Направо към съдържанието

Колежки секретар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.
Колежки секретар
пагон
(1876 г.)
петлица за шинел
(1904 г.)
Граждански (цивилен) чин X клас в Таблицата на ранговете

Коле́жки секретар (на руски: Коллежский секретарь) е цивилен (граждански) чин от X клас съгласно Таблицата на ранговете в Руската империя; секретар на някоя от колегиите.[1][2][3]

До 1884 г. чинът колежки секретар съответства на армейските чинове щабен капитан и щабен ротмистър, лейтенант от флота и казашки подесаул.

След 1884 г. чинът колежки секретар съответства на чиновете: армейски и кавалерийски поручик, казашки стотник и флотен мичман.

Таблица на ранговете
Младши чин

Губернски секретар

Колежки секретар Старши чин

Титулярен съветник

Петлиците или пагоните на чиновника имали три звезди с диаметър 11,2 mm в един прорез, там била прикрепена и емблемата на служебното ведомство. Този чин просъществува до рухването на Руската империя в хода на Октомврийската революция през 1917 г.

Лицата, които са я заемали, са заемали ниски ръководни длъжности. Обръщението към лице в чин колежки секретар е „Ваше благородие“.[4][5]

Известни колежки секретари

Източници

  1. Петър I. Табель о рангах всех чинов, воинских, статских и придворных, которые в котором классе чины; и которые в одном классе, те имеют по старшинству времени вступления в чин между собою, однако ж воинские выше прочих, хотя б и старее кто в том классе пожалован был // Полное собрание законов Российской Империи, с 1649 года. Т. VI: 1720–1722. Санкт-Петербург, Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. № 3890. с. 486–493. (на руски)
  2. Шепелёв, Леонид Ефимович. Титулы, мундиры, ордена в Российской империи. Ленинrpад, Наука (Ленинrрадское отделение), 1991. ISBN 5-02-027196-9. с. 117. Посетен на 2024-05-03. (на руски) Архив на оригинала от 2024-05-14 в Wayback Machine.
  3. Кизеветтер, Александр Александрович. Табель о рангах // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XXXII: Судоходные сборы — Таицы. Санкт-Петербург, Типо-литография И. А. Ефрона, 1901 г. с. 440. Посетен на 2023-04-12. (на руски)
  4. Федосюк, Юрий Александрович. Что непонятно у классиков, или Энциклопедия русского быта XIX века. 13-е издание, стереотипное. Москва, Флинта, 2012. ISBN 978-5-89349-127-2. с. 60. Посетен на 2024-05-03. (на руски)
  5. Шепелёв, Леонид Ефимович. Титулы, мундиры, ордена в Российской империи. Ленинrpад, Наука (Ленинrрадское отделение), 1991. ISBN 5-02-027196-9. с. 21. Посетен на 2024-05-03. (на руски) Архив на оригинала от 2024-05-03 в Wayback Machine.
  6. lib.afisha.tv, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305024956/http://lib.afisha.tv/?book=BULGAKOW%2Fdushi_sc.txt&page=15, посетен на 11 май 2021 
  7. ...Коробочка, Коллежская Секретарша Настасья Петровна..., архив на оригинала от 30 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170130050529/http://skola.ogreland.lv/gogol/znaj/gog029.htm, посетен на 10 август 2013 
  8. ...
    – Коробочка, коллежская секретарша.
    – А имя и отчество?
    – Настасья Петровна.
    – Настасья Петровна? Хорошее имя, Настасья Петровна. У меня тетка
    родная Настасья Петровна...
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Коллежский секретарь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​