Ислям в България
| Част от серията статии за |
| Българите |
|---|
 |
| Българска култура |
| По региони и страни (вкл. диаспората) |
| Религия |
| Диалекти на българския език |
Мюсюлманското население на България включва главно турци, българи-мюсюлмани (помаци) и цигани-мюсюлмани и живее най-вече в Североизточна България и Родопите. Известна част от мюсюлманите в България са български граждани-имигранти от арабските страни.
Брой и географско разпределение
Според преброяването от 2011 г. общият брой на самоопределилите се като мюсюлмани в страната е 577 139 души или около 10% от посочилите вероизповедание[1] като същевременно само турското малцинство е 585 024 души.[2]
Повечето български мюсюлмани са сунити, тъй като сунизмът е формата на ислям, официално поддържана от Османската империя, управлявала страната в продължение на пет века. Представени са и шиитски секти, като къзълбаши и бекташи. Шиитите живеят най-вече в районите на Разград, Търговище и Тутракан. Според Мидхат паша те са главно потомци на българи, приели исляма, избрали шиизма, който е по-толерантен към различни национални обичаи.[3]
Към 1987 г. мюсюлманите в България имат 1 267 джамии и 533 ходжи. Мюсюлманската йерархия е оглавявана от главен мюфтия и осем регионални мюфтии, заемащи поста за петгодишен срок. Най-голямата джамия в страната е Томбул джамия в Шумен, построена през 1744.
Държавна политика към мюсюлманите
Българските мюсюлмани се превръщат в обект на преследване в последните години на режима на Тодор Живков. Комунистическото правителство обявява традиционните мюсюлмански вярвания за противоречащи не само на комунизма, но и българското национално самосъзнание. В рамките на т.нар. Възродителен процес мюсюлманите трябваше да се откажат, уж „доброволно“ от традиционните си имена, а в действителност това бе извършено чрез принуда. През 1989, следствие на грубо насилие от страна на органи на комунистическото правителство, няколкостотин хиляди души са принудени да напуснат домовете си и да заминат за Турция.
След падането на комунистическия режим българските мюсюлмани, както и изповядващите други религии, се ползват от конституционно гарантирана религиозна свобода. В много градове и села са построени нови джамии, а на някои места се провеждат курсове по изучаване на Корана.
Традиционно отношение на християните в България към исляма
Вследствие на факта, че българските земи в продължение на около пет века са включени в Османската империя – една теократична ислямска държава – в края на 19 век отношението на българите християни към исляма е силно отрицателно. Стандартният стереотип за ислямската религия е куча вяра, намерил отражение в класическата българска художествена литература, като „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников[4] или „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов [5], както и в много български пословици и поговорки:
- Потурчила се Мара да не носи свински цървули, а тя обула кучешки.[6]
Бележки
- ↑ http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R10.aspx
- ↑ Население по етническа група и майчин език // Преброяване 2011 окончателни резултати. Национален статистически институт. Посетен на 2011-10-05.
- ↑ Мидхат паша, „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“, статия във френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, год VII, януари – юли 1878 год, стр.1152.
- ↑ Добри Войников. Криворазбраната цивилизация. Публикация в slovo.bg
- ↑ Захарий Стоянов. Записки по българските въстания. Публикация в slovo.bg
- ↑ П.Р.Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи.
Вижте още
Допълнителна литература
- Eminov, Ali. Turkish and other Muslim Minorities in Bulgaria. London, Hurst, [1997]. ISBN 185-0653-19-4.
- Norris, Harry. Islam in the Balkans. Columbia, University of South Carolina Press, [1993]. ISBN 087-2499-77-4.
Външни препратки
| ||||||||||||||||||||