Методи Патчев
| Методи Патчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Методи Патчев в Общомедия | |
Методи Я. Патчев, наречен Попчето[1], е български революционер и прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Методи Патчев е роден на 7 (19) май 1875 година в Охрид[2]. Завършва гимназия в родния си град, след това е чирак на свой съгражданин кожухар в Пловдив. В 1896 година се завръща в Охрид и става учител, като в същото време влиза и в редовете на ВМОРО. По-късно учителства в село Ехлоец.
Съгражданинът му Петър Карчев описва Патчев така:
| „ | Методи Патчев – винаги засмян, с благ израз на лицето, с очи, които излъчваха някаква детска доверчивост, с характерна бенка на бузата под дясното око, с черна завързана връзчица („патлика“) върху колосан галосник с лимонов цвят…[3] | “ |
През лятото на 1898 година Методи Патчев е избран след жребий да изпълни смъртна присъда над сърбоманина предател Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. На 5 август 1898 година, с помощта на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев,[4] убива в центъра на Охрид Гърданов и макар да няма свидетели на убийството, е арестуван и осъден на 15 години. Лежи в Битолския затвор до амнистия през юни 1901 година.[5]
Назначен за учител в Прилеп за учебната 1901/1902 година[6], но вместо това става нелегален четник при Марко Лерински, а от октомври е войвода на първата агитационно-организаторска чета в Прилепско.[7] През март 1902 година ликвидира провинилия се войвода Тале Горанов.
Предадена от кмета на Кадино село, на 25 март 1902 година седемчленната чета на Патчев води сражение с 500 турски войници и след привършването на амунициите Методи Патчев застрелва четниците си и се самоубива.[8][9] Сред загиналите е и четника Арсо Цветков.
След смъртта му за известно време Георги Сугарев действа в Прилепско.
Спомен
На името на Методи Патчев са кръстени улици, читалища и други в България и Република Македония. За него народът пее песен, а на геройската му смърт и тази на другарите му Христо Силянов посвещава стихотворението си „Кадино-селските герои“, включено в цикъла „На загиналите“ от сбирката „Стихове“, издадена през 1904 година.
През 1904 година във Филаделфия, САЩ български преселници създават Македоно-одринско благотворително дружество „Методи Патчев“.[10]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.80
- ↑ Възпоменателна картичка на ВМРО за Методи Патчев
- ↑ Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 11. ISBN 954321056X
- ↑ „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Коста Църнушанов, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992[1]
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, I, стр. 71.
- ↑ „Македонска зора“, бр. 15, стр. 5-7.
- ↑ Освободителните борби на Македония,I, стр.136, Хр. Силянов
- ↑ Писма и изповеди на един четник,XXVI, Хр.Силянов,1902 г.
- ↑ Николов, Борис. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник“. София, 2001, стр. 125.
- ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 160-161.
Външни препратки
- Песен за Video в
