Обсада на Видин (1885)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Видин.
| Обсада на Видин | |||
| Сръбско-българска война | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 12-16 ноември 1885 | ||
| Място | Видин, България | ||
| Резултат | Победа за България | ||
| Територия | Северозападна България | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
Обсадата на Видин по време на Сръбско-българската война от 1885 година е голямо сражение за контрол над града, защитаван от български войски. Завършва с успех за българите, които отбиват всички пристъпи на сръбската армия до 16 ноември.
Обсада на Видин (1885)
Разположение на силите
За отбраната на Северозападна България българското командване създава Северния отряд под общото командване на капитан Атанас Узунов. В навечерието на войната той достига до 15 000 войника и 37 оръдия. Групиран е в:
- Видински отряд (капитан Атанас Узунов).
- Бреговски отряд (подпоручик Тодоров).
- Кулски отряд (подпоручик Николаев).
- Белоградчишки отряд
- Берковски отряд
- Летящ отряд (капитан Георги Тодоров)
- Общ резерв (поручик Драганов)
- два катера на Дунавската речна флотилия.
За атака срещу Северозападна България, сръбското командване определя Тимошката армия под общото командване на генерал Милойко Лешанин. В навечерието на войната достига до 11 000 войника, 400 коника и 26 оръдия. Групиране в:
- Тимошки отряд
- Кулски отряд
- Южен отряд
Оперативна обстановка
На 5 ноември 1885 г. силите на Северния български отряд се прегрупират. Бреговския, Кулския и Белоградчишкия отряд се прибират във Видинската крепост и усилват Видинския отряд. Силите достигат до 6170 войника и 31 оръдия. Групирани са в десен участък, ляв участък и резерв. Десния участък (поручик Жаджиев) включва редута „Баба Вида“, Карибергския редут и бастиони № 1, 2, 3 и 4. Левия участък (поручик Стайков) включва Белоградчишкия форт, Новоселския и Татарджишкия люнет и бастиони № 5, 6, 7 и 8. Резерва е съсредоточен в центъра на Видин. Артилерията заема предварително подготвините огневи позиции.
Тимошката сръбска армия планира настъпление срещу Видинската крепост. Изходните позиции на Тимошкия отряд са при с. Смърдан – с. Капитановци, на Кулския отряд при с. Бяла Рада – с. Тадарджик, на Южния отряд при с. Видбол – с. Назър махала (Гурково).
Бойни действия
На 12 ноември сръбските сили подхождат към подстъпите Видинската крепост. Фронта на настъплението сключва плътен обръч. С пушечен и артилерийски огън прикриващите български подразделения забавят развръщането на противника.
На 13 ноември Бреговския отряд провежда излизане от крепостта. С бой разкрива живата сила и тежкото въоръжение на противника. След обяд сръбски подразделения атакуват бастион № 5 и 6. С упорита съпротива бастионите са задържани. На отделни места сърбите излизат на близките подстъпи на крепостта.
Новината за сръбския неуспех по направлението Ниш-Пирот-София повдига духа на българските войни. На предложението на генерал Лешанин за предаване на крепостта, капитан Узунов отговаря:
„В Русия съм се учил да защитавам, а не да предавам крепости....С Вас ще преговарям, когато напуснете пределите на моята Родина. В противен случай ще мина в настъпление и ще Ви разгромя.“
На 14 ноември от 6 часа сутринта войните на Северния отряд провеждат активно настъпление при с. Калугер-с. Лагошевци и с. Арчар. На 15 ноември е организирано ново настъпление към с. Новоселци. В доста моменти се водят ожесточени ръкопашни схватки.
Действията на Видинския отряд респектират сръбското командване и атаките срещу Видинската крепост са прекратени.
Памет
През 1910 г. в чест на победата на гаровия площад във Видин е издигнат паметник костница, известен като „паметника на Скърбящия войн“.[1]
Източници
- ↑ Тошев, Виктор. Английски журналист: България има един паметник, какъвто никъде в просветена Европа няма // 11 септември 2016. Архивиран от оригинала на 2016-09-27. Посетен на 13 септември 2016.
- Съединението 1885 г., С., 1985, с. 162 – 164, 185
| ||||||||
