Направо към съдържанието

КПВТ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
КПВТ
Външен вид на картечницата, поставена във въртящата се кула на БТР-80 (страничен изглед)
Страна СССР
ТипГолямокалибрена танкова тежка картечница; пристрелочна картечница; зенитна картечница[1]
История на производство и служба
ИзобретателВладимиров, Семён Владимирович
Създаване1944 г.
ПроизводителЗавод Дегтярьов в Ковров
 СССР
На въоръжение1960 г. – понастоящем
На служба привиж списък на операторите
Конфликтивиж списък на конфликтите
Вариантивиж списък на модификациите
Габаритни характеристики
Маса52,2 kg
(тяло на картечницата)
Дължина2000 mm
Дължина на цевта1346 mm
Работни характеристики
Действиемеханизъм с къс ход на ствола[2] и
ротационен затвор;
със електроспусък[3]
ПълнителПатронна лента
Боеприпаси14,5 × 114 mm
Мерни прибориВК-4, ВК-4М, ПП-61А, ПУ
Скорострелност550 – 600
Начална скорост976 – 1005 m/s
Ефективна стрелба2000 m[4]
(1500 по въздушни цели)
КПВТ в Общомедия

Голямокалибрена картечница Владимиров, танкова (на руски: Крупнокалиберный пулемёт Владимирова танковый) (КПВТ, Индекс ГРАУ56-П-562Т) е модифициран вариант на едноименната пехотна картечница за поставяне като въоръжение на бронетехника. Може да се използва както за стрелба по наземни или надводни цели, така и за поразяване на нисколетящите средства за въздушно нападение (самолети и вертолети) на противника[4]. Явява се достатъчно мощно средство за огнева поддръжка на пехотата и танковете във всякакви условия на бойната обстановка[5], предназначена е за борба с лекобронирани цели (бронеавтомобили, бронетранспортьори, бойни машини на пехотата, противотанкова артилерия)[1] а също за стрелба по струпванията на пехота и техника[6]. В условията на липса у противника на укрепена линия на отбрана или отделни опорни пунктове с железобетонни фортификационни съоръжения, а също и тежка бронетехника, може самостоятелно да решава широк спектър от огневи задачи (в връзка с което, картечницата състои на въоръжение не само в армията и сухопътните компоненти на флотове, но и във вътрешните войски, граничките войски, подразделенията със специално предназначение и за бързо реагиране на милицията и полицията, и други предвидени и непредвидени от закона въоръжени формирования). За увеличаване на бойната ефективност на единиците бронетехника, като самостоятелна огнева единица, КПВТ се поставя във въртяща се кула заедно с картечницата ПКТ, която се използва за поражение на небронирана техника и живата сила на противника извън укритията. Автоматиката на картечницата реализира принципа използване на енергията на отката при къс ход на ствола[7].

КПВТ осигурява ефективно поражение на групови и въздушни цели на разстояние до 2000 метра,[1] но опитни оператори могат да водят достатъчно ефективен огън по цели и на по-отдалечено разстояние, в зависимост от нивото на тяхното индивидуално майсторство, степента на износване на ствола и качеството на използваните боеприпаси.

История на създаването

Източници

  1. а б в НСД 1984, с. 3.
  2. НСД 1984, с. 7.
  3. НСД 1984, с. 64.
  4. а б НСД 1984, с. 185.
  5. НСД 1984, с. 165.
  6. НСД 1984, с. 184.
  7. НСД 1984, с. 5 – 7.

Литература

Публицистична
  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России : в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-03-9.
  • Федосеев С. Пулемёты зовут „Владимиров“. Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра. 2 – 7 с.
  • Широкорад А. Б. Тайны русской артиллерии. 477 с. ISBN 5-8153-0172-8.
Статистическа
Техническа
  • Руководство службы: 14,5-мм танковый пулемёт КПВТ. – М.: Воениздат, 1957. – 107 с.
  • Руководство по ремонту: 14,5-мм пулемёты Владимирова КПВ, КПВТ и КПВТ-1. – М.: Воениздат, 1983. – 143 с.
  • Наставление по стрелковому делу: 14,5-мм крупнокалиберный пулемёт Владимирова (КПВТ). – М.: Воениздат, 1984. – 223 с.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „КПВТ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​