Направо към съдържанието

2 cm FlaK 30

от Уикипедия, свободната енциклопедия
2 cm FlaK 30
2 cm FlaK 30 в музей
История на производството
ПроизводителRheinmetall (2 cm FlaK 30);
Mauser (2 cm FlaK 38)Германска империя (1933 – 1945) Германия
Година на производствоаприл 1934 – 45 г.
История на службата
На въоръжение вГерманска империя (1933 – 1945) Германия
 Финландия
Характеристики на оръдието
Калибър, mm20
Дължина на ствола, mm/калибра4080
Маса на оръдието със затвора, kg450
Принцип на зарежданеУнитарно
Скорострелност, изстрела/минута120 – 220
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)+90°
Снижение (min)-12°
Ъгъл на завъртане, °360°
Максимална далечина на стрелбата, m2,2
2 cm FlaK 30
 в Общомедия

2.0 cm FlaK 30/38 (Шаблон:Lang-de – 2-см зенитно оръдие образец 1930/1938 г.) са немски автоматични зенитни оръдия калибър 20 mm, разработени и произвеждани от фирмите „Рейнметал“/«Маузер» съответно.

История

2 cm FlaK 30

Зенитното автоматично оръдие 2 cm FlaK 30 е разработено от фирмата „Рейнметал“ през 1930 г., във вермахта оръдията започват да постъпват от 1934 г. Първото си бойно изпитание преминават в хода на гражданската война в Испания – в състава на зенитното подразделение F/88 на германския легион „Кондор“,[1] където се показват положително благодарение на своето сравнително малко тегло, простота на устройството, и възможността за бързо разглобяване и сглобяване[2].

Преди началото на Втората световна война, в началото на 1939 г. на всяка Пехотна дивизия на вермахт по щат се полагат 12 20-мм зенитни оръдия FlaK 30 или FlaK 38[3].

В хода на войната 2 cm FlaK 30 се използва като зенитно оръдие и за водене на огън по наземни цели (в т.ч. и за поражение на лекобронирана техника: леки танкове, танкетки, бронетранспортьори, бронеавтомобили и т.н.)[4]. За това в боекомплекта на оръдието освен патрон с калибрен бронебоен снаряд Pz GR 39 (маса на патрона 0,33 кг, V0 =830 м/с) има и патрон с бронебоен подкалибрен снаряд (БПС) Pz GR 40, маса на патрона 0,285 кг, маса на снаряда 0,10 кг, V0 =900 м/с.

В хода на войната на Балканите през пролетта на 1941 г. немските войски започват да поставят 20-мм зенитни оръдия Flak 30/38 в каросерията на полугъсеничните буксири Sd.Kfz.10/4 (при това оръдието не е сваляно от колесния лафет, а се крепи на платформата заедно с лафета)[5].

Оръдията се използват до края на Втората световна война.

2 cm FlaK 38

2 cm FlaK 38 на Източния фронт, юни 1943 г.

През 1938 г. изходя от резултатите в бойното използване в Испания фирмата „Маузер“ провежда модернизация на 2 cm FlaK 30 – модернизираният образец получава обозначението 2 cm FlaK 38 и е приет на въоръжение в немската армия.

Новата установка има същата балистика и боеприпаси, двете оръдия се поставят на еднотипни леки колесни лафети, осигуряващи в бойно положение кръгов обстрел с максимален ъгъл на възвишение 90°. Измененията в лафета са минимални – в частност за 2 cm FlaK 38 е въведена втора скорост в ръчните трансмисии за насочване. Основно всички изменения в модернизираните оръдия са насочени към увеличаване на темпа на стрелба, който нараства от 240 – 280 изтрела/минута до 420 – 480 и/м Принципа на действие на механизмите на автомата FlaK 38 си остава същия – използване на силите на отката при къс ход на ствола. Увеличението на темпа на стрелба е достигнато за сметка на намаляване на теглото на подвижните части и увеличаване на тяхната скорост на движение, във връзка с което са въведени специални буфери-амортисьори. Освен това, въвеждането на копирен пространствен ускорител позволява да се съвмести отварянето на затвора с предаването върху него на кинетичната енергия.

Благодарение на своите нелоши ТТХ зенитните оръдия 2 cm FlaK 38 пораждат множество модификации за пехотните, планинските, моторизираните и танковите части на вермахта и войските на СС, с поставянето на щатните и олекотени лафети на или ЗСУ, в едностволни, сдвоени[6] или четирицевни варианти[7]. лафетни 20-мм зенитни установки FlaK 30 и FlaK 38 са поставяни на корабите и подводните лодки немския военноморски флот[8].

Описание

Зенитната установка е оборудвана с механически изчисляващ прицел. Снабдена е с противооткатно устройство и магазинно подаване на боеприпасите. При превозване оръдието се поставя на двуколесно ремарке и се закрепя с две скоби и свързващ щифт. Нужни са само няколко секунди, за да се отстрани щифта, след което клипсите се разхлабват и системата заедно с каретата могат да се спуснат на земята.

Варианти и модификации

2 cm FlaK C/30 брегова зенитна батарея. Будьо. Есента на 1943 г.

2 cm FlaK 30

2 cm FlaK 38

  • 2 cm FlaK 38 – буксируемо зенитно оръдие на колесен лафет за сухопътните войски;
  • Gebirgs-FlaK 38 – зенитно оръдие за планинските части на олекотен лафет, осигуряващ транспортирането на оръдията в „насипно“ състояние;
  • 2 cm FlaK C/38 – корабно зенитно оръдие;
  • 2 cm FlaK-Zwilling 38 – корабна сдвоена зенитна установка;[6]
  • 2 cm FlaK-Vierling 38 – четирицевна универсална зенитна установка;[7]
  • 2 cm FlaK 38 на шаси Sd.Kfz. 251 – известен брой от тези машини са построени на шасито на преоборудвани бронетранспортьори Sd.Kfz. 251, те се използват в периода 1942 – 1944 г. във вермахта и луфтвафе на Източния фронт и на окупираната територия на СССР. На въоръжение не са приемани официално и за това нямат официално име;[10]
  • Sd.Kfz. 251/17 – зенитна самоходна установка на шаси от бронетранспортьор Sd.Kfz. 251 Ausf. D, на която 20-мм зенитно оръдие Flak 38 е поставено в десантното отделение. Производството и бойната им употреба продължава в периода 1944 – 1945 г[11].
  • Flakpanzer IV „Wirbelwind“ – четирицевна зенитна самоходна установка на шасито на танк PzKpfw IV
  • G-Wagen II (E) leichte FlaK – зенитна установка на железопътна платформа. Използват се в състава на бронираните влакове, а също и като подвижни зенитни батареи[9].

Страни-експлоататори

  • Германска империя (1933 – 1945) Трети райх – прие на въоръжение от луфтвафе и започва да постъпва на въоръжение през 1934 г., впоследствие се използва от вермахта и кригсмарине;
  •  България – през 1939 г. оръдията започват да постъпват на въоръжение в българската армия, използват се под името Флак 30 „Райнметал“ М 1934. След преминаването на България на страната на Антихитлеровата коалиция, оръдията преминават на въоръжение в Българската Народна армия и се използват в бойните действия 1944 – 1945 г. против немските войск;[12]
  •  Финландия – в периода 1939 – 1943 г. 163 оръдия са доставени от Германия за финската армия, използват се под името 20 ItK/30 и 20 ItK/38;[13]
  •  Литва – през 1939 г. 150 бр. са закупени от Германия, използват се от въоръжените сили на Литва под името 20 mm LAP;
  • Италия – през 1940 г. оръдията започват да постъпват на въоръжение в италианските войски, използват се под името 20/65 Mod. 30/38

Освен това, тези оръдия в достатъчно големи бройки фирмата „Рейнметалл“ експортира в Холандия и Китай.

Източници

  1. ↑ Артиллерия в Испании (перевод с английского) // «Военный зарубежник», № 2, 1938. – С. 74 – 79.
  2. ↑ Lehren des spanischen Krieges // «Deutsche Wehr», 16.VI.1938. – s. 398 – 399
  3. ↑ М. Ноздрунов. Огневая и ударная мощь пехотных дивизий некоторых капиталистических государств // «Военная мысль», № 10, октябрь 1939. – С. 39 – 54.
  4. ↑ Light Flak // Intelligence Bulletin. vol. II No. 3, November 1943. Military Intelligence Service, War Department. Washington, D. C. – pages 33 – 36.
  5. ↑ Reinhard Frank. German Light Tracked Prime Movers, 1934 – 1945. Schiffer Publishing Ltd., 1997. pages 14 – 21
  6. ↑ а б <cite id="CITEREFСайт моделистов ScaleModels.ru2014-06-11" class="book" style="font-style:normal">Спаренное 20-мм зенитное орудие Flak 38 // Walkarounds. Сайт моделистов ScaleModels.ru, 2014-06-11. Посетен на 2016-11-09.
  7. ↑ а б Васильев В. В. О чём Ф. И. Голиков докладывал И. В. Сталину накануне войны? // «Военно-исторический журнал», № 8, 2014. – С. 43 – 48.
    „ … част от 20-мм автоматични оръдия, състоящи на въоръжение в зенитните батареи на пехотните дивизии, са поставени на буксири с броневи щитове… на въоръжение в тези зенитни батареи има и четирицевни установки с 20-мм автоматични оръдия… “
  8. ↑ Техника и развитие оружия на войне // Итоги Второй мировой войны. Выводы побеждённых. – Шаблон:СПб, Шаблон:М: АСТ—Полигон, 2002. – С. 297 – 334.
  9. ↑ а б Werner Müller. 2 cm Flak im Einsatz 1935 – 1945. („Waffen-Arsenal. Waffen und Fahrzeuge der Heere und Luftstreitkräfte“. Band 142) Friedberg, Podzun-Pallas-Verlag GmbH, 1993. – s. 31.
  10. ↑ Peter Chamberlain, Hilary Louis Doyle. German Army semi-tracked vehicles 1939 – 45. M. Schuetzenpanzerwagen Sd.Kfz. 251. Handbook No. 2 part 3. Nottingham, 1972. – page 21.
  11. ↑ Peter Chamberlain, Hilary Louis Doyle. German Army semi-tracked vehicles 1939 – 45. M. Schuetzenpanzerwagen Sd.Kfz. 251. Handbook No. 2 part 3. Nottingham, 1972. – page 22.
  12. ↑ История на Отечествената война на България 1944 – 1945 (в 4 тт.). Том първи. – София: Военно издателство, 1981. – С. 311.
  13. ↑ 20 ItK/30 and 20 ItK/38 (BSW, Gustloff).

Литература

  • Артиллерия в Испании (превод от английски) // «Военный зарубежник», № 2, 1938. – С. 74 – 79.
  • Васильев В. В. О чём Ф. И. Голиков докладывал И. В. Сталину накануне войны? // «Военно-исторический журнал», № 8, 2014. – С. 43 – 48. »
  • Техника и развитие оружия на войне // Итоги Второй мировой войны. Выводы побеждённых. – СПб., М.: АСТ—Полигон, 2002. – С. 297 – 334.
  • М. Ноздрунов. Огневая и ударная мощь пехотных дивизий некоторых капиталистических государств // «Военная мысль», № 10, октябрь 1939. – С. 39 – 54.
  • Спаренное 20-мм зенитное орудие Flak 38. Музей техники Вадима Задорожного. Walkarounds. Сайт моделистов ScaleModels.ru (11 июня 2014). Проверено 9 ноября 2016.
  • История на Отечествената война на България 1944 – 1945 (в 4 тт.). Том първи. – София: Военно издателство, 1981. – С. 311.
  • Lehren des spanischen Krieges // «Deutsche Wehr», 16.VI.1938. – s. 398 – 399
  • Light Flak // Intelligence Bulletin. vol. II No. 3, November 1943. Military Intelligence Service, War Department. Washington, D. C. – pages 33 – 36.
  • Peter Chamberlain, Hilary Louis Doyle. German Army semi-tracked vehicles 1939 – 45. M. Schuetzenpanzerwagen Sd.Kfz. 251. Handbook No. 2 part 3. Nottingham, 1972. – page 21.
  • Peter Chamberlain, Hilary Louis Doyle. German Army semi-tracked vehicles 1939 – 45. M. Schuetzenpanzerwagen Sd.Kfz. 251. Handbook No. 2 part 3. Nottingham, 1972. – page 22.
  • Reinhard Frank. German Light Tracked Prime Movers, 1934 – 1945. Schiffer Publishing Ltd., 1997. pages 14 – 21
  • Werner Müller. 2 cm Flak im Einsatz 1935 – 1945. („Waffen-Arsenal. Waffen und Fahrzeuge der Heere und Luftstreitkräfte“. Band 142) Friedberg, Podzun-Pallas-Verlag GmbH, 1993. – s. 31.
  • 20 ItK/30 and 20 ItK/38 (BSW, Gustloff) (20-mm antiaircraft guns M/30 and M/38 [20-мм зенитные орудия M.30 и M.38) (2,0 cm Flak 30 and 2,0 cm Flak 38). ANTIAIRCRAFT GUNS PART 1: Light Guns]

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2 cm FlaK 30 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=2_cm_FlaK_30&oldid=8858969“.