Перник (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.

---

Община Перник 42.6, 23.033
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Перник
Площ	477.4 km²
Население	94 833 души
Адм. център	Перник
Брой селища	24
Сайт	pernik.bg
Управление
Кмет	Станислав Владимиров (Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019)
Общ. съвет	41 съветници ГЕРБ (13) БСП (7) БДЦ (7) Народен съюз – ВМРО – Патриотично обединение (5) Реформатори и демократи в Перник (4) АБВ (3) Атака (1) За нашия Перник (1)
Община Перник в Общомедия

Топографска карта на община Перник.

Община Перник е разположена в Югозападна България и е една от съставните общини на област Перник.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Перник. Част от нейната територия попада в историко-географската област Краище и в частност в по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 484,213 km² заема 3-то място сред 6-те общините на областта, което съставлява 20,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на югозапад – община Радомир;
• на запад – община Ковачевци;
• на северозапад – община Брезник;
• на север – община Божурище, Софийска област;
• на североизток – Столична община, област София;
• на югоизток – община Самоков, Софийска област.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Перник е твърде разнообразен, от високо планински, през ниско планински, хълмист и котловинен. От северозапад на югоизток, по цялото протежение на общината се простират две котловини. На северозапад – южната половина на Брезнишката котловина, в южната част на която, в началото на Чардакския пролом на река Струма, южно от град Батановци се намира най-ниската точка на общината – 656 m н.в. Чрез пролома Кракра на югоизток Брезнишката котловина се свързва с Пернишката котловина, надморската височина на която е от 750 до 800 m.

Тези две котловини са оградени от частите на две планински редици: Завалско-Планската на северизток и Руйско-Верилската на югозапад.

Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от три планини. В най-северните ѝ предели попадат крайните югоизточни части на планината Вискяр. Най-високата ѝ точка на територията на община Перник е връх Кале (1052,5 m), издигащ се североизточно от село Вискяр. На югозапад чрез Радуйската седловина Вискяр се свързва с планината Люлин. В пределите на общината попадат нейните югозападни склонове, обърнати към Пернишката котловина, а най-високата ѝ точка връх Дупевица (1256 m) се издига североизточно от село Големо Бучино, на границата със Столична община. На югоизток от Пернишката котловина се издига четвъртата по височина планина в България – Витоша. В пределите на община Перник попада почти 1/3 от територията на планината, основно нейната западна част. На границата със Столична община, североизточно от село Чуйпетлово се извисява нейният най-висок връх Черни връх 2290 m.

На югозапад двете котловини (Брезнишката и Пернишката) са оградени от части на две ниски планини спадащи към Руйско-Верилската планинска редица. На северозапад от Чардакския пролом и западно от Брезнишката котловина се простират източните склонове на планината Черна гора. Нейната максимална височина в общината е връх Гарван (1100 m), разположен северозападно от село Планиница. Районът югоизточно от Чардакския пролом и югозападно от Пернишката котловина се заема от североизточните склонове на планината Голо бърдо. Нейният най-висок връх Ветрушка (1158 m) се издига югозападно от град Перник, на границата с община Радомир.

Води

Основна водна артерия на община Перник е река Струма, като в нейните предели протича най-горното ѝ течение. Реката извира от южното подножие на Черни връх и се насочва на юг-югозапад. При село Боснек завива на северозапад, а след това на север и се влива в язовир Студена (обем 25.2 млн. м³). След изтичането си от язовира при село Студена реката навлиза в Пернишката котловина и се насочва на север. Протича през областния център град Перник по цялото му протежение, а след него преминава през първия си пролом Кракра и навлиза в Брезнишката котловина. При град Батановци завива на юг, навлиза във втория си пролом Чардакския и напуска пределите на общината. При град Батановци в нея отдясно се влива първият ѝ по-голям приток – река Конска, която отводнява цялата Брезнишката котловина.

Климат, почви

В климатично отношение община Перник попада в умереноконтиненталната климатична област, а западните склонове на Витоша – в планинската климатична област.

В геоморфоложко отношение Пернишката котловина попада в Краищенско-Ихтиманската подобласт. Скалните формирования на геоложката основа са главните доставчици на материали, от изветряването на които са получени продуктите, образуващи днешната почвена покривка на района. Тя се отличава с голямо разнообразие на почвените видове и техните основни характеристики. Преобладават канелените почви и излужените смолници. Равнинната част на котловината е покрита с плодороден чернозем, по поречието на река Струма има алувиални наслойки. В периферията на котловината са образувани обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт варира от 10 до 40 см. С изключение на смолниците останалите почви притежават благоприятни физически свойства – рохкав строеж, висока порьозност, добра аерация. Като цяло почвените условия в община Перник са благоприятни за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения.

Растителност

Природният ландшафт до голяма степен е променен от дейността на човека. Основните дървесни видове са дъб (благун, цер), акация, келяв габър и др. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Общата територия на горския фонд в общината е 174 866 дка, 142 114 дка са горите със специално предназначение. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.

Народен парк „Витоша“ обхваща територия с обща площ 26 577 ха, от които 9 988 ха на територията на община Перник. В тази част на Витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България.

Минерални ресурси

По времето на терциера Пернишката котловина е била дъно на езерен басейн, в който са се наслоили мощни пластове. От този геоложки период датират и запасите от кафяви въглища в района, които предопределят насоката на икономическото развитие на общината. Кафявите въглища от Пернишкия въглищен басейн се експлоатират от „Мини Перник“ АД. Средногодишното производство е близо 2 млн. т. годишно.

От нерудните изкопаеми в общината е застъпен добивът на инертни материали, варовик, гранит. Варовиците (с големи запаси) са пригодни за добив на цимент и вар (Перник, Батановци). Кариерите за добив на варовик са затворени, но при възстановяване на циментопроизводството те отново ще функционират. Доломитите при кв. „Калкас“ и село Боснек са подходящи с флюси в металургията. Тук има подходящи находища за добив на монцонит и сиенит като облицовъчен камък.

Защитени местности

На 5 km южно от град Перник, в планината Голо бърдо, се намира резерватът Острица. Площта му е 134.6 ха и обхваща връх Острица (1146 m) и склоновете му – доловете Белите кладенци, Широки дол и Рибна вода. В резервата преобладават издънкови насаждения от габър, келяв габър, мъждрян. Флората се състои от 358 вида и 4 подвида, отнасящи се към 212 реда и 56 семейства. Въпреки малката си територия това представлява 1/10 част от флористичното богатство на България. Защитени от закона са 7 вида растения: ниско бясно дърво, урумово лале, горска съсънка, източна ведрица, урумов лопен, длановиден ветрогон и сръбско звънче. Въпреки неголемите отстояния на резервата от заобикалящите го градове – Перник, Батановци и Радомир, нарушенията на режима на защитената територия, стопанисвана от Горско стопанство – Радомир, са незначителни. Основна причина за това са „проветривостта“ на резервата и по-високата му надморска височина (1100 m) спрямо селищата с развита промишленост (700 – 800 m).

В района на Перник се намира най-дългата пещера в България – Духлата. Проучени са 15 km от нея. Открити са повече от 50 зали с площ над 50 m² всяка.

Населени места

Изглед към село Големо Бучино през 2007 г.

Изглед към село Кладница през 2007 г.

Изглед към село Лесковец през 2008 г.

Изглед към село Люлин през 2010 г.

Изглед към град Перник през 2006 г.

Изглед към село Рударци през 2009 г.

Изглед към село Чуйпетлово през 2006 г.

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Батановци	2004	4,556	Темелково	Люлин	764	22,191
Богданов дол	442	9,975		Мещица	789	20,130
Боснек	217	28,666		Перник	68 259	72,289	Димитрово
Вискяр	88	10,907		Планиница	33	3,719
Витановци	264	7,336		Радуй	54	14,445
Големо Бучино	586	17,974		Расник	346	21,013
Дивотино	1675	26,331		Рударци	1400	8,466
Драгичево	2161	20,448		Селищен дол	104	11,500
Зидарци	109	3,694		Студена	1725	74,794
Кладница	1376	15,414		Черна гора	253	16,078
Кралев дол	614	14,618		Чуйпетлово	38	29,642	Чупетлово
Лесковец	77	13,884		Ярджиловци	969	16,143

Административно-териториални промени

• Указ № 44/обн. 11.02.1887 г. – преименува с. Сръбски Самоков на с. Попово;
• Указ № 402/обн. 18.09.1929 г. – признава с. Перник за гр. Перник;
• Указ № 949/обн. 08.12.1944 г. – преименува с. Попово на с. Витошко;
• Указ № 649/обн. 16.07.1949 г. – преименува гр. Перник на гр. Димитрово;
• Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Батановци на с. Темелково;
• Указ № 408/обн. 13.10.1953 г. – заличава селата Витошко и Крапец поради изселване;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Бела вода, Калкас и Мошино и ги присъединява като квартали на гр. Димитрово;
• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – признава н.м. Рударци (от с. Кладница) за отделно населено място – с. Рударци;
• Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – обединява селата Райлово (Райловци) и Църнел в едно ново населено място – с. Люлин;
• Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – преименува с. Църква на с. Даскалово;

– възстановява старото име на гр. Димитрово на гр. Перник;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Чупетлово (Чупетльово) на с. Чуйпетлово;
• Указ № 2434/обн. 27.10.1972 г. – заличава с. Даскалово и го присъединява като квартал на гр. Перник;
• Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Темелково за гр. Темелково;
• Указ № 157/обн. 10.05.1991 г. – възстановява старото име на гр. Темелково на гр. Батановци;
• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Черна гора от гр. Темелково и го признава за отделно населено място – с. Черна гора;
• Указ № 120/обн. 14.04.1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник и го присъединява към община Перник;

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	97 181	88 831	176	1781	208	250	5935	100.00	91.40	0.18	1.83	0.21	0.25	6.10
Перник	80 191	73 063	78	1709	183	218	4940	Перник	91.11	0.09	2.13	0.22	0.27	6.16
Батановци	2263	2189	3	3	8	5	55	Батановци	96.73	0.13	0.13	0.35	0.22	2.43
Драгичево	2121	2020		27	4		67	Драгичево	95.23		1.27	0.18		3.15
Дивотино	1911	1852		0		3	53	Дивотино	96.91		0.00		0.15	2.77
Студена	1819	1748	0			0	70	Студена	96.09	0.00			0.00	3.84
Рударци	1362	1277	0	23	5	7	50	Рударци	93.75	0.00	1.68	0.36	0.51	3.67
Кладница	1202	1030			4	3	163	Кладница	85.69			0.33	0.24	13.56
Ярджиловци	1079	1064	0	0			13	Ярджиловци	98.60	0.00	0.00			1.20
Мещица	873	854		6		0	12	Мещица	97.82		0.68		0.00	1.37
Люлин	849	822	0	0			26	Люлин	96.81	0.00	0.00			3.06
Големо Бучино	726	586	90	11			34	Големо Бучино	80.71	12.39	1.51			4.68
Кралев дол	619	192	0	0			426	Кралев дол	31.01	0.00	0.00			68.82
Богданов дол	486	481	0	0	0	4	1	Богданов дол	98.97	0.00	0.00	0.00	0.82	0.20
Расник	399	394	0	0	0	0	5	Расник	98.74	0.00	0.00	0.00	0.00	1.25
Черна гора	302	295	0	0	0	0	7	Черна гора	97.68	0.00	0.00	0.00	0.00	2.31
Витановци	269	269	0	0	0	0	0	Витановци	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Боснек	155	154			0	0	0	Боснек	99.35			0.00	0.00	0.00
Селищен дол	146	138	0	0	0	0	8	Селищен дол	94.52	0.00	0.00	0.00	0.00	5.47
Лесковец	117	116			0	0	0	Лесковец	99.14			0.00	0.00	0.00
Вискяр	102	98	0	0	0	0	4	Вискяр	96.07	0.00	0.00	0.00	0.00	3.92
Зидарци	80	80	0	0	0	0	0	Зидарци	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Радуй	51	51	0	0	0	0	0	Радуй	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Планиница	30	30	0	0	0	0	0	Планиница	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Чуйпетлово	29	28	0	0	0	0	1	Чуйпетлово	96.55	0.00	0.00	0.00	0.00	3.44

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	97 181	100.00
Православие	67 069	69.01
Католицизъм	317	0.32
Протестантство	569	0.58
Ислям	163	0.16
Друго	96	0.09
Нямат	3574	3.67
Не се самоопределят	5272	5.42
Непоказано	20 121	20.70

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2008 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015
Избирателна активност по време на изборите	38,79 %	52,47 %		48,36 %
Общ брой места	41	41	41	41
ГЕРБ			15	13
Български демократичен център		1	5	7
Българска социалистическа партия	13			7
Коалиция „Народен съюз – ВМРО – Патриотично обединение“ (ВМРО – Българско национално движение, Народен съюз)				5
Коалиция „Реформатори и демократи за Перник“ (Единна народна партия, Никола Петков, БДФ, Българска социалдемократическа партия)				4
Алтернатива за българско възраждане				3
Коалиция „За нашия Перник“				1
Атака		2	1	1
Коалиция „БСП, ЗНС, КПБ, ПБС, ПК „Тракия“, СПС „Защита“, Движение „Гергьовден““			12
Коалиция „Патриотично обединение“ (Обединен блок на труда, Български лейбъристи, Достойна България)			3
Коалиция „Демократи за Перник“ (Демократи за силна България, Български земеделски народен съюз - Народен съюз, ВМРО – Българско национално движение)			3
Коалиция „Обединена десница“ (Съюз на демократичните сили, Национално движение „Симеон Втори“, Обединени демократични сили, Радикалдемократическа партия, ОЗ, Българска социалдемократическа партия)			2
Коалиция „Съюз за Перник – ЗНС ХСС“ (Земеделски народен съюз, Християнсоциален съюз)		15
Коалиция „Нова левица – БСП и ПБС“ (Българска социалистическа партия, Български социалдемократи)		10
Коалиция „Демократи за Перник – СДС, ДСБ, ССД, ДП“ (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи, Демократическа партия)		9
Коалиция „ГЕРБ – ВМРО“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение)		4
Съюз на демократичните сили	9
Коалиция „Нова левица – Патриотично обединение за Перник“	8
Национално движение „Симеон Втори“	4
Съюз на свободните демократи	2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	1
Българска социалдемокрация	1
ВМРО – Българско национално движение	1
Коалиция „Възраждане за Перник“	1
Коалиция „ДП – СДП“	1

Транспорт

През общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:

• от изток на запад, по долината на река Струма, в т.ч. през областния център град Перник – участък от 18,2 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата;
• от юг на север – началният участък от 18,6 km от трасето на жп линията Перник – Радуил – Волуяк;
• целият участък от 16,2 km от спомагателната жп линия гара Разменна – Батановци.

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,2 km:

• последният участък от 9,8 km от автомагистрала Люлин (от km 9,2 до km 19,0);
• началният участък от 15,3 km от автомагистрала Срума (от km 287,4 до km 302,7);
• участък от 15,6 km от Републикански път I-1 (от km 287,1 до km 302,7);
• участък от 15,5 km от Републикански път I-6 (от km 74,7 до km 90,2);
• началният участък от 15,6 km от Републикански път II-63 (от km 0 до km 15,6);
• началният участък от 12,3 km от Републикански път III-605 (от km 0 до km 12,3);
• последният участък от 13,9 km от Републикански път III-802 (от km 13,3 до km 27,2);
• целият участък от 8,1 km от Републикански път III-1003.

Топографски карти

• Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Перник
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.