Направо към съдържанието

Зеленушкови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.
Зеленушкови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
(без ранг):Твърдоперки (Acanthopterygii)
серия:Eupercaria
разред:Бодлоперки (Perciformes)
подразред:Labroidei
семейство:Зеленушкови (Labridae)
Научно наименование
Cuvier, 1816
Синоними
  • Scaridae Rafinesque, 1810
  • Odacidae Günther, 1861
Зеленушкови в Общомедия
[ редактиране ]

Зеленушковите (на латински: Labridae) са семейство морски риби, много от които с ярки цветове. Семейството е голямо и разнообразно, с над 600 вида в 81 рода, които са разделени на 9 подгрупи.[1][2][3] Обикновено са малки, повечето от тях под 20 см на дължина, макар че най-големият представител на семейството, наполеоновата зеленушка, може да достигне до дължина 2,5 м. Основно са хищни риби, хранят се с широка гама от малки безгръбначни. По-дребните представители на семейството следват хранителните пътеки на по-големи риби и ловят безгръбначни организми, обезпокоени от преминаването на големите риби.[4] Младите екземпляри на някои представители на родовете Bodianus, Epibulus, Cirrhilabrus, Oxycheilinus и Paracheilinus се крият сред пипалата на свободно живеещите корали и Heliofungia actiniformis.[5][6]

Разпространение

Повечето зеленушкови обитават тропичните и субтропичните води на Атлантическия, Индийския и Тихия океан, въпреки че някои видове живеят в умерени води: Labrus bergylta се среща на север чак до Норвегия. Обикновено се срещат в плитки водни местообитания като коралови рифове и скалисти брегове.

Значение за хората

В крайбрежния регион на Западния Атлантически океан в Северна Америка най-разпространеният хранителен вид за местните хора е бил таутогът, вид морска риба.[7] Днес зеленушковите често се срещат както в обществени, така и в домашни аквариуми. Някои видове са достатъчно малки, за да се считат за безопасни за рифовете. Те могат също така да се използват като чиста риба за борба с нашествията от морски въшки във ферми за сьомга.[8]

Галерия

Източници

  1. Parenti, Paolo и др. Checklist of the species of the families Labridae and Scaridae: an update // Smithiana Bulletin 13. 15 April 2011. с. 29–44.
  2. Parenti, Paolo и др. An annotated checklist of the species of the labroid fish families Labridae and Scaridae // Ichthyological Bulletin 68. June 2000. с. 1–97.
  3. Cowman, P.F. и др. Dating the evolutionary origins of wrasse lineages (Labridae) and the rise of trophic novelty on coral reefs // Molecular Phylogenetics and Evolution 52 (3). 2009. DOI:10.1016/j.ympev.2009.05.015. с. 621–631.
  4. Choat, J.H., Bellwood, D.R. Encyclopedia of Fishes. San Diego, Academic Press, 1998. ISBN 978-0-12-547665-2. p. 211. (на английски)
  5. Bos, Arthur R. Fishes (Gobiidae and Labridae) associated with the mushroom coralHeliofungia actiniformis (Scleractinia: Fungiidae) in the Philippines // Coral Reefs 31. 2012. DOI:10.1007/s00338-011-0834-3. с. 133.
  6. Bos, AR и др. Cryptobenthic fishes and co-inhabiting shrimps associated with the mushroom coral Heliofungia actiniformis (Fungiidae) in the Davao Gulf, Philippines // Environmental Biology of Fishes 98 (6). 2015. DOI:10.1007/s10641-014-0374-0. с. 1479–1489.
  7. Wrasse. 11. Т. 28. Encyclopædia Britannica, Cambridge University Press, 1911. p. 839. (на английски)
  8. Sea Lice // Scottish Salmon Producers' Organisation. Архивиран от оригинала на 2013-09-15. Посетен на 8 June 2011. (на английски)

Външни препратки