Разузнаване

Разузнаването е организираното събиране и анализ на информация за осигуряване на сигурност^[1] и за получаване на преимущество в областта на въоръжените сили, политиката и икономиката. Разузнаването може да използва както легални методи за събиране и анализиране на информация (например събиране и анализ на данни от публични източници, прослушване на чуждестранните радио-канали, наблюдаване с военен спътник), така и нелегални операции, попадащи под понятието „шпионаж“, тайно извличане на информация или дори „кражба на информация“.

Видове разузнаване

Съществуват следните видове разузнаване^[2]:

държавно разузнаване;
икономическо разузнаване;
военно разузнаване;
политическо разузнаване;
научно-техническо разузнаване.

Шпиониране за чужда държава и измяна (предателство)

Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.^[3]

Библиография

Разузнавателна защита на конституционния ред в демократичната държава. Под ред. на Петър Христов. Варна, ВСУ ”Черноризец Храбър“, 2011.
Асенов, Бончо. Речник на разузнаването и контраразузнаването. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2011.
Иванов, Милен Мирчев, Инфраструктура на разузнаването. София, Профисек, 2012, стр. 215, ISBN 978-954-32927-1-8.

Вижте също

Източници

↑ Държавна агенция „Разузнаване“
↑ Балев, Трифон. Шпионаж. ИК Труд, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.
↑ Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“

[1] Държавна агенция „Разузнаване“

[2] Балев, Трифон. Шпионаж. ИК Труд, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.

[3] Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“

[1]

[2]

[3]