Брижит Бардо
Брижит Бардо Brigitte Bardot | |
френска актриса, певица и модел | |
Брижит Бардо през 1962 г. | |
Родена |
28 септември 1934 г.
|
---|---|
Религия | католицизъм[1] |
Националност | Франция |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1952 – 1973 |
Семейство | |
Съпруг | Роже Вадим (1952 – 1957; развод) Жак Шарие (1959 – 1962; развод) Гюнтер Закс (1966 – 1969; развод) Бернар д’Ормале (1992– днес) |
Партньор | Жилбер Беко Серж Генсбур |
Деца | Никола-Бенуа Шарие (р. 1960) |
Подпис | |
Уебсайт | www.brigitte-bardot.fr |
Брижит Бардо в Общомедия |
Брижит Ан-Мари Бардо[2][3][4][5] (на френски: Brigitte Anne-Marie Bardot, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на XXI век Бриджит Бардо) е френска актриса,[6] певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в Париж. Тя е дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си Шарл Бардо в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем години, е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 година е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.
По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 година. През същата година позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „Elle“ (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за „Les lauriers sont coupés“. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява на бъдещия ѝ живот и кариера.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Брижит Бардо започва актьорската си кариера през 1952 година, участва в 16 филма, които имат ограничено международно издаване. Тя става световноизвестна през 1957 година след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Привлича вниманието на френските интелектуалци, като е тема за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдромът на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.
По време на кариерата си в шоу-бизнеса тя участва в 47 филма, с изпълнения в няколко музикални предавания и записва над 60 песни.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1973 година Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.[7]
През 1985 година става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да го приеме.[8]
След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.
През 2000 година тя инициира полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.[9]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1952 | Нормандската дупка | Le Trou Normand | Жавоте Льомоан | Жан Бойер |
1955 | Големите маневри | Les Grandes Manœuvres | Люси, дъщерята на фотографа | Рене Клер |
1956 | И бог създаде жената | Et Dieu… créa la femme | Жулиет | Роже Вадим |
1957 | Парижанката | Une Parisienne | Брижит Лорие | Мишел Боарон |
1958 | Перли на лунна светлина | Les bijoutiers du claire de lune | Урсула | Роже Вадим |
1958 | В случай на нещастие | En cas de malheur | Ивета Моде | Клод Отан-Лара |
1959 | Жената и куклата | La Femme et le Pantin | Ева Маршан | Жулиен Дювивие |
1959 | Бабет отива на война | Babette s'en va-t-en guerre | Бабет | Кристиан-Жак |
1959 | Искате ли да танцувате с мен? | Voulez-vous danser avec moi? | Виржиния Дандио | Мишел Боарон |
1960 | Истината | La Vérité | Доминик Марсо | Анри-Жорж Клузо |
1961 | Личен живот | Vie privée | Жил | Луи Мал |
1963 | Презрението | Le Mépris | Камил Жавал | Жан-Люк Годар |
1964 | Папараци | Une ravissante idiote | Пенелопа Лайтфеър | Едуар Молинаро |
1965 | Вива Мария! | Viva Maria! | Мария | Луи Мал |
1968 | Шалако | Shalako | графиня Ирина Лазаар | Едуард Дмитрик |
1970 | Нова в занаята | Les Novices | Анес | Ги Казарил |
1971 | Петролотърсачките | Les Pétroleuses | Луиза / Френчи Кинг | Кристиан-Жак |
1971 | Булевардът на рома | Boulevard Du Rhum | Линда ла Рю | Робер Енрико |
1973 | Дон Жуан-73 | Don Juan ou Si Don Juan était une femme... | Жуана | Роже Вадим |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Brigitte Bardot, Noonoah, le petit phoque blanc, Éditions Grasset Jeunesse, 1978, 25 p. (ISBN 978-2-246-00574-2)
- Brigitte Bardot, Initiales B.B.: mémoires, Éditions Grasset, 1996, 566 p. (ISBN 978-2-246-52601-8)
- Brigitte Bardot, Le Carré de Pluton: mémoires, Éditions Grasset, 1999, 693 p. (ISBN 978-2-246-59501-4)
- Brigitte Bardot, Un Cri dans le silence, Éditions du Rocher, 2003, 170 p. (ISBN 978-2-268-04725-6)
- Brigitte Bardot (en collaboration avec François Bagnaud), Pourquoi?, Éditions du Rocher, 2006, 298 p. (ISBN 978-2-268-05914-3)
- Brigitte Bardot (en collaboration avec François Bagnaud), Mes as de cœur, Paris, Éditions Arthaud, 2014, 192 p. (ISBN 978-2-08-130605-9)
- Brigitte Bardot et Anne-Cécile Huprelle, Larmes de combat, Éditions Plon, 2018 (ISBN 2259263755)
- Brigitte Bardot, Initiales B.B.: mémoires, Éditions Grasset, réédition 2020, 640 p. (ISBN 978-2-246-82541-8)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.religionenlibertad.com
- ↑ Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, София: Народна просвета, 1982.
- ↑ „Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984.
- ↑ „Съвременна българска енциклопедия“, София: Елпис, 1993.
- ↑ Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, София: БАН, 1999.
- ↑ Brigitte Bardot, IMDb.com.
- ↑ Brigitte Bardot Gives Up Films at Age of 39 // Modesto, California, The Modesto Bee, 7 June 1973. с. A-8. Посетен на 17 August 2010.[неработеща препратка]
- ↑ Carlson, Peter. Swept Away by Her Sadness // People. 24 October 1983. Посетен на 13 January 2017.
- ↑ Bardot fined for racist remarks // BBC News. London, 16 June 2000. Посетен на 13 March 2010.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Брижит Бардо в Internet Movie Database
- Брижит Бардо в
- Брижит Бардо Архив на оригинала от 2004-09-27 в Wayback Machine. в Gainsbourg
|