновековния аристократичен замък с белетаж навлиза обаче със закъснение – като например в Италия, или не идва въобще – какъвто е случая с Византия.[12]
Развитието на пиано нобиле е свързано с позиционирането и формата на стълбището. До края на Средновековието в този контекст обикновено се среща външно стълбище. Горният и долният им подиум правят възможни различни поздравителни ритуали и церемонии. Дворецът на дожите във Венеция (1484 – 1501 г.) може да бъде даден за късен пример за този вид оформяне на дизайна.[13] Във Франция през 14 век започват да се появяват кули, позиционирани отпред основния корпус на дадената сграда, които са снабдени с стълбище с вити стълби, и този модел впоследствие се разпространява в цяла Северна Европа.[14] Едва със строежа на замъка Шамбор стълбището се премества във вътрешността на сградата.[15] В резултат на това, свободното положение на стълбите и възможността за двупосочно придвижване по тях позволяват изкачването и слизането по тях да бъде инсценирано. Съответните инсценировки достига своя връх в епохата на барока.[16]
Промените в структурата на феодалното общество след въвеждането на писмена администрация и държавен апарат от чиновници водят през 15 век до промяна в стила на строене на градски дворци, вили, дворци за удоволствие и дворци за лов, като все по-често се подчертава техния приземен етаж. Палацо Медичи-Рикарди във Флоренция например олицетворява нов тип градски дворец без пиано нобиле. Особено в Италия съответно влияние оказва възвръщането към предградните вили. Ако погледнем обаче дворците в Потсдам, от друга страна, ще установим типологични различия: Дворецът Сансуси няма пиано нобиле, докато Новият дворец има. За разлика от средновековния аристократичен замък обаче, резиденциите на абсолютистките принцове са били сложни архитектурни комплекси с подчертана хоризонтална и вертикална йерархия.[17]
.jpg)
В буржоазните типове сгради, които започват да се появяват от 19 век нататък, белетажът играе само незначителна роля. В многоетажните жилищни кооперации със смесени наематели от всякакви социални прослойки, най-богатите в икономически план са живели на първия етаж и той се е наричал белетаж, а колкото по-нагоре се изкачваш, толкова по-бедни хора обитавали съответните етажи. Професионалният статус и показност се преместват и проявяват в съдебни сгради, музеи, административни здания и пр., където се намират внушителни стълбища. При сградите от тип вила, главният етаж е приземния, което се отнася напълно и до бунгалото.[18]
Значение
[редактиране | редактиране на кода]Появяването на пиано нобиле на първо място може да се обясни като съчетание на кула от една страна с живот във високо издигнати сгради с обществени функции от друга страна, което през Ранното средновековие все още е било запазена привилегия само за папата и краля и е сигнализирало тяхната изключителна социална позиция. Едва когато централната деспотска власт започва да упада и да не може ефективно да се противопоставя на нашествия от вън и на военни конфликти помежду аристокрацията, възниква аристократичният замък с пиано нобиле – строителна форма, която предоставяла физическа защита и същевременно показвала високия социален статус на живущите в нея. В други географски ширини без аналог на формализираната франконска феодална система, като например във Византия, както и при японски замъци и китайски дворци, остават хоризонталните йерархични структури.[19]
Ограниченото разпространение на белетажа единствено на територията на Западна Европа може да бъде свързано с факта, че йерархичната величина на всеки един сред хората обикновено се изразява на хоризонтално ниво, а именно чрез спазване на определено разстояние един от друг. Други фактори като големина и височина могат да способстват допълнителни предимства, но са абсолютно необходими само при определени обстоятелства. Подобна особена ситуация очевидно е преобладавала по време на възникването на средновековния аристократичен замък, докато пианото нобиле губи функцията си на осигуряване на защита през Новото време и служи само като символ на властта.[20]
Дори при разглеждането на Древен Рим може да се види, че в римската литература и философия има вертикална метафоричност по отношение на социалния статус, която няма еквивалент в архитектурата.[21] Що се отнася до белетажа, е характерно, че приземният етаж отдолу по принцип ни най-малко не е бил предназначен за по-нисшите съсловия; владетелят заедно с целия свой административен апарат се е срещал с посетителя/госта си на белетажа на същото равнище.[22] Следователно белетажът не бива да се разбира като огледало на изграденото от съсловия средновековно общество.[23]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Виктор Георгиевич, Власов. Большой энциклопедический словарь изобразительного искусства. Санкт Петербург, ЛИТА, 2000. ISBN 5-93363-003-9. с. 629. (на руски)
- ↑ Meckseper 2012, S. 14 f.
- ↑ Meckseper 2012, S. 64 ff.
- ↑ Meckseper 2012, S. 23 ff.
- ↑ Meckseper 2012, S. 111 f.
- ↑ Meckseper 2012, S. 113 f.
- ↑ Meckseper 2012, S. 115 ff.
- ↑ Meckseper 2012, S. 127 f.
- ↑ Meckseper 2012, S. 139.
- ↑ Meckseper 2012, S. 182 f., 205, 207.
- ↑ Meckseper 2012, S. 178.
- ↑ Meckseper 2012, S. 192 u. 196 f.
- ↑ Meckseper 2012, S. 209 f.
- ↑ Meckseper 2012, S. 210.
- ↑ Meckseper 2012, S. 211.
- ↑ Meckseper 2012, S. 231 ff.
- ↑ Meckseper 2012, S. 236 ff.
- ↑ Meckseper 2012, S. 241 f.
- ↑ Meckseper 2012, S. 273 ff.
- ↑ Meckseper 2012, S. 286 ff.
- ↑ Meckseper 2012, S. 151 ff.
- ↑ Meckseper 2012, S. 292 f.
- ↑ Meckseper 2012, S. 255.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Piano nobile и страницата „Бельэтаж (архитектура)“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |