Франсоа-Доминик Тусен Лувертюр
| Тусен Лувертюр Toussaint Louverture | |
| хаитянски военачалник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
| Партия | Якобинци |
| Подпис |  |
| Тусен Лувертюр в Общомедия | |
Франсоа Доминик Тусен Лувертюр (на френски François-Dominique Toussaint L'Ouverture) е един от водачите на Хаитянското въстание от 1791 и основна фигура в последвалите борби.
Твърди се[кой го твърди?], че Тусен произлиза от западноафриканското племе арада. Баща му, Гау Гину, е докаран в Хаити и продаден на граф дьо Бреда. Тусен е негов най-голям син, а датата на раждането му е или 20 май, или 1 ноември (Ден на Вси светии, откъдето името Toussaint). Той приема фамилното име Бреда от това на своя собственик. Дьо Бреда е сравнително хуманен и окуражава Тусен да се научи да чете. Още преди последвалата си военна кариера, той е вече известен ездач и билкар. Жени се за жена на име Сюзан и двамата имат един син, Пласид.
Макар че докато е жив това не е широко известно, по времето на робското въстание, което оглавява, той всъщност е свободен човек. Освободен е от робство на 33-годишна възраст и според колониалните регистри държи под наем около 150 дка с 13 роби, отглеждащи кафе. По времето на наемането на тази земя той все още не може да се подписва, но в началото на въстанието вече може да пише.
Френската революция от 1789 оказва силно въздействие на острова. Вдъхновени от новата философия на Просвещението, французите обявяват Декларацията за правата на човека и гражданина, обхващаща всички свободни хора. Когато това обещание е оттеглено под натиска на плантаторите, това предизвиква масови бунтове на роби. Тусен не взима участие в кампанията на Венсан Ож, богат свободен чернокож, който се опитва да издейства избирателни права за тази група. Ож е разгромен през октомври 1790. За сметка на това Тусен става помощник на Жорж Биасу по време на бунта през август 1791. Въстанието се разраства бързо и армията на чернокожите постига изненадващи успехи срещу изтощените от болести и зле командвани европейски войски. През 1793 Тусен за кратко се съюзява с испанците и получава прякора Лувертюр, който приема за свое фамилно име. По-късно през същата година британците окупират по-голямата част от крайбрежните селища на Хаити, включително Порт о Пренс.
През 1793 Леже Фелисит Сонтонакс и Етиен Полверел, представители на френското революционно правителство в Париж, предлагат свобода на робите, които се присъединят към тях във войната срещу белите контрареволюционни сили и чуждите нашественици. На 4 февруари 1794 тези заповеди за еманципация са ратифицирани от якобинското законодателно събрание в Париж, което забранява робството във всички територии на Френската република. В началото на май 1794 Тусен изоставя испанците и се присъединява към френската армия, заедно с хиляди чернокожи войници. При засилващия се авторитет на Тусен, тази френска армия от негри, мулати и бели отблъсква британските и испански сили.
След като армията на Тусен печели седем битки за една седмица през януари 1798, британците се изтеглят от Хаити. През 1799 той навлиза в южния полуостров на страната и нанася поражение на мулатския генерал Андре Риго, негов най-голям съперник за властта в колонията. Испанците са победени през 1800. Тусен съставя комитет, който да напише конституция на колонията, която влиза в сила през 1801.
Когато Наполеон идва на власт във Франция, той започва да си сътрудничи с колонистите, за да превърне отново карибските територии на Франция в печеливши плантаторски колонии. Отричайки, че се опитва да върне робството, Шарл Льоклерк, зет на Наполеон, се опитва да възстанови френския контрол в Хаити през 1802. Тусен е поканен на преговори, но е заловен и изпратен във Франция, където умира в плен на следващата година.
Външни препратки
- Автобиография и биография от Дж.Р.Биърд, 1863 (на английски)
- Тусен в курс по история на Хаити но Боб Корбът (на английски)